Решение № 93 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 540/2016 г.

Решение № 93 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 540/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 1069530/10.07.2015 г. подадена от А. А. П. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в съдебно заседание на 10.06.2014 г. по гр. д. № 29293/2013 г. на Софийски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 42 ЗН, предявен от Е. Р. А. -Р., е признато за установено по отношение на молителката, че направеното на 31.12.2007 г. от Р. А. А. саморъчно завещание в полза на А. П. е недействително като неавтентично. Молителката е уточнила с молба от 03.08.2015 г., че се позовава само на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че са налице новооткрито писмено доказателство - страница от тетрадка на етажната собственост, в която срещу подпис е отразено плащането на консумативи. Твърди, че подписите са изходящи от наследодателя и са от значение за установяване на автентичността на завещанието и за изхода на делото. Поддържа това основание за отмяна и в съдебно заседание. Ответницата по молбата Е. Р. А. -Р. оспорва основателността, тъй като представените доказателства не са нови, молителката е могла да се снабди с тях при полагане на дължимата грижа, а и са неотносими към изхода на спора, тъй като не може да се приеме, че подписите са автентични. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 31.07.2014 г. - в рамките на тримесечния срок от узнаване на решението, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 23.02.2016 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По делото е установено следното: Е. Р. А. -Р. е предявила против молителката А. А. П. иск с правно основание чл. 42 б. "а" ЗН да се признае за установено по отношение на ответницата, че направеното на 31.12.2007 г. от Р. А. А. саморъчно завещание е недействително поради това, че не е написано и подписано от завещателя. В хода на производството ответницата е призована на настоящия си адрес в [населено място] и поради това, че не е намерена на него, е призована на основание чл. 47, като й е назначен особен представител на разноски на ищеца, който я е представлявал в хода на производството. Той е поискал назначаване на СГрЕ, която да използва като сравнителен материал заявления за издаване на документ за самоличност от 2007, т. и две заявления от 2000 г. СГрЕ е установила, че завещанието не е написано и подписано от лицето, посочено като завещател. Затова предявеният иск е уважен, като съдът се е произнесъл в съдебното заседание. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С молбата за отмяна са представени две копия от страница от тетрадка, в което са отразени в табличен вид цифри, срещу които има подписи в последната колона. Отразено е ет. 7, ап. 43, сем. Р. А. и година 2005 и 2007 г. Молителката счита, че ако те се използват като сравнителен материал от СГрЕ биха променили извода на вещото лице за неавтентичност на завещанието и изхода от спора. За да е налице наведеното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо кумулативно доказателствата, които представя да са новооткрити и тя да не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. В случая представените копия от тетрадка са частни писмени документи, съдържащи, подписи, за които не може да се приеме, че са автентични, т. е. че изхождат от наследодателя, В този смисъл като сравнителен материал, те не биха опровергали извода на вещото лице, изготвило СГрЕ, че завещанието не е писано и подписано от Р. А. Приетата и неоспорена СГрЕ е използвала като сравнителен материал заявления за издаване на документи за самоличност, чието авторство е безспорно. Предвид изложеното, представените доказателства не са съществени за изхода от спора, поради което няма основание за отмяна на влязлото в сила решение. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата Е. А. Р. следва да се присъдят претедираните от нея деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за един адвокат, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е договор за правна помощ с адв. А. Т. и списък на разноските, в които е отразено, че е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В този размер следва да се уважи искането за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение