Решение № 11520 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2015 г.

Решение № 11520 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2015 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5 от 20.02.2015 г. по адм. дело № 151/2014 г. на Административен съд - Габрово. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-070-6500/739 от 13.08.2014 г. за кампания 2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Стойчо Стойчев Стоев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилност на трите основни мотива на първоинстанционния съд: че при установяване на нередности в резултат на кръстосани проверки, целесъобразно е провеждането на всякаква друга подходяща административна процедура, както и проверка на място; самолетните снимки на парцелите са направени през 2010 г., а се използват при подаване на заявление за подпомагане за кампания 2013 г.; на земеделския производител не му е предоставена възможност да се запознае с допустимия за подпомагане слой. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Стойчо Стойчев Стоев против уведомително писмо изх. № 02-070-6500/739 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 за описаните два БЗС за кампания 2013 г. и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 9346.68 лева. Възразил е, че не е уведомен за резултатите от административните проверки и не му е дадена възможност да оспори констатациите. Счита, че е следвало да бъдат извършени и проверки на място. На последно място развива доводи за липса на мотиви към уведомителното писмо. От приложената административна преписка, съдът е установил, че през месец март на 2013 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по три мерки. От тях спорни са мерките по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за природни ограничения в планински райони (НР1) и то относно два парцела: 17-1-1 и 86-5-2. Първият попада в категорията "Затревени площи /мери и пасища/ с площ от 11.79 ха. Вторият попада в категорията "Естествени ливади за коситба и/или за паша на животните" и е с площ от 13.78 ха. При извършените административни проверки и такива от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция, първият е приет изцяло за недопусим за подпомагане, а от втория, като недопустими са определени 4.78 ха или общо за двата - 16.57 ха. Поради това цялата площ е приета, като наддекларирана и е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане, като са наложени и санкции за бъдещ период. За изясняване на спора, съдът е допуснал по искане на административния орган съдебно-техническа експертиза. Представеното заключение, заедно с допълнителните пояснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание и приложения протокол от извършена специализирана теренна проверка, са възприети от съда, без оспорване от страните. От експертизата е установено, че заповедта за одобряване на специализирания слой е изготвена въз основа на така съставения протокол. Двете заповеди на министъра на земеделието и храните са приложени от ответната страна, но не са залегнали в приетите от съда установени факти и направените въз основа на тях правни изводи. Съдът в по-голямата част на решението е изложил общи мотиви относно съдържането на уведомителните писма, понятията " Допустими за подпомагане площи" и "Площи в добро земеделско състояние". Конкретно е счел, че липсата на уведомление на жалбоподателя за извършената теренна проверка съставлява нарушение на изисквания на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, довело е до невъзможност на земеделския производител да защити интересите си и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. На второ място е приел липса на мотивираност на административния акт, като се е позовал на съдебна практика, която е от 2012 и 2013 г. Тя касае друга подзаконова уредба на правоотношенията във връзка с подпомагането. На трето място е счел, че откритите при кръстосаната проверка несъответствия е следвало да бъдат потвърдени чрез извършване на проверка на място. По тези съображения е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Заявлението за подпомагане касае кампания 2013 г. и попада в правната регламентация на Наредба № 105/2006 г. в редакцията й обн. ДВ. бр. 101/2012 г. В уведомителното писмо е посочената установената площ на двата парцела след извършени административни проверка. В основата им е залегнал специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., одобрен със заповеди на МЗХ. С първата от тях - заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г., министърът е одобрил обновения специализиран слой, като част от СИЗП. В раздел I от заповедта е посочил, че актуализирането за 2013 г. е извършено чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта въз основата на два способа: самолетно и сателитно заснемане от 2013 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структура ни МЗХ. В останалите раздели на заповедта са разпоредени начините на разгласяването й и създаването на необходима организация за запознаване на земеделските стопани с обновения слой, както и възможността им да подават възражения за включване или невключване на определени физически блокове в едномесечен срок от уведомяването. По всяко подадено възражение се извършва проверка. Съгласно раздел VI от заповедта, тя обхваща преглед за коректността на разчитането и правилното нанасяне в СИЗП на резултатите от извършените теренни проверки за актуализация на системата. Промяната, касаеща цялостното изключване на първия от процесните парцели и част от втория, е извършена въз основа на протокол от 25.10.2013 г. от специализирана теренна проверка в описаните землища, извършена с техническо средство от началника и от главен експерт на ОСЗ - Трявна. Самолетно заснемане не е извършвано - последното такова е от 2010 г. В т. 5 от протокола, приложен към експертизата, физически блок 81058-17 е изцяло изключен, като недопустим, а в т. 7 физически блок 81058-86 се намалява по измерените линии. По данните от протокола и снимките към него, е коригиран контурът на специализирания слой "Допустими за подпомагане площи". Няма доказателства, а и жалбоподателят не твърди, че е подал възражение срещу изключването на двата парцела. При липсата на такова, одобреният специализиран слой е одобрен от МЗХ със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., като окончателен специализиран слой и е предоставен на разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през кампания 2013 г. заявления за подпомагане. При тези доказателства, изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административните правила във връзка с осуетяване правото на защита на жалбоподателя, са изцяло голословни. Изготвянето, одобряването и обявяването на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. е извършено в съответствие с Наредба № 105 в редакцията й от 2013 г. и при спазване на процедурата, уредена в чл. 16а - 16г от нея, която изрично е предвидила гаранции за земеделските производители, да се запознаят с промените и да възразят срещу тях. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд, всички състави на четвърто отделение: решение № 10692 от 14.10.2015 г. по адм. дело № 5276/2015 г.; решение № 11405 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 5708/2015 г.; решение № 10521 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 5290/2015 г.; решение № 7222 от 16.06.2015 г. по адм. дело № 4768/2015 г. и др. В конкретния случай не се поставя въпросът за законността на теренните проверки, доколкото постановеното отменително решение от Върховния административен съд № 1155 от 2.02.2012 г. по адм. дело № 10538/2014 г. на ВАС, второ отделение, влязло в сила на 22.06.2015 г. касае редакция на чл. 16а, ал. 4 от Наредбата в редакцията й от 2014 г. Съгласно разпоредбата на 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от 2.06.2015 г. - т. е. решението няма обратна сила. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, данните в уведомителното писмо кореспондират с данните за недопустимост на двата процесни парцела така, както те са отразени в одобрения окончателен слой. Отделно от това не се установяват възраженията на жалбоподателя в първоинстанционното производство за липса на мотиви към административния акт. В него в табличен вид с пояснения под всяка от съставените таблици са отразени мотивите на административния орган, сочещи на отказ да се оторизира поисканата сума за подпомагане и налагането на задължителните санкции при наддеклариране. Всичко това сочи, че при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон, на административно-производствените правила и на изискването за форма. Първоинстанционният съд не е съобразил всички тези обстоятелства и събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна логическа връзка, което е довело до постановяване на неправилно решение. Същото ще следва да се отмени, а подадената жалба срещу административния акт да се отхвърли, като неоснователна. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертизата, съдът намира, че ще следва да се присъдят на ДФЗ 600 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 300 лева за експертиза - или общо 900 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение