Решение № 6892 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2014 г.

Решение № 6892 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на ТП на НОИ Kюстендил срещу решение № 21 от 6.02.2014 г., постановено по адм. дело № 290/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна Емилия Костадинова Иванова, се явява лично, оспорва касационната жалба и чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД-12-101 от 13.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Емилия Иванова срещу разпореждане № 4307172859 от 19.06.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което е отказано да й бъде прекатегоризиран като втора категория трудът, положен на длъжността "хладилен техник" в "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница. Съдът е върнал преписката на административния орган за издаване на съответен акт - разпореждане на пенсионния орган за произнасяне по искането за изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на дадените указания. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно административният орган е зачел положеният от Емилия Иванова труд за времето от 18.12.1972 г. до 8.07.1987 г. на длъжността "хладилен техник" в "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница за трета категория. Така постановеното решение е правилно. Със заявление № ПП-14-9121 от 30.05.2013 г. Емилия Иванова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочила, че положеният от нея труд за периода 18.12.1972 г. до 8.07.1987 г. на длъжността "хладилен техник" в "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница следва да се счита като такъв от втора категория по смисъла на т. 50 от ПКТП (отм.). Въз основа на това заявление е издадено разпореждане № 4307172859 от 19.06.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което й е отказано отпускането на ЛПОСВ, като е посочено, че вече е налице влязло в сила разпореждане на пенсионния орган от 6.10.2006 г. Административният орган се е позовал и на констативен протокол № 135 от 28.02.2007 г., съставен от длъжностни лица при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с който е констатирано, че липсват запазени документи, сочещи при какви условия на труд е работило лицето. Емилия Иванова е обжалвала цитираното разпореждане, като в отговор на това е издадено процесното решение № РД-12-101 от 13.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което оспореното разпореждане е потвърдено като законосъобразно. Съгласно т. 50 от ПКТП (отм.) от втора категория е труда на работници, заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса. От трудовата книжка на Емилия Иванова, като и от удостоверенията - образец УП 3, издадени от осигурителя, се установява, че същата в периода 18.12.1972 г. до 8.07.1987 г. е работила в "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница на длъжност "хладилен техник". Това се установява и от показанията на разпитаните пред административния съд свидетели - Иван Славков и Иванка Величкова, бивши колеги на Емилия Иванова, от които се установява, че в хладилните зали на "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница е съхранявано дълбоко замразено месо и поддържаната температура в камерите е била от минус 15 до минус 18 градуса. И двамата свидетели са посочили, че Емилия Иванова, работейки на длъжността "хладилен техник", е била непрекъснато заета в хладилните или машинните зали на предприятието, поддържайки в изправност хладилната техника. С оглед на това безспорно се установява, че Иванова е била постоянно заета в хладилните помещения и температурата там е била по-ниска от минус 10 градуса. В случая са налице двете кумулативни изисквания на разпоредбата на т. 50 от ПКТП (отм.), поради което настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че положеният от Емилия Иванова труд през спорния период попада в хипотезата на т. 50 от ПКТП (отм.), с оглед на което следва да се зачете като такъв от втора категория. Касаторът излага твърдения, че категорията труд не се доказва със свидетелски показания на основание чл. 104, ал. 10 от КСО. Следва да се отбележи, че със свидетелски показания се установяват условията, при които е бил полаган труда, а съдът е този, който преценява дали тези условия следва да бъдат приравнени към съответната категория труд. В настоящия случай безспорно се установява, че заеманата от Емилия Иванова длъжност е "хладилен техник". Съгласно чл. 67 от ПКТП (отм.) - трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производство е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труд. Поради това правилно административния съд е приел, че за времето от 18.12.1972 г. до 8.07.1987 г. положеният от Емилия Иванова труд в "Месокомбинат Родопа" гр. Дупница следва да се счита за втора категория по смисъла на т. 50 от ПКТП (отм.). С оглед горното като е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,