Решение № 13619 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2013 г.

Решение № 13619 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Филинка Лазарова Иванова, Виолетка Лазарова Каръпска и Ева Иванова Иванова срещу решение № 7149/20.12.2012 г. по адм. д. № 2616/2011 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като засягащо правата им и претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допусната явна фактическа грешка и по същество за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, поради което настоящата инстанция съобразно чл. 218, ал. 2 АПК ще провери служебно съответствието на обжалваното решение с материалния закон. За да се произнесе, съдът взе предвид: Предмет на жалбата на касаторите пред първоинстанционния съд е заповед № РД-09-412/24.11.2010 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която е одобрено попълването в кадастралната основа с имот 980, УПИ - ТКЗС, кв. 9, по плана на с. Плана. Претенцията на касаторите пред първоинстанционния съд е за изменение на заповедта в смисъл заличаване текста "ТКЗС" от заповедта и отразяване в заповедта и на т. 15 при описанието на границите на имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Установява се по делото, че в кадастралния план по искане на жалбоподателите е нанесен техен имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ. В случая възстановяването се извършва в урбанизирана територия и е част от имот, попадащ в урегулиран такъв - УПИ І - отреден за ТКЗС. Поради това отразяването в заповедта е коректно. Същият извод се налага и при описанието на имота съобразно определените с точки 1 - 14 и линии и цифри граници на имота, така, както е по скицата, неразделна част от съставения акт за непълноти и грешки. Последният е подписан от жалбоподателите, които, както се посочи, са и заявители. Що се касае до твърденията в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър, тъй като към момента на постановяне на обжалваната заповед одобрена кадастрална карта и регистър няма, същите са неоснователни. На първо място, касаят мотивната част на решението, която не подлежи на самостоятелен контрол, на второ място, цитираните разпоредби са приложими с оглед препращата норма на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Предвид изложеното обжалваното решение е съответно на приложимата към казуса правна норма и следва да се остави в сила. Съдебното решение не страна и от допусната явна фактическа грешка, тъй като само на едно място в мотивите е упоменато, че жалбата е основателна. В другата мотивна част жалбата е приета за неоснователна и адекватно на тези аргументи е отхвърлена с диспозитива на съдебния акт. Поради това явна фактическа грешка в смисъл на противоречивост не е налице. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,