Решение № 15 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 942/2018 г.

Решение № 15 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 942/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5027/20.12.2017 г., подадена от В. С. И. и И. С. И., чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч., против решение от 14.11.2017 г. на Разградски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 169/2017 г. по описа на същия съд, с което се обезсилва решение № 61/21.04.201 г., постановено по гр. д. № 358/2016 г. по описа на Районен съд, гр. К. -за отхвърляне на предявения от Ю. М. и Г. Ч., иск с правно основание член 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделката, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 г. на нотариус рег № 573 на Нотариалната камара, срещу В. С. И. и И. А. И., Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш., в частта за горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални части, като отменя с останалата му обжалвана част решение № 61/21.04.2017 г. постановено по гр. д. № 358/2016 г. по описа на РС Кубрат и вместо него е постановено: -приема за установено по отношение на В. С. И., И. А. И., Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш., че Ю. М. и Г. Ч., са собственици общо на 2/6 идеални части на описаните в решението поземлени имоти, -отменя констативен нотариален акт № 62, том 8, рег. № 08998/23.12.2009 г. по нот. дело № 981/2009 г. на нотариус с рег. № 004 по регистъра на нотариалната камара до размера на 2/6 идеални части от описаните имоти, -обявява за недействителен по отношение на Ю. М. и Г. Ч., на основание член 76 ЗН, сключеният договор за покупко-продажба между В. С. И. и И. А. И., като продавачи и Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш., като купувачи, с нотариален акт № 128, т. № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 г. на нотариус с рег. № 573 на нотариалната камара, до размера от 2/6 идеални части, като са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Ю. М. и Г. Ч., чрез пълномощника са адвокат Е. С., в депозирания писмен отговор на жалбата, считат жалбата за неоснователна, като претендират присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че по предявените искове с правно основание член 124, ал. 1 ГПК и член 76 ЗН, ищците са основали активната си материалноправна легитимация за 2/6 идеални части от спорните имоти на наследствено правоприемство на общия наследодател С. Я. А. -поч. 24.05.1967 г. и на неговата съпруга А. А. А. -поч. 13.06.1988 г., родители на майка им Х. Т. -поч. 17.06.1995 г. и сестра на ответницата В. И., съответно ищците и ответницата В. И. са законни наследници на А. С. Я. -поч. 08.01.1999 г., който е брат на Х. Т. и на В. И., с твърдение че са собственици на общо 2/6 идеални части от процесните наследствени имоти, за които ответницата В. И. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 62 от 23.12.2009 г., като впоследствие, заедно със съпруга си И. И. са ги прехвърлили с договор за покупко-продажба на третия ответник Ш. Ш., по време на брака му с четвъртата ответница Н. Ш.. Съдът е посочил, че в отговора на исковата молба ответниците В. И. и И. И., твърдят че исковете са неоснователни, тъй като майката на ищците се е изселила в Турция през 1976 г., приживе до смъртта й през 1995 г. не е предявяла претенции към имотите, нито след това нейните дъщери-настоящите ищци са се интересували от тези процесни имоти, които единствено първите двама ответници обработвали и ползвали. След анализ на представените доказателства по делото, съдът е приел, че ищците се легитимират като наследници на общо 3/8 идеални част от наследството на С. Я., А. А. и А. Я., като липсват данни да са се отказали от наследството им, както и от наследството на майка им Х. Ч., като спорно между страните е обстоятелството дали обективно е възможно В. И. и И. И. да манифестират пред тях промяната на намерението си своене на техните идеални части от съсобствеността, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, за което съдът е приел, че не е налице обективна невъзможност за демонстриране на това тяхно намерение, позовавайки се на показанията на свидетелката Й. М., установяващи че местожителството на ищците в чужбина е било известно на ответниците В. И. и И. И.. Съдът е стигнал до извода, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са изгубили собствеността си върху процесните имоти, а ответниците В. и И. И. са ги придобили по давност, поради което исковете са основателни до размер на 2/6 идеални части от претендираните спорни имоти, съответно следва да се отмени на основание член 537, ал. 2 ГПК издадения констативен нотариален акт № 62/2009 г. до размера на 2/6 идеални части. Във връзка с иска по член 76 ЗН, след като се е позовал на приетото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е стигнал до извода, че сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на процесните имоти не може да се противопостави на ищците в качеството им на сънаследници, които не са разпоредили с дела си, поради което е приел заявената претенция за основателна до размер на 2/6 идеални части. По отношение на допустимостта на иска по член 76 ЗН, съдът е приел, че като е отхвърлил тази искова претенция над претендираните от ищците 2/6 идеални части първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, поради което решението в тази му част следва да се обезсили. С определение № 470 от 26.09.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: задължителен елемент ли е от състава на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно приетото с практиката на ВКС, демострирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота. С оглед визираното в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно. С представените по делото писмени доказателства-изселнически паспорти-/лист 99 и сл. от гр. д. № 358/2016 г. по описа на РС Кубрат/, безспорно е установено, че сестрата на ответницата В. И. -Х. С. А., заедно с по-малката си дъщеря Ю. /настоящата ищца/ и съпруга си А. Е. А., както и ищцата Г., заедно със съпруга си Х. Е. и детето им А., са се изселили от страната в Република Турция през месец август 1976 г., както и че настоящите ищци нямат българско гражданство. Със събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите О. Х. О. и С. Х., които постоянно живеят в [населено място], в съседство с процесните имоти, чийто показания са непосредствени, обективни и безпортиворечиви, се установява, че както сестрата на ответницата и майка на ищците Х. А. -поч. 17.06.1995 г., след напускането на страната и изселването си в Турция, не се е завръщала в Република България, нито тя, нито дъщерите й, настоящи ищци, са посещавали [населено място], където се намират процесните имоти. Освен това, не се спори между страните, че правото на собственост на описаните в исковата молба недвижими имоти, принадлежало на общите наследодатели С. Я. А. -поч. 24.05.1067 г. и неговата съпруга А. А. А. -поч. 13.06.1988 г., без последните да са разполагали с документ за собственост за същите, както и че ответницата В. И. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти № 62/23.12.2009 г., като впоследствие ответниците се разпоредили с тях в полза на третия и четвъртия ответник Ш. и Н. Ш., обективирано с нот. акт № 128/26.09.2012 г. С оглед събраните по делото писмени доказателства, така и от показанията на горепосочените свидетели, се установява по катергоричен начин, че след напускането на Република България, нито сестрата на ответницата Х. А. до смъртта си, нито нейните дъщери-настоящи ищци са се завръщали в [населено място], нито са били и не са български граждани, не са живели в България, нито имат адресна регистрация в страната, както и приживе наследодателката на ищците и самите те впоследствие, не са проявявали никакъв интерес към процесните имоти, нито са заявявали претенции претенции да упражняват правата си спрямо тях. Напротив, според събраните по делото гласни и писмени доказателства, след смъртта на общите наследодатели, владението върху процесните имоти е продължило и е било упражнявано само от ответницата В. И., която заедно със съпруга си-втория ответник-И. И., стопанисвали и обработвали имотите. Следователно, в настоящия случай, единствена от наследниците В. И. е продължила владението на общите наследодатели на страните, спрямо тези имоти, за които се снабдила по-късно с констативен нотариален акт за собственост и впоследствие се разпоредила с тях. В тази хипотеза, както вече бе отбелязано, във връзка с приетото по горепосочения правен въпрос, достатъчно е упражняващите фактическа власт съсобственици да докажат, че са демострирали явно и по отношение на всички намерението да своят целия имот, което е установено в случая за ответниците В. и И. И. по отношение на процесните имоти, поради което те са придобили правото на собственост върху същите, в резултат на изтекла в тяхна полза давност. В случая не е необходимо като задължителен елемент, за да се придобие по давност правото на собственост върху целия имот, включително и върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение, т. нар. преобръщане на владението, тъй като е налице обективна невъзможност за манифестиране на подобни действия, което е установено с доказателствата по делото, че както наследодателката на ищците Х. А. от 1976 г. и до смъртта си и самите ищците, които не са български граждани, не се намират в страната и не са проявявали никакъв интерес към съсобствените имоти до предявяване на иска с депозирана искова молба на 03.08.2016 г. В този случай е достатъчно промяната в намерението да е демонстрирана по несъмнен начин, което е налице за ответниците В. и И. И., които са осъществявали трайно и явно владение върху всички процесни имоти и то по начин, по който е могло да бъде възприето от всяко друго лице. При така установеното по делото, ищците не се легитимират като съсобственици на процесните имоти, на основание наследствено правоприемство, поради което и предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен. Като последица от това, неоснователно е и искането, заявено от ищците, на основание член 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 62, том 8, рег № 08998 от 23.12.2009 г. по нот. дело № 981/2009 г. на нотариус С. С. с рег. № 004 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд [населено място], до размера на 2/6 идеални части от описаните в същия недвижими имоти. Предявеният иск по член 76 ЗН, като обусловен от предявения положителен установителен иск за собственост, също е неоснователен. Разпореждането с процесните имоти, извършено от ответниците В. и И. И., по силата на нотариален акт № 128/2012 г., с което е извършената между тях, като продавачи и ответникът Ш. Хълми Ш., като купувач, продажба на тези имоти, е породило вещнотранслативния си ефект и сделката не е недействителна на твърдяното от ищците основание. Въззивното решение, в частта му, постановено по отношение на ответниците Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш., като необжалвано от тях е влязло в законна сила в тази му част. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора. На основание член 78, ал. 2 ГПК, на ответниците В. С. И. и И. С. И., настоящи касатори, следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото в размер на 1015 лева, за всички съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 14.11.2017 г. на Разградски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 169/2017 г. по описа на същия съд, в частта, с която се обезсилва решение № 61/21.04.201 г., постановено по гр. д. № 358/2016 г. по описа на Районен съд, гр. К. -за отхвърляне на предявения от Ю. М. и Г. Ч. иск с правно основание член 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделката, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 г. на нотариус рег № 573 на Нотариалната камара, срещу В. С. И. и И. А. И., в частта за горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални части, както и се отменя с останалата му обжалвана част решение № 61/21.04.2017 г. постановено по гр. д. № 358/2016 г. по описа на РС Кубрат и е прието за установено по отношение на В. С. И., И. А. И., че Ю. М. и Г. Ч., са собственици общо на 2/6 идеални части на описаните в решението поземлени имоти, отменен е констативен нотариален акт № 62, том 8, рег. № 08998/23.12.2009 г. по нот. дело № 981/2009 г. на нотариус с рег. № 004 по регистъра на нотариалната камара до размера на 2/6 идеални части от описаните имоти, като се обявява за недействителен по отношение на Ю. М. и Г. Ч., на основание член 76 ЗН, сключеният договор за покупко-продажба между В. С. И. и И. А. И., като продавачи и Ш. Хълми Ш. и Н. Н. Ш., като купувачи, с нотариален акт № 128, т. № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 г. на нотариус с рег. № 573 на нотариалната камара, до размера от 2/6 идеални части, и в частта за присъдените разноски по делото и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ю. М. и Г. Ч., за признаване за установено по отношение на ответниците В. С. И. и И. А. И., че ищците са собственици на общо 2/6 ид. части от следните поземлени имоти: 1 Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв. 42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992 г. подробен устройствен план на селото, с адм. адрес [населено място], общ. З., обл. Р., [улица], с площ 1 700 кв. м, с неприложена регулация за 395 кв. метра, предаваща се от общинско място, при граници: от двете страни улици, ПИ **** и ПИ № ****, съгласно скица № 256/31.08.2016 г. на [община]; 2 Урегулиран поземлен имот – Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв. 42, по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992 г. подробен устройствен план на селото с площ 1 285 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ. З., [улица], при граници и съседи: УПИ ****, УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и улица, съгласно Скица № 257/31.08.2016 г.; 3 Поземлен имот-Празно дворно място представляващо парцел № V-476 от кв. 42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992 г. подробен устройствен план на селото, с площ 1 360 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ. З., обл. Р., [улица], при граници: УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и улица, съгласно скица № 258/31.08.2016 г. на [община]; 4 Урегулиран поземлен имот - Празно дворно място представляващо парцел № **** от кв. 42 по одобрения със Заповед № 109/03.08.1992 г. подробен устройствен план на селото, с площ 1 585 кв. м, с адм. адрес [населено място], общ. З., обл. Р., [улица], при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ****, съгласно Скица № 259/31.08.2016 г. на [община]. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ю. М. и Г. Ч., за обявяване на основание член 76 ЗН, относителната недействителност на сделката, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том № 4, рег. № 4176, дело № 451/26.09.2012 г. на Нотариус с рег. № 573 на Нотариалната камара. ОСЪЖДА Ю. М. и Г. Ч., да заплатят на В. С. И. и И. А. И. сумата от 1015 лева/хиляда и петнадесет лева/, разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно.