Решение № 440 от 11.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г.

Решение № 440 от 11.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по саморъчно изготвени жалби от подсъдимите Д. Т. и Й. К., срещу решение № 88/9.06.2009 г. постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 92/2009 г., по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъдата на Русенския окръжен съд № 36/9.03.2009 г. по н о х д № 48/2009 г.. В тях е въведено касационното основание само по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанията, с искания за намаляване размера на лишаването от свобода. Пред касационната инстанция двамата подсъдими се явяват лично. За жалбоподателя Д. Т. се явява и определеният от САК служебен защитник - адвокат Я от САК, който пледира за намаляване на наказанието лишаване от свобода, поради това, че размерът от девет години е твърде завишен. За жалбоподателя Й. К. се явява упълномощен от него защитник - Х. К. от САК, който твърди, че при определяне на наказанието съдилищата не са съобразили, че той е съдействал на разследващите за разкриване на обективната истина и за възстановяване на част пот отнетите вещи. Прави искане размерът на наказанието да се намали с две години. Този жалбоподател представя допълнително писмено искане за изменение на мярката му за неотклонение "задържане под стража" от настоящата инстанция. Частните обвинители Л. М. и Пена П., редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила. Намира, че съдилищата правилно са отчели големия интензитет на посегателствата, с оглед на тяхната многобройност за кратък период от време. За това наказанията не са явно несправедливи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са неоснователни. С обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Русенския окръжен съд, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това, че в град Р., след предварително сговаряне и при условията на продължавано престъпление в периода 25.04.2008 - 15.06.2008 г. и повторност в немаловежен случай за К. и опасен рецидив за Д. Т., чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и МПС са отнели чужди движими вещи, на стойност 57 664,21 лева /особено големи размери/ от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение да ги присвоят, като случаят е особено тежък - престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и7 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК за подсъдимия К по чл. 196а вр. с чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 26, ал. 1 НК, за подсъдимия Т. Производството пред първата инстанция се развило по правилата на съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма НПК, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 1 НПК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 372, ал. 4 НПК на подсъдимите е определено наказание под предвидения минимум от 10 години за наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - по отношение на подсъдимия К, в размер на седем години, при строг първоначален режим; по отношение на подсъдимия Т в размер на девет години, при усилено строг първоначален режим. С присъдата първостепенният съд се разпоредил с веществените доказателства, приспаднал времето на предварителното задържане на двамата подсъдими, като по отношение на подсъдимия К, на основание чл. 68, ал. 1 НК е активирана условната присъда постановена по н о х д № 455/2008 г. по описа на РС - Велико Търново, за наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца. Присъдил и разноските по делото. При проверката по делото се установи, че въззивният съд се е произнесъл по същите доводи, въведени в касационните жалби, за намаляване на размера на наложените наказания, по жалбите на двамата подсъдими. Обсъдени са подробно посочените от жалбоподателите смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието на разследващите органи от К., това, че предходните му осъждания са за деяния извършени преди да навърши пълнолетие, както възстановяването на по-голямата част от отнетите вещи. Обсъдено е и очевидното несъответствие на размера на наказанието с оглед изискванията на целите на наказанието, по отношение на подс. Тошев. Настоящата инстанция намира, че изводите на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на деянията, съчетана с високата обществена опасност на извършителите им са съобразени с фактите по делото. Подсъдимият К. е осъждан четири пъти за кражби, като последното му осъждане е за деяние извършено след като е станал пълнолетен, а вторият подсъдим е осъждан пет пъти, за квалифицирани кражби, от които последните три при условията на опасен рецидив. Отчетено е обективираното от поведението на жалбоподателите обстоятелство, че престъпната дейност за тях не е инцидентно проявление, а е превърнато в средство за препитание. Правилно въззивният съд е подкрепил извода на първостепенния, че с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства установени само да подсъдимия К, по отношение на него в рамките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, размерът на наказанието е определен с три години под предвидения от десет години. При това положение и според Върховният касационен съд, наложеното на двамата подсъдими наказание по размер е справедливо. По начало, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на атакуваното решение по основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното тази очевидност не е налице, затова исканията на подсъдимите за намаляване на наказанията им са неоснователни и жалбите им следва да се оставят без уважение, а въззивното решение в сила. Поради изложеното по отношение деятелността на подсъдимия К, искането му за изменение на мярката за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение