Решение № 4601 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2021 г.
ВАСIV отделение12.04.2021 г.докладчик т Татяна Хинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 361 от 30.09.2020 г., постановено по адм. д. № 154/2020 г. по описа на Административен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на храм "Свети Великомъченик Димитър Солунски" – с. Ярловци решение № 14/07/6/0.0.0278/3/01/22/01 от 9.12.2019 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ по договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 153 418, 29 лв. ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на храм "Свети Великомъченик Димитър Солунски" – с. Ярловци сумата 4287, 35 лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4601 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на храм "Свети Великомъченик Димитър Солунски" – с. Ярловци, представляван от Н. П., председател на църковното настоятелство, чрез адв. Й., срещу решение № 361 от 30.09.2020 г. по адм. д. № 154/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 14/07/6/0.0.0278/3/01/22/01 от 09.12.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за изплащане на финансова помощ по договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 153 418, 29 лв. (сто петдесет и три хиляди лева четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща плащане по договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. по Заявка за окончателно плащане № 14/07/6/0.0.0278/3/01.
Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт в цялост и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен в цялата обжалвана част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност по отношение на претендираните от касационния жалбоподател разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 14/07/6/0.0.0278/3/01/22/01 от 9.12.2019 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ по договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 153 418, 29 лв.
Административният съд е приел от фактическа страна, че оспорващата страна храм "Свети Великомъченик Димитър Солунски" – с. Ярловци е ползвател по договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързана с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФ "Земеделие". С договора, на храма се предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект № 14/07/6/0.0.0278 – ремонт на храм "Св. Вмчк. Димитър Солунски" с. Ярловци. Към договора са сключени и три анекса: Анекс І от 11.07.2017 г., с който е извършена промяна относно банковата сметка, Анекс ІІ от 7.02.2018 г., с който първоначално одобрената финансова помощ се променя от 720 765, 44 лв. на 719 003, 29 лв., и Анекс ІІІ от 31.10.2018 г. за създаване на нови приложения № 1 и № 5.
На 10.12.2018 г. ползвателят е подал заявка за плащане № 14/07/6/0.0.0278/2/01 от 10.12.2018 г. с данни за доставчици, изпълнители и получатели на плащания по заявените за подпомагане разходи, както и таблици за разходи. С решение № 14/07/6/0.0.0278/2/01/22/01 с изх. № 01-2600/958 от 27.02.2019 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е одобрил изплащането на финансова помощ по горепосочения договор, както следва: заявена сума: 375 939, 36 лв.; отказана сума: 12 571, 29 лв., оторизирана сума: 3868, 07 лв.; изплатена сума: 3868, 07 лв.; прихващания и приспадания: 359 500, 00 лв. (прихванато авансово плащане). Като дата на плащане е отразена 15.02.2019 г. В раздел ІІ е посочен размера на отказаните разходи - 12 571, 29 лв., редуцирани в резултат на установени несъответствия при извършена проверка на място, и е наложил финансова корекция в същия размер.
Със заповед № 372209/3.01.2019 г. административният орган е възложил извършване на проверка на място с начална дата: 4.01.2019 г. и крайна дата: 22.01.2019 г.
В хода на проверката е извършен контрол на извършените дейности и е направена съпоставка с одобрените такива. Изследвани са били договорите с доставчиците и изпълнителите. Резултатите са обективирани в доклад от проверката на място. С приложени контролни листове са установени несъответствия – предвиденият за закупуване и монтиран генератор е с различни параметри от одобрения, не е изпълнена пожароизвестителната система, включително станция, димни датчици, ръчни бутони, UPS за аварийно захранване и електроника за контрол, поставеният бронзов полилей е с 18 крушки вместо с одобрените 90 броя, липсвал гръмоотводен прът (л. 438).
На бенефициента са изпращани уведомителни писма за отстраняване на нередовности /№ 14/07/6/0.0.0278/3/01/02/01 с изх. № 01-2600/3380 от 17.06.2019 г. (л. 453), № 14/07/6/0.0.0278/3/01/02/02 с изх. № 01-2600/4531 от 2.08.2019 г. (л. 455). На 14.06.2019 г. неговият представител е депозирал обяснение: относно гръмоотводния прът – същият е заменен (непоставен, тъй като с кръстът на църквата изпълнява функцията на гръмоотвод); дървен под – неизпълнен, заменен чрез поставяне на старинни тухли, за да се запази оригиналния облик на храма; полилей бронзов – заменен с 18 броя крушки, с цел запазване конструкцията и автентичността на храма; генератор – заменен с друг, който има по-добри технически параметри.
Представена е била и обяснителна записка, в която е обективирано становище относно техническите характеристики на доставения и монтиран генератор и е направено заключение, че същият е с по-висока мощност, обезшумен и предназначен за работа с 4 вида гориво: метан, пропан-бутан, био-газ и безоловен бензин; същият отговарял на последните европейски директиви за ниски нива на шум, ниска консумация на дизел, непрекъсната автономна работа, високи нива на сигурност, ниски експлоатационни разходи; оборудван е с пълна автоматика и т. н.
След като се запознал с резултатите от проверката и представените от ползвателя документи и обяснения административният орган издал оспореното решение № 14/07/6/0.0.0278/3/01/22/01 с изх. № 01-2600/7503 от 9.12.2019 г. (л. 514). С него, при заявена сума: 323 454, 75 лв. отказал изплащането на 153 418, 29 лв. В раздел ІІ подробно изложил съображенията си.
Отказаната за изплащане сума в общ размер на 153 418, 29 лв., е била формирана по следния начин:
- разходи в размер на 14 695, 92 лв. са редуцирани в резултат на установени несъответствия при извършено посещение на място, както следва: доставка и полагане на дюшеме и дървена конструкция към него – при заявено количество, съгласно Протокол обр. 19 от 132 кв. м е установено 0, 00 кв. м, налагащо редукция в размер на 5599, 44 лв. с ДДС; за полилей бронзов със заявено количество 90 бр. крушки на място са установени 18 бр. крушки, налагащо редукция от 6877, 44 лв. с ДДС; пожароизвестителна система – 1 бр., на място е установено липсата на такава, т. е. 0 бр. и това е наложило редукция от 2219, 04 лв. с ДДС;
- разходи в размер на 50 298, 00 с ДДС за "генератор 7, 5 кW/220 V/ 50 Нz, резервоар 36 л газьол, продължителност на работа 15 часа, размери 120 х 66 х 77 см, външен монтаж", възстановени при извършено междинно плащане по проекта са редуцирани, тъй като при извършено посещение на място след подаване на заявка за плащане № 14/07/6/0.0.0278/3/01 е установено несъответствие на параметрите на генератора спрямо тези на одобрения и съответно актуван актив, като за промяната не е подадено искане за изменение и/или допълнение към договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г., във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 6 на същия;
- разходи в размер на 1551, 31 лв. с ДДС за строителен надзор, тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 4 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.;
- разходи в размер на 775, 65 лв. авторски надзор, тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 5 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.;
- разходи в размер на 3102, 61 лв. за изготвяне на технически и работен проект, тъй като същите се явяват разлика между заявените за финансиране разходи за дейността и максимално допустимите за същата, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г.;
- разходи в размер на 0, 01 лв. – редуцирани в резултат на математически закръгления при разпределяне на разходите в Интегрираната система за администриране и контрол;
- разходи в размер на 82 994, 79 лв. са редуцирани, тъй като за същите не са спазени разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
Изрично е отбелязано в административния акт, че сумата от 82 994, 79 лв. е формирана като към редукциите по заявка за плащане № 14/07/6/0.0.0278/3/01 в размер на 70 423, 50 лв. е добавена сумата от 12 571, 29 лв., която е редукция на плащането по заявка за плащане № 14/07/6/0.0.0278/2/01.
По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила констатациите на проверяващите и обективираните в оспорения административен акт изводи.
За да отхвърли оспорването съдът е приел, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че заявени за финансиране (междинно и окончателно плащане) от ползвателя са разходи за активи с конкретно посочени параметри и технически характеристики. Тези активи, към момента на извършване на административните проверки, включващи и посещение на място, са били с променени технически характеристики и параметри и същите не са били включени в списъка с референтни разходи, съгласуван от министъра на земеделието и храните и публикуван на електронната страница на РА. При това положение приложима е била хипотезата на чл. 23, ал. 10 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г., съобразно която за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 8, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение № 6, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор, основан на икономическите особености и технически решения на строителния метод и/или предоставената услуга. Прието е, че по делото не са били представени доказателства, от които да е видно, че заявителят (ползвателят) е съобразил изискванията на цитираната разпоредба и е следвал разписаната процедура. Прието е, че останалите редукции по количествено-стойностните сметки също са правилно установени. По тези мотиви съдът е потвърдил оспорения акт.
Така постановеното съдебно решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд правилно е определил обхвата на приложимите материалноправни разпоредби. Освен клаузите на сключения договор № 14/07/6/0.0.0278 от 7.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането, възстановяването и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР е приложима и Наредба № 6 от 28.03.2016 г., както и разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
Като основни фактически предпоставки за издаване на обжалваното решение за изплащане на финансовата помощ са послужили редуцираните разходи за доставка и полагане на дюшеме и дървена конструкция към него; бронзовият полилей; пожароизвестителната система, станция димни датчици, ръчни бутони, UPS аварийно захранване и електроника за контрол (чиято липса/несъответствие не се оспорва от страните), както и несъответствието в параметрите на закупения генератор на сумарно по-високата стойност от 50 298, 00 лв.
По делото е приложена заявка за междинно плащане (л. 12) № 14/07/6/0.00.0278/2/01 от 10.12.2018 г. за сумата 375 939, 36 лв. като към заявката фигурира и приложение № 5 "Количествено стойностна сметка", съобразно Приложение № 11 (към чл. 37, т. 1), т. 18 от Наредбата, в която на позиция № 79 (л. 50) фигурира "Генератор 7, 5 kW/220 V/50 Hz, резервоар 36 литра газьол, продължителност на работа - 15 часа, размери 120 х66 х77 см, външен монтаж" с посочена стойност 50299, 62 лв., като приложението е подписано от изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от приложената цена следва да се приеме, че това са параметрите на генератора, който е бил първоначално предложен от заявителя, но в последствие не е бил одобрен в заложената количествено-стойностна сметка и чието субсидиране в последствие е отказано, видно от т. II. 2. на обжалвания административен акт.
Във връзка с направената заявка за междинно плащане на 3.01.2019 г. е била издадена заповед № 372209/3.01.2019 г. от началник-отдела на регионалния технически инспекторат за извършване на проверка на място. Видно от данните по делото след извършване на проверката, включително и обследване на инсталирания генератор, експертите изрично са отразили в доклада, че същият съответства спрямо договора, както и спрямо заявката за плащане (л. 192 от делото). След извършване на проверката е било издадено уведомително писмо изх. № 01-222-260009/28.01.2019 г. с констатирани несъответствия, обособени в 6 пункта, касаещи коригиране на финансова таблица № 2 (приложение № 1), анекс към застрахователна полица, копие на документ финансов превод към изпълнител, копие на договор с изпълнител и протокол за откриване на строителна площадка в които не фигурира несъответствие на закупения и монтиран генератор спрямо одобрената количествено-стойностна сметка. След отстраняване на несъответствията е издадено решение № 14/07/6/0.0.0278/2/01/22/01 от 27.02.2019 г. за изплащане на финансова помощ, с което от заявената сума 375939, 36 лв. е била наложена финансова корекция в размер на 12571, 29 лв. относно неотстранени несъответствия спрямо извършената проверка на място като тези констатираните несъответствия не са по отношение на монтирания генератор. Решението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. По арг. от чл. 268, т. 1 от АПК влезлите в сила административни актове подлежат на изпълнение, а на осн. чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК издаденият от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред официален документ (в случая самия административен акт), съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. От така посоченото може да се направи извод, че издавайки административния акт със соченото съдържание административният орган е приел, че определени факти съществуват в правната действителност. Приемайки впоследствие от една страна, че дадени факти съществуват, а от друга страна съществуването им се отрича с по-късно издаден административен акт – т. II. 2. 2 от решение № 14/07/6/0.0.0278/3/01/22/01 с изх. № 01-2600/7503 от 9.12.2019 г. административният орган е издал последния при липса на изискуемите фактически основания. Първоначално издаденото волеизявление за междинно плащане има материална доказателствена сила, а това волеизявление е породило самостоятелно действие, респ. административният съд неправилно е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на административния акт – предмет на съдебния спор. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган изрично се е позовал на предходно издадения акт (т. II. 7, изр. второ от решението).
Без значение в разглеждания случай е обстоятелството дали ползвателят е бил в отклонение от параметрите на одобрената количествено-стойностна сметка, тъй като в рамките на това междинно, но самостоятелно производство, е постановен акт с друго съдържание, който е придобил стабилитет и е подлежал на изпълнение по отношение на приетите в него факти.
За да издаде обжалваният административен акт административният орган се е позовал на установеното от извършени проверки на място (навсякъде в преписката обозначени като посещения на място) по смисъла на чл. 49 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014.
Съобразно чл. 51 на Регламента проверките изследват следните елементи: 1. дали операцията е изпълнена в съответствие с приложимите правила и обхващат всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения, свързани с условията за отпускане на подпомагане, които могат да бъдат проверени по време на посещението. Тези проверки гарантират, че операцията е допустима за подпомагане от ЕЗФРСР. 2. проверява се точността на данните, декларирани от бенефициера, като се сверяват данните със свързаните с тях документи. Това включва проверка дали исканията за плащане, подадени от бенефициера, са подкрепени от счетоводни или други документи, включително, където е необходимо, проверка на точността на данните в искането за плащане въз основа на данни или търговски документи, държани от трети лица. 3. При проверките на място се проверява дали предназначението или планираното предназначение на операцията съответства на предназначението, което е описано в заявлението за подпомагане и за което е отпуснато подпомагането. 4. Освен при извънредни обстоятелства, надлежно документирани и обяснени от компетентните органи, проверките на място включват посещение на мястото, където се извършва операцията или, ако операцията е с нематериален характер, посещение при лицето, организирало операцията.
От съвкупния анализ на така визираната нормативна уредба не се установява отклонение от изискуемото поведение – напротив, закупен е актив, който отговаря на условията за подпомагане и на планираното предназначение.
Съобразно чл. 41, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. Разплащателната агенция (РА) може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в Наредбата и договора за отпускане на финансова помощ. Основателни са възраженията на касатора, че в случая липсват мотиви коя хипотеза е налице – наличие на параметри в отклонение от количествено-стойностната сметка като не е посочено дали същите са приети за недопустими или необосновани или дали същите водят до несъответствие с целите на инвестицията. Липсата на мотиви в тази насока създава невъзможност за адресата на акта да организира защитата си. Следва да се отчете и фактът, че закупеният генератор е с по-добри характеристики от одобрения в количествено-стойностната сметка при минимално завишение на цената. Дори и да се приеме, че е било налице неточно изпълнение, то само по себе си не е достатъчно да обоснове пълен отказ от финансова помощ за конкретния параметър.
Липсата на визираното в т. II. 2. на административния акт нарушение води и до незаконосъобразност на акта и в частта му по точки 3, 4, 5 и 7 поради следните съображения:
Отказът за изплащане на финансова помощ за разходите в размер на 1 551, 31 лв. с ДДС за строителен надзор са изчислени в съответствие с изискването на чл. 23, ал. 2, т. 5 от Наредба № 6 и същите представляват процентно съотношение, което не може да надхвърля 2 на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 2 от същия текст (в случая "закупуване на нови машини"). След като редукцията е неправилно изчислена въз основа на незаконосъобразна корекция в частта на акта по т. 2, то и корекцията по т. 3 се явява незаконосъобразно определена. По същия начин незаконосъобразни се явяват и финансовите корекции за разходите в размер на 775, 65 лв. с ДДС за "Авторски надзор", определен по реда на чл. 23, ал. 2, т. 5 от Наредба № 6 като процентно съотношение 1 на сто от допустимите разходи, които се явяват неправилно определени и корекцията в размер на 3 102, 61 лева за "изготвяне на технически и работен проект" определен по реда на чл. 23, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 като процентно съотношение 4 на сто от допустимите разходи – неправилно определени. От своя страна финансовата корекция в размер на 82 994, 79 лв. по т. 7 от административния акт също се явява незаконосъобразно определена поради липса на предпоставките на чл. 63, пар. 1, б. "б" от Регламента – а именно правилно изчисление на разликата между заявеното искане и установеното дължимо след извършване на проверка. Тези констатации, при съвкупната им преценка, налагат отмяна на обжалвания административен акт, по отношение на направените финансови корекции в тяхната цялост.
С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора с което административният акт да бъде отменен в обжалваната част изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на касатора, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят разноски. Такива са претендирани за две съдебни инстанции. В кориците на първоинстанционното дело се намира договор за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г. с вписано договорено възнаграждение 4000 лв., платимо по банков път, но не са представени банкови извлечения от които да е видно, че такъв разход е направен, поради което и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в този размер не следва да се присъжда. За касационното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020 г. с уговорено и доказано по размер възнаграждение в размер на 3000 лв., което с оглед на фактическата и правна сложност на спора не следва да се редуцира допълнително. Претендирани са и заплатените държавни такси в общ размер 1287, 35 лв., поради което в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер 4287, 35 лв. от които 3000 лв. за адвокатско възнаграждение и 1287, 35 лв. – заплатени държавни такси, платими от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 23, ал. 2