Решение № 12166 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2013 г.

Решение № 12166 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Хюсеин Мохамед Фетхи Мохамед Сюлейман Харб, гражданин на Египет, чрез адвокат Татяна Лисичкова срещу решение № 2884 от 29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 999/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и нарушение на материалния закон и. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства и не е мотивирал решението си. Иска от съда да отмени решението на АССГ. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата, не сочи нови писмени доказателства. Ответникът - Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ не се представлява и не изразяват становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на първостепенния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При постановяването му АССГ е формирал изводите си върху събраните по делото доказателства и правилно е достигнал до извода, че не са налице основанията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ. Предлага на касационния съд да го остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 809 от 04.12.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на Харб, а именно поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Констатираните несъответствия в проведените интервюта са дали основание на административния орган и на решаващия съд да не дадат вяра на поддържаната бежанска история. По отношение предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, е установено, че Харб не е бил принуден да напусне Египет, защото там е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Административният орган и съдът не са дали вяра на посоченото в проведените интервюта. Приели са, че от изложените обстоятелства от личната история на търсещия защита и съгласно приетите справки за обстановката в страната му на произход, няма достатъчно убедителни доказателства, които да дават основание за предоставяне хуманитарен статут на Харб. Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави статут на бежанец на търсещия защита са посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От събраните по делото доказателства не се установява да са налице обстоятелствата, които да обосноват извод за преследване на лицето, търсещо защита поради посочените в законовия текст белези. Твърденията на молителя за конкретни отправени заплахи не кореспондират с останалите му твърдения в проведените интервюта пред административния орган. Относно предоставянето на хуманитарен статут чл. 8, ал. 1 от ЗУБ изисква: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на тези изисквания на закона, административният орган е приел, че за търсещия защита не е налице заплаха, поради безогледно насилие в държавата му по произход. От приложената по делото справка № 01-4147 от 10.08.2012 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ е видно, че ситуацията в Египет е спокойна, като спорадично насилие се установява по отношение на лицата, които са сменили мюсюлманството с друга вяра, особено с християнството. Не са открити данни за политическо преследване по отношение на египетски граждани, които са подавали молби за убежище в други държави. Всички тези обстоятелства и изводи, административният орган е изложил подробно в своето решение. В този смисъл първостепенният съд е формирал правилни и законосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че установените факти и обстоятелства не се обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Хюсеин Мохамед Фетхи Мохамед Сюлейман Харб. При преценка достоверността на представеното от лицето, търсещо защита, административният орган е направил оценка на информацията, предоставена както от лицето при провеждане на интервютата, така и от представената справка за положението в страната на произход. Съгласно чл. 4/2/ от Квалификационната директива 2004/86 ЕО елементите на доказателствата се състоят от декларациите на молителя и всички документи. Вярно е, че твърденията могат да са единствения източник на информация и въз основа на тях да се гради извод за наличие на законовите предпоставки за предоставянето на търсената защита. В случая е установено разминаване във фактите, които споделя лицето при провеждане на интервютата, които обосновават извод за недостоверност на казаното. Още повече се наблюдава липса на конкретност при твърденията за отправяне на трите заплахи по телефона, които търсещият защита твърди, че са от представители на новата власт срещу него в качество, което той е заемал до 2005 г. Заплахите са отправени през март месец и едва след прецизна подготовка, включително и след като е оставил пълномощно на своята сестра, която да го представлява и извършва от негово име и за негова сметка всякакви действия пред институциите и други органи и лица, през май месец на същата година Харб, закупувайки си официално самолетен билет напуска страната. Тези факти са неубедителни по отношение на твърдението за основателен страх за живота на търсещия защита в страната му на произход - Египет. Индикаторите за оценка достоверността на интервюирания в процедура за предоставяне на защита са: подробно изложение на обстоятелствата, които са станали причина чужденецът да потърси защита, вътрешна последователност при представянето им в молбата на кандидата, съответствието им със свидетелски показания, съответствието им с официалната информация за обстановката в страната на произход, правдоподобност на изложението и поведението на кандидата, което следва да бъде оценено в съвкупност с цялостната информация. Оценката на достоверността следва да се преценява с оглед обосноваността на твърденията на търсещия защита. Предоставените от молителя обстоятелства са в противоречие с общоизвестни факти по отношение на страната Египет и не обосновават извод, поради вътрешното им противоречие и неубедителност, за основателност на искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Хюсеин Харб. Предвид на изложеното, настоящият касационен състав намира решението на административния орган за правилно, законосъобразно, издадено в съответствие с материалноправните и процесуални норми, жалбата срещу което законосъобразно е отхвърлена. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение