Решение № 11372 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. Н. в качеството й на ЕТ Ц. И. Булгарресурс , ЕИК 040464656, гр. София, [жк], [улица], [адрес], подадена чрез адв. Кавазова, против Решение 9441 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 414/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ Р 22220421000715 091 001 от 10.09.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ П-22220421185803-003-001 от 22.10.2021г., на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, в частта му потвърдена с Решение 1804 от 29.11.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Националната агенция за приходите. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоява, че съдебният състав необосновано спрямо събраните по делото доказателства е приел, че липсват доказателства за реално осъществени доставки по процесните фактури, при наличието на доказателства, които по безпротиворечив начин установяван прехвърлянето на правото да се разпорежда като собственик с процесните стоки в полза на ревизирания субект и влагането на същите в икономическата дейност на едноличния търговец, сама по себе си облагаема. Настоява, че аргументите за постановения отказ от претендираното право, обосновани с липсата най-общо казано на кадрова и метериална обезпеченост на доставчиците, респ. на доказателства за произход, транспорт и непредставяне на доказателства от част от преките доставчици, са в противоречие с практика на СЕС и на ВАС по аналогични казуси. По подробни съображения, изложен в касационната жалба, настоява се за отмяна на съдебния акт и съответна отмяна на РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ненчовска, моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на АССГ е била законосъобразността на РА Р 22220421000715 091 001 от 10.09.2021 г., поправен с РАПРА П-22220421185803-003-001 от 22.10.2021г., на органи по приходите в ТД на НАП София, в частта му потвърдена с Решение 1804 от 29.11.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП. Установена била следната релевантна за спора фактическа обстановка: Съдът е споделил тезата на приходната администрация за наличието на основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ от претендираното право на данъчен кредит, поради липса на реално осъществени доставки в случая на стоки, по процесните фактури, издадени от Депси 63 ЕООД и Велос трейдинг ЕООД, по смисъла на легалното понятие, дадено с чл. 6 от ЗДДС, респ. на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Предвид изложеното е прието и че е на лице хипотезата на чл. 16 във вр. с чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10 от ЗКПО, на което правно основание е преобразуван и декларирани СФР на едноличния търговец с цел формиране на данъчната основа по правилата на чл. 26 във вр. и с чл. 77 от ЗДДФЛ за нуждите за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Или първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно постановено поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения. Съдът е приел, че РА е валиден административен акт. Констатира се лаконичност на съображенията на състава на АССГ по този въпрос, като се съобразява и че за валидността на РА съдът следи всякога служебно (виж чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК). Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органа, възложил ревизията, е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. по т. д. 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". Спазването на така посочените изисквания именно е в основата на отговора на въпроса относно наличието на компетентност на органите по приходите, издали процесния РА. От доказателствата по делото е видно, че с първата по реда ЗВР, сложила началото на ревизионното производство, съобразно императивното правило на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК са определени ревизиращите органи, вкл. и ръководителят на ревизията в лицето на П. Н. Г. главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София. Именно същият е участвала в качеството си на ръководител ревизията в хода на развилото се ревизионно производство, до 26.05.2021 г. На последно посочената дата с Решение Р-22220421000715-098-001/26.05.2021 г. на Началник Сектор при ТД на НАП София, орган по възлагането, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22220421000715 от П. Н. Г. и правомощията по извършването на същата ревизия са възложени на И. Й. Л., гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, в качеството й на ръководител на ревизията. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22220421000715-020-004 от 14.06.2021 г. на органа по възлагане И. Л. е включена в ревизиращия екип и е определена за ръководител на ревизията. По нейно Предложение за промяна обхвата на извършваната ревизия от 07.07.2021 г., със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22220421000715-020-005/07.07.2021 г. на органа по възлаган, е променен предметният обхват на ревизионното производство, като вместо правилното определяне на задълженията за корпоративен данък за данъчни периоди 01.01.2016 г. -31.12.2019 г., е включено правилното определяне на задълженията за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за същите ревизирани периоди. Липсват обаче приложени по делото доказателства за изпълнение на фактическия състав на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Както непротиворечиво се приема в съдебната практика от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността, водеща до отпадане на компетентността. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. Макар и в случая да е доказана компетентността за органа по възлагане да упражнява правомощието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК (така Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП-София) и наличието на Заповед РД-01-309 от 20.05.2021 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП София (последната посочена като основание за издаването на Решение Р-22220421000715-098-001/26.05.2021 г. на Началник Сектор при ТД на НАП София), по делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на която и да е от нормативно и лимитативно изброени в чл. 7, ал. 3 от ДОПК хипотези спрямо първоначално определеният за ръководител ревизия орган по приходите. Т.е. липсват, а и не са изискани от първоинстанционния съд доказателства, за да се установят предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В оспореното съдебно решение липсват каквито и да е съображения в тази насока, вкл. и такива дали Заповед РД-01-309 от 20.05.2021 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП София е издадена от компетентен орган. Т.е. предвид липсата на каквито и да било доказателства за това изводът на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите е сторен при неизяснена фактическа обстановка и е необоснован. Доказателствената тежест за установяването на посочените факти е изцяло на административния орган /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но следва да се посочи, че такива конкретни указания по чл. 171, ал.5 от АПК не са дадени от съда. Съдът е следвало да укаже на основание чл. 171, ал. 5 от АПК на ответника да представи доказателства за наличието на хипотеза по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК за П. Н. Г. да изпълнява възложените му правомощия към датата на постановяване на решението по чл. 7 ал. 3 от ДОПК. Изложеното е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно компетентността на един от органите по приходите, издателите на РА, респ. до необоснован по съществото си извод за валидността на процесния РА. Предвид на това следва да бъде прието, че изводът на административния съд, че ревизионният акт е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, е необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с гореизложените мотиви. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,