Решение № 13862 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2010 г.
ВАСV отделение27.10.2011 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 367 от 11.10.2010 г., постановено по адм. д. № 138/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13862 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сабрие Иса Мурат, от гр. Хасково, против решение № 367 от 11.10.2010 г., постановено по адм. д. № 138/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Сабрие Иса Мурат против заповед № РД-26-007/8.02.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г., изм. ДВ, бр. 9/2010 г.) и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 5.02.2010 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. С решението е отхвърлен иска, предявен по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на административният акт. Направил е извода, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че жалбоподателката е изпълнявала една от 7-те бр., предвидени за длъжността "главен експерт" в отдел "Регионална политика" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково . Приел е, че с влизане в сила на новото щатно разписание, считано от 5.02.2010 г. са намалени бройките, предвидени за изпълнение от длъжността "главен експерт" като същите са станали 5, поради което е направил извод за реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Решението е поставено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково. Последният е орган по назначаването съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие". Фактът, че жалбоподателката е назначена на длъжността "главен експерт" от министъра на земеделието и храните не води до обратния извод. С чл. 2, ал. 1 от Постановление № 265 на МС от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. В § 1, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на цитираното постановление е посочено, че трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните преминават към областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 123 от КТ и чл. 87а от ЗДСл. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката до промяната в структурата на Министерството на земеделието и храните е работила в Областна дирекция "Земеделие" към Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. След влизане в сила на Постановление № 265 на МС от 10.11.2009 г. държавната служителка е продължила да заема тази длъжност, но вече в структурата на Областната дирекция "Земеделие" - Хасково, осъществяваща дейността си като юридическо лице на бюджетна издръжка и следователно служебното правоотношение е преминало към новосъздадената структура по силата на чл. 87а от ЗДСл., за което не е необходимо наличие на изричен акт на органа по назначаването - директора на областната дирекция. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията министърът е орган по назначаването на държавните служители в Министерството, но съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗДСл част от правомощията по служебни правоотношения, включително от категорията на процесните могат да бъдат възложени на ръководители на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, какъвто безспорно е и конкретният случай. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган първоинстанционният съд, е постановил решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Длъжностното разписание отразява приетата структура на Областните дирекции "Земеделие" с изменението на Устройствения правилник (ДВ, бр. 9/2.02.2010 г.). Същото е утвърдено от органа по назначаването и съгласувано с министъра на земеделието и храните съгласно изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник, което е удостоверено с подписите на съответните административни органи, положени върху длъжностното разписание. Ето защо доводите на касаторката в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, че не е приет Устройствен правилник на Областна дирекция "Земеделие" Хасково също е неоснователно. С издадения от министъра на земеделието и храните Устройствен правилник на Областните дирекции "Земеделие" се уреждат дейността, структурата, организацията на работа и числеността на всички областни дирекции "Земеделие". Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е необходимо да се установи по несъмнен начин, че същата не фигурира като нормативно определена позиция, както и като система от функции и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. В този смисъл, административният съд обосновано е приел, че според длъжностното разписание, в сила от 5.02.2010 г., отдел "Регионална политика" вече не съществува. Съгласно длъжностното разписание, действало до 5.02.2010 г. областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково е била организирана в два отдела - "Регионална политика" и отдел "Общински служби по земеделие". С утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 5.02.2010 г. изцяло е променена структурата на Областната дирекция. Същата е организирана в две звена - "Обща администрация" с дирекция към нея "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" и "Специализирана администрация" с главна дирекция "Аграрно развитие", и териториални звена "Общински служби по земеделие", като за двете дирекции са предвидени общо 5 бр. за длъжността "главен експерт". Независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да я изпълняват. В подкрепа на този извод е и заключението на назначената по делото съдебна експертиза, съгласно която назначените лица след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката не изпълняват функциите, които е осъществявала Сабрие Иса Мурат. В случая е налице реално намаление на щатните бройки предвидени за конкретната длъжност, като две от бройките за длъжността "главен експерт" са били премахнати. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е кои лица съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. От събраните по делото доказателства са установени функциите и задълженията, изпълнявани от жалбоподателката и с оглед факта, че са съкратени част от бройките, предвидени за изпълнение на длъжността "главен експерт", то факта, че не е изготвена длъжностна характеристика за посочената длъжност в случая е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. Предвид изхода на спора правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и иска, предявен по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение поради незаконно прекратяване на служебно правоотношение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2