Решение № 6342 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2009 г.

Решение № 6342 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Меглена Гунчева като пълномощник на Петър Димитров Петров от гр. Хасково срещу решение № 201 от 24.11.2008 г. по адм. дело № 41/2008 г. на Хасковския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Румен Иванов чрез адв. Стойнова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Петър Димитров Петров от гр. Хасково против Заповед № ДК-10-21 от 18.12.2007 г. на Началника на РДНСК Хасково. Съдът правилно е приложил материалния закон. Не са налице касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената заповед на началника на РДНСК Хасково е отказана отмяната на разрешение за строеж № 385 от 19.09.2007 г. на главния архитект на община Хасково "надстройка на жилищна сграда" в УПИ I, кв. 374а по плана на гр. Хасково. Оспореният административен акт е издаден в производство по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Административният орган е постановил отказа си за отмяна на разрешението за строеж на главния архитект, като е приел, че жалбата, с която той е сезиран е подадена след изтичането на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ. Съдът след като е анализирал изложените оплаквания в жалбата, относимите за спора факти в тяхната съвкупност в това число обсъдил е и свидетелските показания и е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Данните по делото сочат, че разрешението за строеж е съобщено на лицата, имащи качеството на управители на ЕС, включително и на вх. "б" съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУТ на 19.11.2007 г., а жалбата е депозирана от Петър Петров в РДНСК на 19.09.2007 г., поради което тя е просрочена. Не води до допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството дали от служител на общината, или от друго лице е връчено съобщението, тъй като фактите сочат че на 19.11.2007 г. заинтересуваните лица, чрез управителя на ЕС на блока са били валидно уведомени. Същите не са упражнили субективното си право да обжалват пред по-горестоящия орган разрешението за строеж в определения от закона срок. Изложените фактически обстоятелства от административният орган за просрочие на жалбата в оспорената заповед са правилни, като в тази посока от съда са изложени обосновани мотиви досежно законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ урежда реда за съобщаване на административните актове в сгради с режим на етажна собственост. Цитираната разпоредба сочи, че съобщенията на компетентните органи до заинтересуваните лица по този закон за жилищни сгради с режим на етажна собственост се връчват на Председателите на управителните съвети, което в случая е направено. Установено е, че разрешението за строеж е било съобщено на управителя на етажната собственост на 19 септември 2007 год. Не е опроверган факта, че към датата на връчването на съобщението, лицето е имало качествата на управител на етажната собственост. Срокът за обжалване по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ е изтекъл на 03 октомври 2007 год., а жалбата е била депозирана в РДНСК на 19 ноември 2007 год., като правилно административният орган е приел, че същата е просрочена. Обсъждането от съда на тези обстоятелства е наложило извода за законосъобразност на оспорения административен акт, който се възприема от настоящата инстанция, като в касационната жалба повторно се излагат същите доводите, изложени в жалбата до първоинстанционния съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което