Решение № 12345 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2018 г.

Решение № 12345 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. В. Мирчев, срещу решение № 926 от 02.03.2018 г., постановено по адм. д. № 265/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/350 от 06.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, в която са отказани за финансиране разходи по проектно предложение за закупуване на земеделска техника, изготвяне на бизнес план и разходи за правно обслужване. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения моли ВАС, да постанови решение с което да се отмени изцяло оспорваното решение и да се постанови ново, по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде оставена в сила оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - "Радев Агро"ООД, чрез процесуалния си представител адв. К. Костадинов, в писмен отговор на касационната жалба излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение касационната жалба като бъде потвърдено като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, в частта, в която се отменя заповед № 03-РД/350 от 02.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Радев Агро" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Любимец, обл. Хасково, срещу заповед № 03-РД/350 от 06.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на постановения отказ за финансиране на разходите по подадено от дружеството заявление за подпомагане с ИД 26/04/1/0/03077 Съдът отменил оспорения акт в частта на постановения по т. II отказ за финансиране на разходите по подадено от дружеството заявление и е върнал преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявлението с ИД 26/04/1/0/03077 на "Радев Агро" ООД, в частта му относно размера на финансирането за посочените в същото инвестиции, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагането на закона. От писмените доказателства, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено на 08.06.2015 заявление с УИН 26/04/1/0/03077 по Подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделското стопанство" за проект с наименование "Закупуване на земеделски техники и кантар". В заявлението се посочва, че се кандидатства по заповед за определяне на прием за сумата от 1 100 800. 00 лв., представляваща общия размер на разходите по проекта при общ размер на финансовата помощ 60 % от тези разходи. С оспорената заповед № 03-РД/350 от 06.02.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ-РА одобрил за финансиране заявлението, подадено от кандидата. Одобрените разходи са в размер на 891 138. 53 лв., от които за субсидиране 534 683. 12 лв. при заявен и одобрен 60 % интензитет на помощта. Като със същата заповед са отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение в т. ч.: 1. Разходи за Комбайн, марка LAVERDA, модел M410PF, на обща стойност по проекта 548 ЗЗ0. 00 лева, от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 109 662. 37 лв.; 2. Разходи за Хедер за слънчоглед лифтерен – FANTINI, модел GPF 7400 на обща стойност по проект 58 500. 00 лева, от които неодобрени за финансиране разходи в размер 24 534. 27 лв.; 3. Разходи за Бизнес план на обща стойност по проект 49 000. 00 лева, от които неодобрени за финансиране разходи в размер 6 564. 83 лева. и 4. Разходи за правни услуги на обща стойност по проекта 68 900. 00 лева – изцяло редуцирани. За посочените в т. 1 и 2 разходи е посочено, че се редуцират на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. вр. с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014. За разходите по т. 3 е посочено, че се редуцират поради надвишаване на максимално допустимия процент на разходите за предоставяне на консултантски услуги спрямо одобрените инвестиционни разходи съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. За разходите по т. 4 е посочено, че са изцяло редуцирани, поради това, че не попадат в изброените в чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9/21.03.2015г допустими разходи. За изясняване на фактическите обстоятелства по делото по искане на страните са допуснати две съдебно – икономическа експертиза с вещи лица с познания в различна област, съответно - счетоводител и оценител на машини и съоръжения. Съдът приел, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, с който в обжалваната му част са въведени неблагоприятни за оспорващото лице пред първата инстанция последици. Приел и че оспорената заповед е издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", поради което е постановена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му с нормативен акт правомощия. Съдът е приел, че заповедта в оспорената и част не отговаря в цялост на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не е надлежно мотивирана. Като в оспорената част, касаеща т. II. 1 и т. II. 2 не са посочени размерите на референтните разходи за земеделска техника, нито актът, с който такива са определени, нито причините, поради които се счита, че заявените разходи надвишават определените референтни такива. Единствено са посочени правните основания, както и отразяването "поради прилагане на референтни разходи", следователно е прието че не са изпълнени изискванията за мотивиране на административния акт. На следващо място административния съд се е позовал и на ТР № 16/1975 г. на ОС на ВС, с което се допуска в мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг подготвителен документ, съставен с оглед предстоящо издаване на акта. В конкретния случай, в оспореният административен акт, в частта относно разходите за процесната земеделска техника, органът не се е позовал на такива документи. Съдът е приел, че едва в хода на съдебното производство от заключението на вещото лице – оценител на машини и съоръжения, се установява в какъв размер са били референтните цени за процесната техника. Като мотивиране на административния акт чрез ангажиране на доказателства в хода на съдебно заседание е прието за недопустимо. Предвид което административния съд е достигнал до извода, че липсата на мотиви в оспорения административен акт в частта му относно неодобрените разходи за земеделска техника, представлява нарушение на формата му, както и че е основание за неговата отмяна. На следващо място освен констатираното съществено нарушение на изискването за форма, съдът е установил, че оспорената заповед в частта относно размера на неодобрените за финансиране разходи за Комбайн и Хедер за слънчоглед лифтерен, с марка и модел цитирани по–горе, е налице несъответствие с материалния закон. На следващо място административния съд е установил, че по отношение на оспорената т. II. 3 от процесната заповед е спазено изискване за мотивиране съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но в тази част заповедта несъответства на материалния закон. На последно място административния съд е приел за основателна жалбата по отношение на оспорената т. II. 4 от процесната заповед, с която не са одобрени за финансиране проектните разходи за правни услуги в размер на 68 900 лева. Като за отхвърлянето и административния орган е приел, че същите не попадат в изброените в чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. допустими разходи. Съдът е приел, че по отношение на тази точка от оспорената заповед не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК за посочване на фактически основания. На следващо място е прието, че изложеното като обосновка в тази част на заповедта, че разходите за правни услуги не попадат в изброените в чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. допустими разходи, не е достатъчно от фактическа страна, за извършване на преценка за съответствие с материалния закон, тъй като не става ясно, а само може да се предполага кои допустими разходи е имал предвид административния орган. Поради което е установено нарушение на изискването за форма на акта, в тази му част. Независимо от констатираното нарушение по отношение на формата на акта, съдът е прел, че оспорената заповед в частта и по тази точка несъответства на материалния закон. Като действащата към момента на издаване на оспорената заповед материалноправна норма, която следва да се съобрази в случая е тази на чл. 32, ал. 1, т. 14 от Наредба № 9/21.03.2015 г. По тези съображения преценил обжалвания акт в частта, с която са отказани за финансиране посочените по-горе разходи за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата касационна жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в оспорената част на издадения акт по отношение на точки II. 1 и т. II. 2, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви и че не са изложени фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране с оглед посоченото в нея, че отказаното финансово подпомагане по т. 1 и т. 2 е на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Също така е известно, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно–предвид чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г., съобразно който Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че по – късно определените референтни цени не представлява нарушение на нормативната уредба. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Съобразно последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. В конкретния случай това е заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, първоинстанционния съд е установил, че такава корекция е извършена на 14.04.2015 г., което установяване не е оспорено от ответника в първоинстанционното производство. Същото се установява и от приетото заключение на вещо лице – оценител на машини и съоръжения, е видно че е налице разлика между оферираните цени с оглед валидността им към датата на обявения прием на заявлението и крайния период за това. В касационната жалба са изложен довод, с който се твърди неправилност на формирания мотив от страна на съда по отношение на т. II. 4 от заповедта за отказ за финансиране, с който е прието, че същата не съответства на материалния закон. Счита че несъответствието се формира на основание § 44 от ПЗР на Наредба № 9/21.03.2015 г., какъвто бил случая със заявлението за подпомагане на дружеството. Предвид което, счита че приложимата материална разпоредба е тази по чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9 в редакцията преди изменението от 30.09.2016 г. Така изложеният довод следва да се приеме за неоснователен. Съгласно разпоредбата на § 44, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. се предвижда, че § 11, т. 1, буква "г", т. 2 – 6 не се прилагат за заявления за подпомагане, които са подадени преди влизане в сила на тази наредба и за които не е подадено искане за прехвърляне по чл. 42б. В настоящия случай със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и § 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е определен период на прием на заявление за подпомагане по реда на Наредбата. Въз основна на която е подадено заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделието от "Радев Агро"ООД, същото е подадено на 08.06.2015 г. и е с УИН26/04/1/0/03077. На следващо място по делото не са представени доказателства по отношение на изискванията по чл. 42б, ал. 1 от Наредбата - При определяне на прием на заявления за подпомагане по чл. 35, ал. 1 кандидати със заявления за подпомагане, подадени в предходни периоди на прием, за които няма издадена заповед по чл. 42, ал. 1, могат да подадат искане по образец съгласно приложение № 11а до РА за участие в последващ период на прием. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че за да бъде приложен § 44, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. следва да са налице и двете кумулативно свързани предпоставки: заявлението за подпомагане да е преди влизане в сила на наредбата, в конкретния случай заявлението е подадено на 08.06.2015 г., а Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е влязла в сила от 24.03.2015 година. Следователно това изискване не е спазено тъй като заявлението е подадено повече от два месеца след влизане в сила на наредбата. Втората предпоставка е да не е подадено искане за прехвърляне по чл. 42б от Наредбата. По делото не са представени доказателства по отношение подавано ли или не е искане съгласно приложение № 11а до РА за участие в последващ период. Същото не е било и предмет на изследване от първоинстанционния съд, следователно е недопустимо в касационна инстанция да се установяват нови факти. Следователно би могло да се приеме, че не са налице кумулативно посочените в § 44, ал. 1 от ПЗР на Наредбата, елементи на основания състав на забраната. Предвид което правилно административния съд е съобразил приложението на действащата към момента на издаване на оспорваната заповед материалноправна норма, а именно нормата на чл. 32, ал. 1, т. 14 от Наредбата, която е изменена с ДВ бр. 76 от 2016 г. в сила от 30.09.2016 г. Настоящия състав приема за неоснователен и последния довод насочен срещу решението в частта му за присъдените разноски. Правилно административния съд е присъдил на дружеството направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото, дружеството чрез процесуалния си представител своевременно е поискал присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски, като и че са надлежно представени изискуемите писмени доказателства за това, както и договор за правна защита и съдействие № 2 от 30.10.2017 г., преводно нареждане и справка по чл. 80 от ГПК. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваните му части като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски за касационната инстанция, като същите са своевременно поискани и доказани, съгласно приложените по делото доказателства. Недопустимо обаче се явява искането за присъждане на разноските в размер на 6270 лв. за първа инстанция. С оглед направеното от представителят на касатора възражение за прекомерност и след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът приема за основателно възражението, предвид което намалява претендираните разноски в размер от 3800. 00 лева на 1900. 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение