Решение № 11373 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Линчев, в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с фирма Анкона А. Линчев, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], подадена чрез процесуален представител адв. Н. Баташки, срещу Решение 313 от 16.04.2021 г., постановено по адм. д. 1148 по описа на Административен съд Пазарджик (АС Пазарджик) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 29 от 25.09.2020 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на община Септември за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода 31610097 от 08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преповтарят се възраженията, които са били предмет на обсъждане в първоинстанционното производство - адресатът на спорния акт бил лишен от възможността да участва в развилото се административно производство по издаването му, поради което е нарушено правото му на защита в това производство; актът е издаден в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и е налице хипотезата на чл. 168, ал. 4 АПК (отм. със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на АПК, обн. в ДВ бр. 15 от 19.02.2021 г.); липсват мотиви на административния орган, административният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото с влязло в сила Решение 9 от 07.01.2020 г., постановено по адм. д 403 по описа на АС Пазарджик за 2019 г. изрично било посочено, че за извършване на процедурата по служебно изменение на разрешителното едноличният търговец следва да бъде уведомен от органа, което не е сторено. Предвид изложеното в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се прогласи нищожността или да се отмени, като незаконосъобразно, Решение 29 от 25.09.2020 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Септември за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода 31610097 от 08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив. С молба по делото от 18.05.2021 г. се претендира присъждане на направените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирани от ответната страна разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът кметът на Община Септември оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, чрез пълномощник юрк. Е. Чавдарова и иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, е постановено от АС Пазарджик в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ). Едноличният търговец с фирма Анкона А. Линчев е оспорил като нищожно, евентуално като незаконосъобразно, Решение 29 от 25.09.2020 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Септември за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода 31610097 от 08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от снабдения с правомощията за това орган на местната изпълнителна власт и е в изискваната от закона форма. Позовал се е на разпоредбата на § 133, ал. 10 и ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ЗВ (в редакцията обн. в ДВ, бр. 55 от 2018 г.). Направил извод за точно прилагане на материалния и процесуалния закон от административния орган. Спазена била и целта, която законът преследвал посредством издаването на актове от категорията на процесния, а именно да се уредят конкретните права и задължения на неговия адресат въз основа на нормативната уредба, регулираща собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения, по смисъла на чл. 1 ЗВ. Във връзка с релевираните от ЕТ Анкона А. Линчев възражения съдът отчел, че до него действително не било отправено нарочно уведомление по чл. 26 АПК. Въпреки това направил извод, че отмяната (с § 9 от ЗИД на АПК, обн. в ДВ, бр. 15 от 19.02.2021 г.) на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК показвала ясното разбиране на законодателя, че приложението на правилото по посочената разпоредба не е абсолютно и безусловно. Приел също така, че не всички случаи на неговото неспазване, следва да бъдат квалифицирани като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счел, че от изричното указание на законодателя в § 133, ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗВ следва, че инициативата е на административния орган, като процедурата се свежда до издаването на еднократен акт на кмета, с който съдържанието на съответното разрешително се привежда в съответствие с установените за това нормативни изисквания. Съдът приел, че в този случай същинска административна процедура с уведомяване на заинтересованите лица, със събиране и преценка на доказателства, с подаване на искания и възражения от страна на заинтересованите лица, не се осъществява. След съобщаване на акта на заинтересованото лице, съгласно чл. 77, ал. 3 ЗВ то има правото да го обжалва. В конкретния случай това било именно така. Поради тези причини, според съда, не може да се приеме, че липсата на нарочно уведомление по реда на чл. 26 АПК, отправено до едноличния търговец, е нарушило правото му на участие и защита в производството, респективно - че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като неоснователни съдът определил и възраженията на едноличния търговец, че оспореното решение е издадено въз основа на незаконосъобразна тарифа за таксите и на обявено за нищожно предходно Решение 15 от 22.03.2019 г. на зам. кмета на Община Септември. Посочил, че приложимата тарифа е подзаконов нормативен акт, приемането на който е предпоставка за постановяване на спорното административно решение. Мотивирал се, че въпросите, свързани с валидността и законосъобразността на тарифата, не са предмет на първоинстанционното производство и не следва да бъдат разглеждани. Наред с това, с обявяването на нищожността на Решение 15 от 22.03.2019 г. то не поражда правни последици и в този смисъл позоваването на него в мотивната част на спорния административен акт по никакъв начин не влияе върху възприетите от съда изводи за неговата материална и процесуална законосъобразност. При така изложените правни аргументи, оспорването на ЕТ Анкона А. Линчев срещу Решение 29 от 25.09.2020 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Септември за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода 31610097 от 08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив било отхвърлено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон. Провел е съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на направените от тях възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни крайни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и към които с настоящия съдебен акт се прави препращане, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. След като е установил правнорелевантните факти, свързани с административното правоотношение по ЗВ, анализирал е подробно относимата правна уредба и е изложил мотиви, формирани на база възприетите факти, съдът е дал отговор на всички искания и доводи на страните (чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК). Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи за нищожност на Решение 29 от 25.09.2020 г. на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно диспозитива на цитираното погоре съдебно решение е обявена нищожността на Решение 15 от 22.03.2019 г. поради издаването му при липса на компетентност за неговия издател. Доколкото административното производство е служебно инициирано, преписката не е върната на компетентен административен орган за издаване на нов акт при спазване на указания, дадени в мотивите на съдебния акт. Решаващите съображения за постановяването му са свързани с липсата на компетентност на издателя на акта и в този смисъл при новото произнасяне и издаване на акта, предмет на проверка сега, органът е следвал предписаната в закона процедура и предписанията досежно таксата съгласно приетата тарифа. В случая изменението съгласно оспорения акт е само в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане. Същото е извършено служебно от кмета на общината на основание правомощията му по § 133, ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. В изпълнение на ал. 10 на същата разпоредба таксите за водовземане са определени с тарифа, приета от Общински съвет Септември Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, безвъзмездно предоставено от държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години (от л. 36 до л. 40 от адм. д. 1148 по описа на АС Пазарджик за 2020 г.). По делото не е спорно, че едноличният търговец дължи такса за водовземане. В конкретния случай евентуалното му участие в административното производство не би довело до различно проявление на крайното властническо волеизявление на административния орган таксата за водовземане от минерална вода е дължима по силата на ЗВ и в размер, определен с тарифата. Както правилно първоинстанционният съд е съобразил, последната не е предмет на контрол за законосъобразност в производството, образувано по жалба на ЕТ Анкона А. Линчев срещу Решение 29 от 25.09.2020 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Септември за служебно изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода 31610097 от 08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив. По изложените съображения, настоящият състав приема за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството не се търсят от ответника по касация, поради което съдът не се произнася по този въпрос с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение