Решение № 5537 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2013 г.

Решение № 5537 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Георгиев Зайков от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Д. Ангелова, против решение № 376 от 16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 11639/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/4688 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските /НР2/. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата съдебно-техническа експертиза. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, а и проверяващият експерт на административния орган не направил снимки на терена, както и при неспазване на изискуемата форма, предвид непосочени конкретно в писмото БЗС, които не се стопанисват. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител. В молба чрез адв. Д. Ангелова, поддържа касационната жалба. Ответникът - Директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира за неоснователно възражението на касатора за неправилно отказано на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП финансово подпомагане за 2010 г. по СЕПП и НДП, тъй като последното е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложени нормативни регламенти. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/4688 от 02.10.2011 г., с което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е определил по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските /НР2/ финансово подпомагане в размер на нула лева по двете, т. е. отказал поисканата финансова помощ по СЕПП в размер на 57 792.49 лв. и по НР2- 6 845.30 лв. Оспорващият възразил против констатациите при извършените две административни и една кръстосана проверки досежно състоянието на стопанисваната земя, като твърдял, че административният орган е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, "в това число и проверки на място", респ. че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата. Твърдял и че административният акт е издаден, освен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон, поради което не е следвало да му се отказва субсидия по СЕПП и НР2. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма, включително с излагане на мотиви към административния акт, съдържащи се в съпътстващите документи - в случая Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, представляваща неразделна част от Уведомителното писмо. Установил, че в таблицата на използваните парцели 2010 г. са посочени парцели, които заявителят ползва, номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намират. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон по отношение на заявените за подпомагане площи по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, съответно - на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - по НР2. Този извод обосновал с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е налице наддеклариране в размер на 58.79 ха - по 8 БЗС, т. е. 22.87%., като процентът в случая е получен като съотношение между наддекларираната площ и годната за подпомагане площ. Във връзка с първото възражение на оспорващия съдът посочил, че тези изчисления изрично са посочени в Таблицата за формиране на оторизираната сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, представляваща неразделна част от процесното уведомително писмо. В тази връзка съдът съобразил и чл. 58, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. съобразно който площта се изчислява на основата на определената площ, намалена 2 пъти с установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или 2 ха, но не повече от 20% от определената площ, както и че специализираният слой представлява база данни, част от СИЗП, поддържана от МЗХ, въз основа на която се извършват административните проверки за допустимост на площите и че след като заявените за подпомагане площи са извън този слой, то административният орган правилно е приложил закона. Допълнил съображенията като посочил, че посредством ИСАК, Държавен фонд "Земеделие" единствено ползва въведените от Общинските служби по земеделие данни в СИЗП при определяне на допустимостта на заявените парцели, чрез съпоставянето им с наличните данни за тях в СИЗП, като фондът не разполага с правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане. Съобразил и нормата на § 2 от чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. предвиждаща, че ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи за съответната група култури. С оглед на безспорно установеното, че наддекларираната площ е над 20 %, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., като е санкционирал площи по СЕПП и НР2 от 257.11 ха и отказал финансово подпомагане за цялата поискана сума по двете мерки. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал неспазеното изискване за форма на административния акт. Противно на твърдяното в настоящата жалба, наддекларираните 8 БЗС в общ размер на 58.79 ха са изрично посочени в двете таблици за формиране на оторизираната сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, представляваща неразделна част от процесното уведомително писмо - стр. 14 и 15 от делото. Вторият от наведените в настоящата жалба доводи, а именно, че проверяващият експерт на административния орган не направил снимки на терена, не намира опора в закона, тъй като именно вследствие на извършените проверки на място е установено наддеклариране в размер на 58.79 ха. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид е"неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от жалбоподателя, видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 140 от делото. Второ- защото противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него напълно съвпадат с извършената проверка на място от Регионален технически инспекторат - гр. Ямбол за времето от 06.08.2010 г. до 12.08.2010 г., на която проверка впрочем е присъствал и представител на жалбоподателя, както и с факта, че по отношение на заявените от жалбоподателя парцели са били извършени и две административни проверки, при първата от които е констатирано, че два от заявените БЗС, а именно БЗС 72059-42-4 и БЗС 72059-41-1, изцяло попадат извън определения слой "Допустими за подпомагане площи, за което обстоятелство жалбоподателят е подписал декларация /стр. 41 от делото/. Тук е мястото да се посочи, че при извършената кръстосана проверка е установен даже по-голям размер на недопустима площ / 68.69 ха/, но последният не е взет предвид при окончателното определяне на допустимите за подпомагане на площи, предвид данните от проверката на място - 58.79 ха. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за тези площи. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е налице наддеклариране в размер на 58.79 ха по 8 БЗС, т. е. 22.87 %-л. 129 от делото. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и по отношение на отказа от подпомагане по мярка НР2. Конкретното правно основание за отказ, посочено в уведомителното писмо е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., съгласно която разпоредба изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Възражението на касатора за несъобразяване на оспореното писмо с материалния закон и в тази част е неоснователно, предвид данните от СИЗП и неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза, безспорно установяваща, че като недопустими за подпомагане по НР 2 са части от осем от заявените 10 БЗС в общ размер на 58.79 ха Твърденията на земеделският стопанин не държат сметка, че съгласно нормата на § 2 от чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури, поради което законосъобразно с оспореното Уведомително писмо му е отказано финансово подпомагане и по тази мярка. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,