Решение № 15625 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2010 г.

Решение № 15625 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началникът на Митница Югозападна, подадена чрез мл. юрк. К. Трайкова, срещу решение № 127 от 09.03.2010 г. по адм. дело № 37 от 2010 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отменено Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0146/24.06.2008 г. на заместник началника на Митница Кулата, с което ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров" е задължен да заплати вносно митническо задължение и други държавни вземания, за дрехи и обувки (с тарифен № 640299900, 621132100) с определена митническа стойност - 24600,00 лв., както следва: мито в размер на 6090 лв.; ДДС - 6138,00 лв.; и лихва за срока от 19.02.2006 г. до момента на плащането на задължението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Благоевград. Ответникът - ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров", в писмено становище, изготвено от адв. Айдарова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 15655/17.12.2009 г., постановено по адм. д. № 8262/2009 г., на ВАС, I А отделение, е отменил решение № 195/23.04.2009 г. по адм. дело № 952/2008 г. на Административен съд - Благоевград В ЧАСТИТЕ МУ, с които е обявена нищожността на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 7100 -0146/24.06.2008 г., издадено от заместник - началник митница Кулата, както и в частта, в която същото има характер на решение и с него е определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни митни сборове, различни от тези по митническа декларация и е изпратена преписката на началник митница Кулата за ново произнасяне и е осъдена митница Кулата да заплати 1050 лева разноски на ЕТ "Дирекс - Димчо Димитров", а делото е върнато за ново разглеждане в тези му части. При новото разглеждане на делото, АС -Благоевград е установил следното: Митническият орган е извършил допълнителна проверка във връзка с осъществен внос от жалбоподателя по ЕАД № 5400/4- 1842/20.02.2006 г., и приложени документи: Карнет ТИР № DХ48931745, международна товарителница /ЧМР/; фактура № 3802/15.02.2006 г.; спецификация за фактура № 3802/15.02.2006 г. Била е направена проверка по линия на международното сътрудничество относно преждепосочения внос, както и е била извършена физическа проверка на стоката, при което било установено, че последната отговаря по вид и количество - 444 колета (4 колета ръкавици; 5 колета работно облекло; 5 колета обувки и 430 колета брикети), което е било отразено в Протокол № 167/21.02.2006 г. След направената проверка по линия на международното сътрудничество относно процесния карнет, въз основа на представени документи: волет 1, стр. 1 от ТИР карнет № DХ48931745; коносаменти - 2 бр., върху който имало заверка от митническите органи с номера на задействания Тир карнет на 17.02.2006 г. от Митница Солун в товарен автомобил с рег. № РВ8499АМ/РВ5260ЕМ, административният орган е приел за установено, че на пристанище Солун в товарния автомобил, с който е осъществен вноса, била натоварена друга стока - 276 колета обувки и 168 колета дрехи. За тези обувки и дрехи митническият орган приложил тарифен № 6402999900, 621132100 съгласно Митническата тарифа на РБ за 2006 г., и определил митническата стойност на процесната стока на 24600,00 лв. към 19.02.2006 г., въз основа на която изчислил, че жалбоподателят следва да заплати мито в размер на 6090,00 лв. и ДДС в размер на 6138,00 лв., или общо 12228,00 лв. вносно митническо задължение, и лихва от 19.02.2006 г. до момента на плащането на задължението. По този начин митническият орган е взел решение за класиране на внесената стока под нов, различен от декларирания тарифен номер, и на тази база е определил допълнителни митнически задължения за оспорващия. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, пада изцяло върху административния орган, който в настоящия случай не е изпълнил това законово изискване. Констатирано е от съдържанието на процесния административен акт и ТИР карнет № DX48931745, коносаменти - 2 бр.; че внесената стока отговаря на декларираното по ЕАД № 5400/4-1842/20.02.2006 г. - 444 колета. Поради това може да се направи обоснован извод, че липсва фактическо основание за издаването на оспорения административен акт, след като при физическата проверка извършена от митническия орган, се установява и признава от самия него, че процесната стока отговаря по вид и количество, видно от Протокол № 167/21.02.2006 г. /стр. 41/. От друга страна според решаващият съд административният орган е изпаднал в противоречие с така констатираното, като се позовава на представени документи от извършена проверка по международно сътрудничество, въз основа на които приема, че са натоварени 276 колети с дамски обувки и 168 колета с дрехи. По този начин не може да се определи безспорно какво приема за установено митническият орган в УДППДВ и какво не приема за установено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК - че ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Основателен според АС е и доводът на жалбоподателя, че липсата на фактическо основание за издаването на акта предпоставя и липса на правно такова, тъй като при неизяснена фактическа обстановка не може да се определи и правна норма, която следва да се приложи. Посочената разпоредба на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ се отнася за случаите на неправомерно въвеждане на стоки на територията на РБ в нарушение на чл. 45 - 48, за което няма събрани доказателства в административното производство. Митническият орган не е спазил последователността при определянето на митническата стойност на процесната стока, поради което незаконосъобразно е определена както единичната цена на стоката, така е нейната обща стойност. Липсват и доказателства за стойността, основаваща се на единична цена, по която се продава най-голямото сборно количество от вносните стоки на несвързани лица. Посочено е, че в оценителния протокол митническата стойност е определена на база осъществен внос на сходни и идентични стоки в приблизително същия период в РМД - София, но липсват каквито и да е доказателства в тази насока. За основателен е приет и доводът на оспорващата страна относно неправилното и неясно тарифиране на процесната стока от митническия орган. Съобразно горното, АС - Благоев град е отменил оспореното Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0146/24.06.2008 г. на заместник-началника на Митница Кулата. Така постановеното решение е правилно. Правилно въз основа на горецитираните доказателства съдът е приел, че процесният административен акт и ТИР карнет № ДХ 48931745, както и двата броя коносаменти установяват обстоятелството, че внесената стока отговаря на декларираното по ЕАД № 5400/4-1842/2006 г., на 444 колета, поради което в действителност липсва фактическо основание за издаването на оспорения административен акт, още повече, че самият митнически орган признава, че процесната стока отговаря по вид и количество, в този смисъл е Протокол № 167/2006 г. Липсата на фактическо основание за издаването на оспорения пред АС акт, води и до неправилно определяне на правното основание, тъй като при неизяснена фактическа обстановка е невъзможно да бъде определена съответната относима към даден случай правна норма. В случая цитираната разпоредба на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ касае случаи на неправомерно въвеждане на стоки на територията на РБ, което е относимо към хипотезата на чл. 45 - 48 като в тази насока няма събрани доказателства. От изложеното до тук следва извода, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът е постановил едно правилно решение в законосъобразно проведен съдебен процес, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,