Решение № 225 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2009 г.

Решение № 225 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., И. П. Т., С. П. Т., Т. И. Х. и С. И. М. срещу решение № 1* от 24.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 981 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 464 от 14.02.2007 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Ж. Д. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. Виница, м. "Я", представляващ имот пл. № 346 по плана на новообразуваните имоти в СО "А" при граници: имот пл. № 3* път, имот пл. № 3* имот пл. № 3* и имот пл. № 347. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторите твърдят, че ответниците като ползуватели на земеделския имот нямат правно основание да придобият разликата от 351 кв. над 600 кв. м. от процесния имот, тъй като тази разлика е повече от 250 кв. м. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, би следвало тези 351 кв. м. да се обособят като отделен имот, още повече че касаторите били собственици на излишъка над 600 кв. м. и на съседните два имота. На следващо място се сочи, че имотът е на по-малко от 2 км. от крайбрежната ивица и на 10 км. от гр. В., поради което ползувателите не са имали право да придобият този имот на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. О. Ж. Д. К. и С. Д. К. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 164 от 4.03.2009 г. по настоящото дело. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване на решението /за точния смисъл на разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 5 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ и § 31, ал. 5 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, които определят в кои случаи разликата над изкупената от ползувателите земеделска земя с площ от 600 кв. м. се възстановява на бившите собственици на земеделските земи и в кои случаи тази разлика се придава към имота на ползувателите/ е решен неправилно от въззивния съд. В обжалваното решение съдът е приел, че разликата от 351 кв. м. се придава към имота на ползувателите с площ от 600 кв. м., тъй като тази разлика не може да се обособи като самостоятелен парцел **** тъй като липсвал съседен имот на бившите собственици, към който тя да бъде включена. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разликата над 600-те кв. м., които са изкупени от ползувателите на земеделската земя по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява на бившите собственици на тази земя при условия и ред, посочени в П. за приложение ва ЗСПЗЗ. А съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, когато тази разлика надвишава 250 кв. м., тя се обособява като самостоятелен имот или от нея и от части от съседни подлежащи на възстановяване на същите собственици имоти се обособява общ имот, правото на собственост върху който се възстановява на бившите собственици. С оглед на горното разрешаване на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че разликата от 351 кв. м., над предоставените за ползване 600 кв. м. от имот № 346 по ПНИ на СО "А", не може да се обособи като самостоятелен имот и поради това не е възстановена на бившите собственици на този имот с решението на ПК- гр. В. от 15.06.1998 г., е неправилно. Поради това решението следва да бъде отменено. След отмяната му съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- назначаване на съдебно-техническа експертиза /каквато съдът е бил длъжен да допусне и като не е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение/ със задача да даде заключение дали разликата над 600-те кв. м. от имот № 346 по ПНИ на СО"А" може да се обособи като самостоятелен имот по правилата на чл. 28, ал. 5, 7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ и дали свободните части /над 600 кв. м./ от съседните имоти № 345 и № 3* които също са възстановени на наследниците на И. Т. К. с решението на ПК-гр. Варна от 15.06.1998 г., могат да се обединят с процесната част от имот № 346 в един имот, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение