Решение № 16053 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2012 г.

Решение № 16053 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ректора на Технически университет - Варна срещу решение № 1071/21.04.2012 г. по адм. д. № 3589/2011 г. на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на чл. 6, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Правилника за правата и задълженията на студентите в Технически университет - Варна. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Валентин Ганчев Райчев, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалба и моли съда да остави решението на Административен съд Варна в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е обявил нищожността на чл. 6, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Правилника за правата и задълженията на студентите в Технически университет - Варна, приет от Академичния съвет и е осъдил ТУ - Варна да заплати на Валентин Райчев сумата от 30 лева - направени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Академичният съвет при ТУ - Варна не е бил компетентен да приема правилник, уреждащ цялостната дейност и устройството на висшето учебно заведение, включително правата и задълженията на студентите в ТУ. Такава компетентност има единствено Общото събрание на ТУ, което е приело и Правилника за устройството и дейността на ТУ, в който има глава "Студенти, докторанти, специализанти", уреждаща статута и на студентите. В чл. 62, ал. 2 от този правилник е предвидена възможност за отстраняване на обучаващите се за определен срок, но при предпоставките на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО. Предвид горното съдът е стигнал до извод, че обжалваните разпоредби на правилника са приети от некомпетентен орган, с оглед на което е обявил тяхната нищожност. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Правилника предвижда, че студентите в Университета са длъжни да се отнасят с уважение към ръководството, преподавателите и длъжностните лица, както и да пазят престижа на Университета. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същия правилник студент, който виновно наруши ЗВО и правилниците на университета, се наказва с отстраняване от университета за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗВО Общото събрание на висшето училище приема или изменя правилника за дейността на училището. А по силата на чл. 30, ал. 1, т. 14 ЗВО Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище. В закона не са предвидени правомощия за Академичния съвет да приема правила, уреждащи статута на студентите. Правата и задълженията на студентите от ТУ, както правилно е приел и АС - Варна, не попадат в дейностите, посочени в цитираната по-горе разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 14 от закона, а попадат в обхвата на общата дейност на висшето училище. Общото събрание на висшето училище е органът, който е компетентен да приема правила, уреждащи правата и задълженията на студентите, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗВО. Стигайки до същия извод, АС- Варна е постановил правилен съдебен акт, който не страда от сочените в касационната жалба пороци. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение