Решение № 13238 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Евро строй кънстракшън ЕООД, ЕИК 204541603, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, п.к. [адрес], представлявано от управителя Г. З., подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Захариева, срещу Решение 4293/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 272/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 2153-15-5/04.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-332/28.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Релевираните от касационния жалбоподател доводи относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и неправилно възприемане на фактическата обстановка, довели до неправилно приложение на материалноправната норма, установена в чл. 55, ал.1 КСО, във вр. с чл. 73 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив в писмен отговор, депозиран чрез ст. юрисконсулт Р. Панов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ю. Х. Х., чрез пълномощника адв. М. Димова, в писмен отговор и допълнителни писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, иска оставянето му в сила и претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-5/04.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане 5104-15-332/28.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се приема за трудова , по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, злополуката, настъпила на 17.11.2023 г., около 10:20 часа, в производствена база Мездра , находяща се в гр. Мездра, [улица], [номер], с Ю. Х. Х., заемаща длъжността Хигиенист при работодателя Евро строй кънстракшън ЕООД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че Ю. Х. е заемала длъжността Хигиенист , на основание сключен трудов договор 244/17.06.2020 г. с Евро строй кънстракшън ЕООД. Според приетата длъжностна характеристика дейността е била свързана с почистване и дезинфекциране на помещения, като в процеса на работа използва метли, кофи и други приспособления за почистване. На 24.11.2023 г. по реда на чл. 57, ал. 1 КСО от страна на осигурителя Евро строй кънстракшън ЕООД в ТП на НОИ Пловдив е подадена декларация за трудова злополука, настъпила с Ю. Х. на 17.11.2023 г. в производствена база Мездра . Посочено е, че инцидентът се е случил на обичайното стационарно работно място при извършване на почистване и дезинфекция на помещения, като специфичното действие по време на инцидента, осъществено от пострадалата, се изразявало в повдигане на кофа с вода. Декларирано е увреждане [диагноза], довело до временна неработоспособност. Последното е подкрепено и от приложената епикриза от 17.11.2023 г., издадена от Ортопедо травматологично отделени към МБАЛ Христо Ботев АД, гр. Враца, според която на Ю. Х. е поставена диагноза [диагноза] . Извършени били [наименование]. След това е поставена [наименование] и е изписана аналгетична терапия. В същия смисъл са и представените амбулаторен лист и медицински протокол от ЛКК, издадени на същата дата. В резултат на инцидента е издаден болничен лист Е20232976403/17.11.2023 г., от който е видно, че Х. се е намирала във временна неработоспособност за един месец. В хода на административното производство е представена Заповед 131/20.11.2023 г. на управителя на Евро строй кънстракшън ЕООД, с което е определена комисия за извършване на разследване на настъпилата злополука по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Събрани са писмени обяснения от Г. Г. и Л. И., от които се установява, че на 17.11.2023 г. Ю. Х. е изпълнявала трудовите си задължения по почистване на помещения. Същата е влязла в офиса, държейки се за [наименование] и е споделила, че е [наименование] при повдигане на кофа, за да изхвърли водата от нея. Поясняват, че [наименование], след което пострадалата била откарана в ЦСМП гр. Враца. Последното е сторено от И. И., заемащ длъжност шофьор , които в писмените си обяснения посочва, че докато е превозвал Х. до спешния център, тя видимо е изпитвала сериозна болка. С Протокол 5101-15-324#1/27.11.2023 г. на комисията към ТП на НОИ Пловдив е прието, че не е установена необходимост от провеждане на разследване на трудовата злополука. Издадено е Разпореждане 5104-15-332/28.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което настъпилата на 17.11.2023 г. в производствена база Мездра с Ю. Х. злополука се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Органът е посочил, че инцидентът се е случил през работно време и при изпълнение на трудовите задължения от страна на пострадалото лице почистване на помещения. Описан е и механизмът на настъпване на травматичното увреждане повдигане на кофа с вода, от което е последвало [диагноза] , което според медицинските документи е довело до временна неработоспособност. Разпореждането е обжалвано от работодателя (осигурителя) по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. г КСО пред директора на ТП на НОИ Пловдив, поддържайки основна теза, че от писмените обяснения на Л. И. и издадените през предходни години болнични листи (приложени към жалбата) за Ю. Х., се налага извод, че тя е страдала от [наименование]. С Решение 2153-15-5/04.01.2024 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е отхвърлил жалбата на осигурителя, като е обосновал изводите си въз основа на доказателствата, представени пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и събраните нови такива. В мотивите е приел, че е налице внезапно увреждане, което е довело до временна неработоспособност, видно от необжалвания болничен лист от 17.11.2023 г., злополуката се е случила по време на работа и във връзка с извършваната трудова дейност, т.е. фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО е осъществен. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в случая увреждането на здравето, причинило временна неработоспособност има травматичен произход - наранявания в резултат на повдигане на кофа с вода, при което е настъпило внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа, при наличие на всички кумулативни предпоставки, установени в нормата на чл. 55, ал.1 КСО. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на относимите за спора факти и обстоятелства, въз основа на надлежно събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, като е приел, че оспореното пред него решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 КСО писмена форма, при наличие на посочени фактически и правни основания за неговото издаване и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на приложимите в процесния случай правни норми, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Пред административен съд Пловдив са представени ЕР на ТЕЛК 90437-45 от 08.03.2021 г. и 90642-27/07.02.2024 г., с които на Ю. Х. е определена 75 % ТНР по повод поставена диагноза [диагноза] , като противопоказано е посочено извършването на тежка физическа работа. Прието е и заключение на вещо лице по назначената съдебно - медицинска експертиза, допълнително обосновано в съдебно заседание, в което е уточнено, че в конкретния случай [наименование] не се дължи на [наименование] , т.е. състояние при което по рождение се наблюдават анатомични предразположения за [наименование], което се получава без травма и лицето може само да [наименование] многократно без да изпитва болка. Това заболяване се приема за хронично и се лекува единствено оперативно. Посочено е, че от медицинската документация не може да се направи извод, че процесната травма е обичайна, а напротив навсякъде е описана като рецидивираща , която може да се получи при по-малък интензитет на травмиращия елемент, съпроводен със силна болка и необходимост от оказване на медицинска помощ за [наименование]. Възможността за по лесно причиняване на травмата не е равнозначно на сигурно знание за предстоящо настъпване на увреждане на човешкия организъм, поради което няма как да се предвиди, че при извършване на конкретна дейност ( в случая повдигане на кофа пълна с вода ) ще настъпи увреждане, което характеризира травмата като внезапна. Вещото лице посочва, че настъпилият на 07.04.2023 г. инцидент е в причинно следствена връзка с описаната диагноза на [диагноза]. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал.1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Не се приема наведения в касационната жалба довод, че процесната травма е обусловена от патология и следва да се разглежда като изключение по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, терминът "нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Дефинитивната норма на § 1, т. 3 от ДР на НМЕ определя "нетравматичното увреждане" като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Нетравматичното увреждане се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК, а в медицинската документация на Ю. Х. липсват данни за [наименование]. По делото е безспорно доказано, че процесната злополука е настъпила в резултат на травматично увреждане и приложението на чл. 73, ал. 2 НМЕ е изключено. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба твърдение за умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице. Настоящата инстанция подчертава, че по делото липсват данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Извършеният анализ на доказателствата по делото не обосновава различен извод. Проявената непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на самонадеяност или небрежност, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Липсата на доказателства пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла или допускала настъпването на вредоносния резултат налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 КСО, направеното възражение е неоснователно. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки и съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички елементи на фактическия състав по чл. 55, ал. 1 КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед изхода на спора, искането на ответника директора на ТП на НОИ - Пловдив по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева (сто лева). Основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, от ответника Ю. Х.. Същите следва да се присъдят в размер от 300 лева (триста лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,