Решение № 10107 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2020 г.

Решение № 10107 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2020 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД – гр. С., подадена чрез юрк. А. П., срещу решение № 790/10.02.2020 г., на Административен съд – С.-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 5506/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14/03.04.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е допусната изисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителният размер на публичните задължения. Алтернативно, касаторът счита, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Сочи още, че е било нарушено правото му на защита, поради неприсъствието на представител на дружеството при извършените административните проверки. Претендира отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуалния си представител Н. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище от 22.06.2020 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – С.-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/03.04.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. С. е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 31650 лв. и лихва 4704,83 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззетите водни количества, отчетени по рейки и отразени в дневника на НС и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. съгласно приложимите Тарифи. Изложени са мотиви, че в случая е било установено несъответствие между представените от жалбоподателя декларации за иззетото количество вода за процесните периоди и действително отнетият при водовземането обем, отчетен чрез монтирано измервателно устройство: Водомерна рейка в укрепен профил на напоителен канал РМ-1-Ени арк на 5. 4 км. след водохващането (съгл. Разрешително № 0658/2001 г.). Според констативните протоколи действително иззетите водни обеми от р. М. при водохващане "Бент Полатово", отчетени по рейка са били отразени в дневника на дружеството за процесните периоди, както и в Справките представени от него. В обжалваното решение е прието, че факта на несъответствие между декларираните обеми и тези, установени с измервателен уред и отразени в дневника на дружеството не е оспорен по същество, като не са ангажирани доказателства, с които да се установи действително ползваното количество вода. В заключение е прието, че законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 1 във вр. с чл. 194б, ал. 4 ЗВ директорът на Басейнова дирекция е издал АУПДВ с коригирани данни относно размера на ползвания годишен воден обем и при липса на доказателства таксата да е била платена в сроковете по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, респективно в чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите от 2011 г. и чл. 21, ал. 1 от Тарифата за таксите, в сила от 01.01.2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0,001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че публичното задължение за водовземане е законосъобразно определено от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" предвид, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, действала до 31.12.2016 г. и последващата, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. И според двете тарифи (отменената и действащата и понастоящем) таксата за водовземане по чл. 8, респ. чл. 11 от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 и по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Действителните обеми източена вода за процесните периоди са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от жалбоподателя справки за иззети водни количества. В съдебното производство пред първоинстанционния съд от жалбоподателят не са ангажирани доказателства и не е оспорил съдържащите се в делото такива. Неможе да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказателства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВ2-160/23.05.2018 г. и КП №ПВ2-29/12.03.2018 г., които са връчени на дружеството заедно с уведомлението по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО-02-47/1/14.03.2018 г., като му е даден възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е нарушено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователен е доводът на касатора, че с недопускането на ССчЕ, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За точното определяне на дължимата такса за водовземане, както и на лихвата върху него не се изискват специални знания, които съдът не притежава, поради което обосновано искането за допускане на ССчЕ е оставено без уважение в проведено открито съдебно заседание от 27.01.2020 г. Действително в обжалваното съдебно решение е посочено, че жалбоподателят не е поддържал и е оттеглил искането си за провеждане на СТЕ и ССчЕ, но това обстоятелство не налага отмяна на съдебния акт, предвид произнасянето на съда по този въпрос с протоколното определени от 27.01.2020 г. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение