Решение № 8507 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу Решение 829/07.02.2024 г., постановено по адм. дело 6509/2023 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е обявено за нищожно негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 02-220-2600/8897 от 19.05.2023 г., в частта му, в която в колона 16 неспазени изисквания за управление от Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство , неразделна част от уведомителното писмо, е наложена санкция в размер съответно на 17 791,52 лв. за код БР 10 и санкция в размер на 622,10 лв. за код БР 11, а в колона 24 е посочен общ размер на оторизираната сума от 0 лв., по заявление с УИН 22/060619/96018, подадено от ГРИН ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 202151661, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението, както и за изпълнение на съдебно решение 1338/01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на Административен съд София град, като ДФЗ е осъден да заплати разноски на ответната страна. В жалбата се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК по отношение претенцията на ответната страна за адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - ГРИН ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв. Илиева, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Илиева, която оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Представя писмено доказателство. Претендира разноски за които представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. Представител на Върховната прокуратура представя по делото мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: ГРИН ИНВЕСТ ЕООД е регистриран земеделски производител в интегрираната система за административен контрол/ИСАК/ с уникален регистрационен номер/УРН/ [номер], като за Кампания 2019 г. е подал заявление за плащане до ДФЗ, Разплащателна агенция с УИН 22/060619/96018. Дружеството е заявило за подпомагане парцели с обща площ 55.62 ха по Мярка 11 Биологично земеделие , Направление Биологично растениевъдство , с код на дейност БР 10 за биологично растениевъдство- за полски култури, включително фуражни и парцели с площ 4.35 ха с код на дейност БР 11-за биологично растениевъдство-постоянно затревени площи/ливади и пасища/. По заявлението е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 с Изх. 02-220-2600/8897 от 09.12.2021 г. от Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, което е отменено с Решение 1338/01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на АССГ, влязло в сила като необжалвано. С това решение е прието, че уведомителното писмо е немотивирано и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне пир спазване задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. След връщане на преписката от административния орган е издадено Уведомително писмо с Изх. 02-22002600/8897/19.05.2023 г., което е обжалвано от земеделския производител в частта му по отношение на оторизираните суми 0 лв. и наложените санкции в размер на 17 791,52 лв. и 622,10 лв. пред АССГ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. 02-220-2600/8897 от 19.05.2023 г., в частта му, в която в колона 16 неспазени изисквания за управление от Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство , неразделна част от уведомителното писмо, е наложена санкция в размер съответно на 17 791,52 лв. за код БР 10 и санкция в размер на 622,10 лв. за код БР 11, а в колона 24 е посочен общ размер на оторизираната сума от 0 лв., по заявление с УИН 22/060619/96018, подадено от ГРИН ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 202151661, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението, както и за изпълнение на съдебно решение 1338/01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на Административен съд София град. За да постанови този резултат АССГ е приел за установено, че при постановения повторен отказ за финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. по подаденото от Грин Инвест ЕООД Заявление за подпомагане с УИН 22/060619/96018, обективиран в Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/8897 от 19.05.2023 г., издадено от Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , не са спазени дадени с влязлото в сила като необжалвано Решение 1338 от 01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на Административен съд София град. Без да изиска и приложи по настоящото съдебно производство адм. дело 2252/2022 г. на АССГ, включително и първото уведомително писмо от 09.12.2021 г., представено в хода на касационното производство от ответната страна, първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила Решение 1338/01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022г. му е служебно известно и е извършил сравнение на съдържанието на двете уведомителни писма - първото от 09.12.2021 г. и второто, процесно такова- от 19.05.2023 г. Според АССГ е налице идентично съдържание на двете уведомителни писма по отношение на колона 16 Неспазване изискванията за управление от Таблицата, неразделна част от писмата. Посочено е, че е съдът установява пълна идентичност в съдържанието на отмененото уведомително писмо и на Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство , неразделна част от него, в частта й за Колона 16, със съдържанието на оспореното пред настоящия състав уведомително писмо от 19.05.2023 г. и на Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство , неразделна част от уведомителното писмо колона 16 и пояснителния текст към таблицата за колона 16 , както и че е налице индентитет между разпоредителните части на двете писма- отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящото производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им . При тези констатации АССГ е направил извод, че оспореният административен акт е нищожен, като на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е обявил за нищожен последния. Решението е неправилно. Изводите на съда за нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 от АПК са незаконосъобразни и необосновани. Съгласно горецитираната разпоредба актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че оспореното уведомително писмо на Заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 2252/2022 г. на АССГ е отменено предходно Уведомително писмо с изх. 02 - 220 -2600/8897 от 09.12.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че при издаването на второто уведомително писмо не са взети предвид задължителните за административния орган указания с влязлото решение на АССГ, с което е допуснал нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, водещо до нищожност на оспорения административен акт. В мотивите на Решение 1338 от 01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на Административен съд София град/ със съдържанието на което касационната инстанция се запозна от официалната интернет страница на АССГ/, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което отказът е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на съображенията, изложени в мотивите на влязлото в сила решение, като ги е интерпретирал в смисъл, че представляват конкретни указания до административния орган. Указания относно констатираните от АССГ на нарушения на административнопроизводствените правила, без конкретно да са посочени в какво се изразяват, не се съдържат нито в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, нито в мотивите му, доколкото предходното писмо е отменено поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК липса на фактически и правни основания. Следва да бъде посочено, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на акта, а не обявяването му за нищожен. С оспореното Уведомително писмо изх. 02-220-2600/8897 от 19.05.2023 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ не е оторизирала субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г., съгласно подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН 22/060619/96018, с Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017 г. В табличен вид оторизираната сума, заявена по мярката е в общ размер на 0 лева, съответно: за дейност с код БР 10 със заявена площ 55.62 ха и санкционирана площ 0 ха съгласно чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент/ЕС/ 640/2014 г., със санкция на субсидията в размер на 17 791,52 лева (колона 16), наложена съобразно чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба 4/24.02.2015 г., 142,85 лв. санкция за неспазване на базови изисквания и 123,37 за наддеклариране. За код БР 11 санкцията за управление е 622,10 лв., 28,48 лв. за неспазени базови и други изисквания и 302,29 лв. за наддеклариране или общо за кода 952,87 лв. В мотивите на административния акт се посочва, че общата оторизирана сума е била изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г. Посочено е, че при извършена проверка относно спазване изискванията на Регламент /ЕО/ 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент/ЕИО/ 2092/91 и Регламент /ЕО/ 889/2008 на Комисията за бенефициента е установено и в СВДВИ и в регистъра по чл.16, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, неспазване на тези изисквания. Предвид посоченото по горе се налага извод, че оспореното УП съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, с което са изпълнени изискванията за форма по чл. 59 от АПК, констатирани при предходното разглеждане на делото при отмяна на предходното уведомително писмо. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях, но не определят резултата от произнасянето му. В случаите на чл. 173, ал. 2 от АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не е постановено задължително издаването на акт с определено съдържание и краен резултат. Поради това издаденият след връщане на преписката отказ не е нищожен на приетото от съда основание. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения пред него отказ по чл. 177, ал. 2 от АПК поради противоречието му с влязло в сила Решение 1338 от 01.03.2023 г. по адм. дело 2252/2022 г. по описа на Административен съд София град, е неправилно. В обжалваното решение са изложени съображения единствено по приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК, без да е направена преценка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата касационна инстанция не би могла да формира изводи по съществото на спора за първи път, а дължи произнасяне по правилността на съдебния акт въз основа на направените от първоинстанционния съд фактически установявания и правни изводи, каквито липсват. Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. По искането за разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение