Решение № 11862 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2015 г.

Решение № 11862 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 3231 от 11.05.2015 г. по адм. дело № 2189/2013 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № ЧР-09-256/11.02.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на З. Н. Г. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране и агенцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Прави и възражение за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Г. да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-град, предмет на касационно обжалване, е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРОИСДА. С оглед данните във формуляра за оценка на изпълнението и останалите доказателства по делото, крайният извод на първоинстнационния съд за съществени нарушения на процедурата по оценяване следва да бъде споделен. В тази насока настоящата инстанция намира за необходимо да изложи и доводи за нарушения при определяне периода на оценяване и при съставяне на работния план. По делото е установено, че жалбоподателят заема длъжността началник на сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" в отдел "Югоизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е оценяван за времето от 1.12.2011 г. до 30.11.2012 г. Посоченият период на оценяване е определен в нарушение на § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, който предвижда, че оценката за изпълнение на длъжността за 2012 г. обхваща периода от 1 декември 2011 г. (началото на периода е определено съгласно отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), действала до 01.07.2012 г.) до 31 декември 2012 г. В случая това не е направено, поради което оценката не обхваща целия период на оценяване, предвиден в действащата наредба. В нарушение на § 3, ал. 1 от ПЗР на НУРОИСДА работният план, изготвен при действието на отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) не е приведен в съответствие с изискванията на приложение № 2 към чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА (доказателства за обратното от ответника не са ангажирани). Посоченото нарушение е съществено, тъй като работен план, в който критерии за изпълнение не са посочени, препятства формирането на обективни изводи относно изпълнението на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Заключението на съда, че не са изпълнени всички етапи от процедурата по оценяване следва да бъде споделено, но по различни съображения. В противоречие с възприетото от съда в случая не е проведена междинна, а не заключителна среща. Този процедурен пропуск се установява от формуляра за оценка, който в тази част не е подписан от служителя, от изричните възражения на последния в този смисъл, отразени във формуляра за оценка и в жалбата до съда (в този смисъл са и фактическите констатации на първоинстанционния съд) и от обстоятелството, че доказателства за спазване на процедурата и провеждане на междинна среща съгласно чл. 12 от НУРОИСДА не са ангажирани от ответника. Описаното нарушение на процедурата по атестиране е съществено, тъй като обективен преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не е направен, а липсата на оценка и коментар за изпълнението, основано на изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от наредбата, лишават оценявания служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Изводът на съдебния състав за провеждане на атестирането в противоречие с изискванията на наредбата следва да бъде споделен. В допълнение към изложените от съда съображения следва да се посочи, че оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности (длъжността на Гиздов е с ръководно ниво 8 по Класификатора на длъжностите в администрацията). По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общи и декларативни изводи за това, че служителят "разпределя задачите нецелесъобразно", "не вниква в материята", "не координира дейността на подчинените", "не е добре информиран за етапа на изпълнение на задачите", "не изпълнява задълженията си във връзка с организирането, ръководенето и контролирането на сектора". Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, административният съд постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските. Същите са присъдени съобразно изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, които установяват действителни разходи на страната по водене на делото пред съответната инстанция. Възражението за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение в производството пред административния съд, направено с касационната жалба, не може да бъде взето предвид, тъй като не е направено до приключване на устните състезания в първата инстанция. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство (договор за правна защита и съдействие и пълномощно), както и при липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, засягащо разноските пред настоящата инстанция, Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" следва да заплати на З. Г. сумата 1200.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,