Решение № 282 от 23.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 901/2018 г.

Решение № 282 от 23.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 901/2018 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Я. А. срещу решение № 74/19.07.2018 г. по внохд № 82/18 г. на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 22/24.01.2018 г. по нохд № 379/17 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са развити съображения за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на решението. По същество подсъдимият иска да бъде оправдан, алтернативно- да се приеме наличие на основание за приложение на чл. 78а от НК. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Моли доводите по необоснованост да се ценят като съображения за процесуална незаконосъобразност на решението, деянието да се преквалифицира по основния текст на чл. 252, ал. 1 от НК и се приложи чл. 78а от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С постановената присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия А. за виновен в това, че за времето от 1.03.2009 г. до 31.10.2010 г. в [населено място] без надлежно разрешение извършвал по занятие банкови сделки без разрешение- отпуснал заеми с лихва на пет лица и в резултат получил значителни неправомерни доходи в размер на 7578. 30 лв., поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК постановил изпълняване на пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител" по време на изпитателния срок. Оправдал го за част от деянията по обвинителния акт, съотв. за част от инкриминираните неправомерни доходи. На осн. чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК осъдил подс. А. да заплати в полза на държавата 13 578. 30 лв. - равностойността на имуществото, придобитото чрез престъплението. С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският апелативен съд изменил присъдата като: оправдал подсъдимия за придобитите неправомерни доходи над 6663. 70 лв. и досежно приложението на чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК- присъдил отнемане в полза на държавата на посочената сума. Отменил приложението на пробационна мярка на осн. чл. 67, ал. 3 от НК. Доводите в жалбата изцяло се отнасят до обосноваността на присъдата, частично потвърдена с атакуваното решение. Жалбоподателят излага своята версия за отношенията си със свидетелите С. А. и С. Х., като твърди, че им е предоставил заеми по тяхно желание, не е уговарял и не е получавал лихви, получил е като дарение недвижимите имоти отново по тяхно желание и не само не е реализирал доходи, а е претърпял загуби. Тези съображения са идентични с развитите при въззивното обжалване на присъдата, на които въззивният съд е отговорил подробно и е изложил убедителни съображения за тяхната неоснователност. Процесуалният закон не е регламентирал фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт като самостоятелно касационно основание. Известно е, че касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решавания съд относно приетите факти, а следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази посока проверка на въззивното решение ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а такива не се сочат и от жалбоподателя. Бургаският апелативен съд е анализирал внимателно показанията на свидетелите- заемополучатели и е установил съответствие на съобщените от тях факти с приложените писмени доказателствени източници. Приел е, че свидетелските показания са събрани и/или приобщени към доказателствата по делото в съответствие с процесуалните правила, достоверни са по своето съдържание и достатъчни по обем за установяване на фактите по делото, както са приети от първата инстанция. По отношение дадения от подсъдимия заем на св. С. А., обезпечен с дарение на недвижим имот, въззивният съд е установил, че касаторът не е реализирал инкриминирания неправомерен доход и е постановил оправдателен диспозитив. Това обстоятелство не е съобразено от касатора, който отново възразява, че не е получил неправомерен доход при продажбата на имота на св. В. - факт, установен от въззивния съд и съобразен на плоскостта на правната квалификация на деянието чрез частичното оправдаване на подс. А.. Обективно и всестранно съдът е обсъдил показанията и на свидетелите С. Х., Н., Н. и А. Е., ценил ги е съобразно действителното им съдържание и е мотивирал решение за тяхната достоверност. Изложил е доводи и защо не кредитира с доверие показанията на св. К. Б. и част от обясненията на подсъдимия, с което е изпълнил задълженията си по чл. 317, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Бургаският апелативен съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, спазил е изискванията на процесуалния закон и е формирал вътрешното си убеждение в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Липсва основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При установените факти по делото, които не подлежат на преоценка, въззивният съд законосъобразно е приел, че подс. А. е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 2 от НК. И по отношение приложението на материалния закон, жалбоподателят излага възражения, на които е даден отговор в атакуваното решение. Действията на подс. А. по предоставяне на лихвени кредити представляват престъпление по чл. 252 от НК, защото предоставянето на такива заеми представляват банкова дейност, подчинена на определени изисквания и разрешителен режим, регламентиран в ЗКИ. Подсъдимият А. е физическо лице и няма право да предоставя при условията на системност заеми срещу лихва, от която дейност да реализира доходи. Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна, тъй като подс. А. е предоставял системно, повече от три пъти заеми с лихва на различни граждани. Изложените от въззивния съд правни съображения са подробни, подчинени на разрешенията, дадени от правната теория и съдебната практика и не е необходимо да бъдат повтаряни. Не може да се приеме за основателно оплакването, че подсъдимият не е осъществил престъплението, защото не е уговарял и получавал лихва и не е инициирал предоставянето на кредитите. Обстоятелството, че кредитополучателите сами или чрез познати са осъществили контакт с А. А. и са поискали от него да ги кредитира с определени суми няма отношение към преценката за съставомерността на извършеното престъпление. Съдът правилно е посочил, че значение за съставомерността има дали е даден заем и е уговорена лихва. След обсъждане е отхвърлил като неоснователно възражението, че дейността на касатора е такава по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Неоснователно е искането за преквалификация на деянието по основния текст на чл. 252, ал. 1 от НК и приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Реализираният неправомерен доход е значителен по размер и покрива критерия, възведен в нормата на чл. 252, ал. 2 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение