Решение № 7982 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Касационна жалба на Община Бургас с БУЛСТАТ 000056814 със седалище и адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д. Николов, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт З. Христов против Решение № 1439/13.02.2026 год., постановено по административно дело № 1940/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в противоречие със събраните в хода на производството доказателства.

На първо място, касационният жалбоподател е приел за неправилен извода на съда, че „Бургасбус“ ЕООД няма качеството на бенефициер по проекта, а единствен бенефициер по АДБФП и адресат на акта за определяне на финансова корекция следва да е Община Бургас. В тази връзка е посочено, че Административен договор № Д-34-114/25.10.2019 год. е сключен между Министерство на околната среда и водите – УО на ОПОС от една страна и Община Бургас и „Бургасбус“ ЕООД от друга страна – като партньори по проекта. Заявено е също, че между Община Бургас и „Бургасбус“ ЕООД, във връзка с изпълнението на проекта е сключено Споразумение за партньорство изх. № 08-00-1428/20.09.2019 год., съгласно чл. 16, ал. 1 от което, в случай, че при провеждането на процедури по ЗОП бъдат допуснати нарушения на законодателството и бъдат наложени финансови корекции, средствата в размера на ФК са за сметка на Възложителя на съответната поръчка. В случая, процесната обществена поръчка е обявена, проведена, възложена и отчетена от „Бургасбус“ ЕООД, поради което именно общинското дружество следва да бъде адресат на решението за определяне на финансова корекция или поне да бъде конституирано като заинтересована страна, доколкото единствено по този начин би могло да защити своя правен интерес. В тази връзка, единствено чрез конституиране на дружеството, последното би могло да реализира правото си на защита, в т.ч. и като направи възражение против констатациите на УО на ОПОС за наличие на допуснати нарушения в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Противното би означавало, че дружеството без да има възможност да участва в производството по оспорване на решението за определяне на финансова корекция ще следва да възстанови получените финансови средства в размера на корекцията, съгласно чл. 16, ал. 1 от Споразумението за партньорство.

На следващо място е оспорен извода на съда относно наличието на установено нарушение при провеждане на обществената поръчка, изразяващо се в това, че участника „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД не доказва заложения от Възложителя критерий за подбор – минимум 5 години опит от участие в група или екип за извършване на дейности по изграждане или поддръжка и ремонт на системи за контрол и управление на масов градски транспорт, заложен в Част ІІ, Раздел ІІ, т. 2.29 от публикуваната документация за обществената поръчка. В подкрепа на това оспорване се твърди, че неправилно и в противоречие с фактите, съдът е приел, че експертът Г.П.К. притежава само 3 години и 6 месеца опит (без припокриване на периодите) от участие в екип за извършване на дейности по изграждане или поддръжка и ремонт на системи за контрол и управление на масов градски транспорт, при изисквани от възложителя минимум 5 години. В този смисъл е заявено, че не е съобразено изискването в документацията за доказване на опит в изграждане или поддръжка и ремонт, както и обстоятелството, че експертите по един договор са ангажирани за целия срок на действието му и задълженията им не приключват с изпълнение на основния му предмет, доколкото са ангажирани и с гаранционната поддръжка и с ремонта на изработената по договора сложна електронна система. Като доказателство в подкрепа на това твърдение се сочи участието по договор с предмет „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в гр. Пловдив“, в клаузите на чл. 38 и чл. 39 на който е посочено, че изпълнителят предоставя гаранционно обслужване и поддръжка на системите за срок от 5 години.

В подкрепа на така заявеното твърдение са описани подробно различни проекти и договори, в които въпросния ключов експерт № 1 е участвал, като в резултат на това е формиран довод, че съдът неправилно е игнорирал представените в ЕЕДОП от „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД пространни разяснения за професионалната квалификация и компетентност на посочения експерт, обосноваващи съответствието на неговия професионален опит с изискванията на възложителя.

В съответствие с тези твърдения е обоснован извод, че възложителят е провел законосъобразно процедурата за възлагане на обществената поръчка, като не е допуснал констатираните от съда и твърдени от РУО на ОПОС нарушения на приложимата нормативна уредба. С оглед на това е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за платените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (РУО на ОПОС), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност С. Златанова против Решение № 1439/13.02.2026 год., постановено по административно дело № 1940/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас, в частта в която, съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2, т.1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП (второто нарушение). В подкрепа на това оспорване се твърди, че съдът неправилно е приел, че констатацията на УО на ОПОС относно неправилното попълване на ЕЕДОП се свежда до въпроса дали комисията е имала право да изисква информация, която е публично достъпна. Заявено е, че в действителност основанието на констатираното нарушение не е свързано с правомощието на комисията документи или информация, а с факта, че кандидата е бил отстранен от участие в процедурата поради формален пропуск, който не засяга съдържанието на декларираните обстоятелства. В допълнение е заявено, че констатираните от комисията нередовности имат изцяло формален характер и не засягат съдържанието на заявлението за участие, не поставят под съмнение съответствието на кандидата с поставените критерии за подбор и не възпрепятстват извършването на последваща проверка на предложението. Отстраняването на участника при тези обстоятелства води до необосновано ограничаване на конкуренцията в процедурата и противоречи на основни принципи на закона. С оглед на това е заявено, че правилно и обосновано РУО на ОПОС е приел наличието на нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП – неоснователно отстраняване на кандидат от процедурата, което нарушение се квалифицира като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности).

В съответствие с така заявените твърдения, касационният жалбоподател е формулирал искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на предендираните от ответната страна разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, като чрез пълномощника си – С. Златанова е депозирал писмена молба, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, изразява становище по съществото на спора, претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от „Бургасбус“ ЕООД с ЕИК 812114464 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя П. Д., чрез представител по пълномощие – адв. К. Козладеров от Адвокатска колегия – Бургас против Решение № 1439/13.02.2026 год., постановено по административно дело № 1940/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му с която е прекратено производство по отношение на „Бургасбус“ ЕООД и същото е заличено като заинтересована страна в производството. Заявено е твърдение, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно, поради наличие на необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на съда, че „Бургасбус“ ЕООД няма качеството на бенефициер по проекта, въпреки, че е наименуван „партньор“.

От страна на частния жалбоподател се твърди, че противно на възприетото от съда, представеното по делото Споразумение за партньорство по проекта свидетелства именно за преразпределяне на отговорността за финансова корекция между Община Бургас и „Бургасбус“ ЕООД. След описване на цитираната и в касационната жалба на Община Бургас разпоредба на чл. 16 от Споразумението за партньорство, частният жалбоподател твърди, че същата съвсем ясно насочва отговорността за наложени финансови корекции към възложителя на обществената поръчка – в случая „Бургасбус“ ЕООД. По подробно развити аргументи е формулиран извод, че противно на приетото от съда, макар формално Община Бургас да плаща на УО, именно икономическия оператор (ИО) „Бургасбус“ ЕООД понася финансовата тежест от наложената финансова корекция (съобразно приложеното партньорско споразумение), поради което, лишаването му от право да участва в производството по оспорване на акта за налагане на финансова корекция грубо нарушава и противоречи на принципите за зачитане на правото на защита, както и чл. 47 от Хартата, като противоречи също и на предвиденото в текста на чл. 153 от АПК.

В този смисъл и като приема, че „Бургасбус“ ЕООД е надлежна страна в производството по определяне на финансова корекция, частният жалбоподател е формулирал искане за отмяна на съдебното решение в частта му, с която делото е прекратено по отношение на дружеството и същото е заличено като заинтересована страна. Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. К. Козладеров поддържа частната жалба по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част, имаща характер на определение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касаторите и доказателствата по делото, намира касационните жалби за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Община Бургас срещу Решение № N-75/29.05.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, с което на основание чл. 73, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове е определена обща финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № ОП-050/23.10.2020 год., сключен с изпълнителя „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД на стойност 1 822 530 лв. без ДДС. Със съдебния акт е заличено „Бургасбус“ ЕООД като заинтересована страна и делото е прекратено по отношение на дружеството. В тежест на Община Бургас са присъдени и разноски в размер на 460,16 евро.

При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният административен съд е приел следното:

Между ръководителя на УО на ОПОС, от една страна, и Община Бургас - бенефициер и „Бургасбус“ ЕООД - партньор/бенефициер, от друга, е сключен Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-114/25.10.2019 год. по процедура чрез директно предоставяне „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“, по Приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС, за изпълнение на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Бургас чрез модернизация на обществения транспорт“.

В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, „Бургасбус“ ЕООД е провело процедура на договаряне с предварителна покана за участие в състезателна процедура с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за електронна билетна система и автоматично позициониране на превозни средства, система за информация на пътниците в реално време на борда на 56 електрически автобуса и интеграция към съществуващи системи за управление на обществения транспорт в община Бургас“. В резултат на проведената процедура, възложителят е сключил Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-050/23.10.2020 год. с избрания за изпълнител участник Консорциум „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД на стойност 1 822 530,00 лева без ДДС.

Във връзка с извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор, с писмо изх. № 5-004-0003-4-16/15.01.2024 год., РУО на ОПОС е уведомил бенефициера Община Бургас за констатирани нарушения с финансов ефект, като е описал констатираните нарушения, които е квалифицирал като нередности по реда на Наредбата за посочване на нередности, за които е предвидено определяне на финансова корекция в посочен в писмото размер. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е предоставена възможност в 14 дневен срок от получаване на писмото да представи писмено възражение по основателността и размера на предложената финансова корекция, както и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си, ако разполага с такива. Бенефициерът Община Бургас се е възползвал от предоставената му възможност, като е депозирал възражение с изх. № 04-00-44(1)/26.01.2024 год., в което е оспорил констатациите на РУО на ОПОС относно наличието на допуснати нарушения на правилата за възлагане на обществена поръчка, които могат да се квалифицират като нередности по Наредбата за посочване на нередности. Заявено е възражение и против налагането на финансова корекция в предложения размер.

Като е приел възражението за неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение № N-75/29.05.2024 год., с което е наложил финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими по Договор № ОП-050/23.10.2020 год. с изпълнител Консорциум „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД на стойност 1 822 530,00 лева без ДДС. При мотивиране на този резултат, РУО на ОПОС е приел, че при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка, бенефициерът е допуснал следните нарушения:

1. нарушение на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП - незаконосъобразно избран изпълнител. Квалифицирал е нарушението като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и е определил финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения с изпълнителя договор;

2. нарушение на чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП - неоснователно отстранен участник. Квалифицирал е нарушението като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по сключения с изпълнителя договор.

При спазване на въведения с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности принципа за некумулиране на финансовите корекции, е определил една обща финансова корекция за двете нарушения в размер на 25% върху засегнатите от нарушението разходи по договора, сключен с изпълнителя.

Недоволен от така постановения административен акт, бенефициерът Община Бургас е оспорил решението на РУО на ОПОС пред Административен съд – Бургас, който с Решение № 2387/13.03.2025 год., постановено по административно дело № 979/2024 год. е отхвърлил оспорването. При постановяване на този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е постановено от компетентен административен орган в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

След проведено касационно оспорване, с Решение № 9675/14.10.2025 год., постановено по административно дело № 6019/2025 год., Върховният административен съд, състав на Седмо отделение е отменил Решение № 2387/13.03.2025 год. по административно дело № 979/2024 год. на Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При мотивиране на този правен резултат, касационната инстанция се е позовала на Решение на Съда на Европейския съюз от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година и е очертала първият поставен пред касационната инстанция въпрос, а именно дали Община Бургас е допустим адресат на акта за определяне на финансова корекция и законосъобразно ли е определена корекцията именно на общината за нарушение на възложената обществена поръчка, проведена от „Бургасбус“ ЕООД. Прието е, че първоинстанционният съд не е направил релевантни фактически установявания в тази насока, като не е изяснил има ли и „Бургасбус“ ЕООД качеството на бенефициер съгласно член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013 с оглед на това отговаря ли за започването или за започването и изпълнението на съответните операции. С оглед на това е формулиран решаващ извод, че първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което съда следва да направи фактически установявания въз основа на анализ на събраните доказателства и след събирането на нови, с които да провери релевантните за решаване на спора факти във връзка с решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година - има ли „Бургасбус“ ЕООД качеството на „бенефициер“ по проекта, въпреки че е наименован „партньор“ по същия (едновременно и „бенефициер“ в АДБФП).

При новото разглеждане на оспорването, с Определение № 9854/11.11.2025 год., постановено по административно дело № 1940/2025 год., състав на Административен съд – Бургас е конституирал „Бургасбус“ ЕООД като заинтересована страна в производството. В хода на съдебното дирене, като писмено доказателство е прието Споразумение за партньорство с рег. № 08-00-1428/20.09.2019 год.

При така установените фактически обстоятелства, на първо място първоинстанционният административен съд, в изпълнение на задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение е подложил на анализ приложените по делото АДБФП № Д-34-114/25.10.2019 год., сключен между УО на ОПОС, от една страна, и Община Бургас, като бенефициент, с партньор - „Бургасбус“ ЕООД, както и Споразумение за партньорство с рег. № 08-00-1428/20.09.2019 год. Разпоредбите на тези две писмени доказателства, разгледани в светлината на Решение на Съда на ЕС от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година са мотивирали съда да приеме, че „Бургасбус“ ЕООД няма качеството на „бенефициер“ по проекта, въпреки че е наименуван „партньор“. Развити са мотиви, съгласно които отговорността за финансова корекция пред ръководителя на УО според АДБФП и Условията за кандидатстване по програмата се поема от Община Бургас, като между нея и партньора „Бургасбус“ ЕООД е предвидена възможност за възстановяване на сумите в размера на финансовата корекция в зависимост от етапа на който са установени нередностите.

В съответствие с тези мотиви, съдът е обосновал извод, че единствен бенефициер по АДБФП е Община Бургас, която съгласно чл. 69 от Приложение 2 – Условия за изпълнение, възстановява дължимите средства в сроковете и по реда на ЗУСЕСИФ и Наредба № Н-3/22.05.2018 год. Прието е, че общината е допустим адресат на акта за определяне на финансова корекция и същата законосъобразно е наложена именно на Община Бургас за нарушение на възложената обществена поръчка, проведена от „Бургасбус“ ЕООД. В този смисъл, съдът е обобщил, че „Бургасбус“ ЕООД не е надлежна страна в административното производство по определяне на финансова корекция, приключило с постановяване на оспореното Решение № N-75/29.05.2024 год. на РУО на ОПОС, поради което следва да бъде заличено като заинтересована страна в съдебното производство.

По отношение на законосъобразността на административния акт, от фактическа страна, съдът е посочил, че в оспореното решение за налагане на финансова корекция, РУО на ОПОС е приел наличието на две нарушения с финансов ефект, както следва:

1. нарушение на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която се предвижда финансова корекция в размер на 25% от разходите по засегнатия договор за обществена поръчка.

От фактическа страна, РУО на ОПОС е приел, че в случая е избран изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на Възложителя. В хода на извършената проверка е установено, че дружеството избрано за изпълнител - Консорциум „Телелинк смарт системс“ ДЗЗД не е декларирало в част ІV, раздел В от ЕЕДОП, както и в представения при сключването на договора „списък на персонала, който ще изпълнява поръчката и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението“, данни за професионална компетентност на ключов експерт № 1 (Г. П. К.), които да удостоверяват заложеното изискване от Възложителя за минимум 5 години опит от участие в група или екип за извършване на дейности по изграждане или поддръжка и ремонт на системи за контрол и управление на масов градски транспорт, регламентирано в т.2.29 от документацията за поръчката и раздел ІІІ.1.3 от обявлението. Прието е от описаните данни, че предложеният експерт притежава 3 години и 6 месеца опит (без припокриване на периодите) от участие в екипи за извършване на изискуемите дейности, придобит при изпълнението на следните проекти: „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в гр. Стара Загора - II фаза“ в периода 05.02.2018 год. - 05.03.2020 год.; „Интегриран градски транспорт на Плевен“ в периода 31.07.2014 год. - 31.03.2015 год.; „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Пловдив“ в периода 17.12.2014 год. - 31.12.2015 год.; и „Доставка, монтаж и интегриране на Интелигентна система за управление на трафика (ИСУТ) на територията на Столична община“ в периода 29.04.2015 год. - 29.10.2015 год. Констатирано е също, че комисията не е установила несъответствията по отношение на ключов експерт № 1 и не е предоставила на кандидата възможност за тяхното отстраняване, както и не е извършила допълнителни проверки в тази насока.

При тези данни е прието, че вместо да бъде отстранен като неотговарящ на изискванията на възложителя относно необходимия минимален опит на ключов експерт № 1, Консорциум „Телелинк смарт системс“ ДЗЗД е допуснат до следващ етап и е избран за изпълнител на обществената поръчка, с което е допуснато нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Установено е още, че с нарушението е допуснато и неравно третиране и приложен от комисията различен подход при оценката на съответствието с изискванията на Възложителя, тъй като участникът ECR Solutions ltd е отстранен от процедурата, защото в част ІV, раздел В от ЕЕДОП не е посочил времевите периоди, в които е придобит опита на ключовите експерти, както и че за ключов експерт № 3 не е видно дали опитът е придобит след придобиване на образованието, а при идентични пропуски Консорциум „Телелинк смарт системс“ е допуснат да следващ етап и избран за изпълнител;

2. нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която се предвижда финансова корекция в размер на 25% от разходите по засегнатия договор за обществена поръчка.

От фактическа страна, РУО на ОПОС е приел наличието на неоснователно отстранен кандидат, а именно „Консултантска агенция по информационни технологии“ („КАИТ“) ЕООД. Посочено е, че този участник е отстранен на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП, тъй като в предоставения му срок не е представил изисканите от комисията допълнителни документи и нов ЕЕДОП, с който да отстрани установени нередовности. В резултат на извършената проверка е прието, че констатираните от комисията нарушения при подаване на заявлението и попълване на документите (обективирани в изготвените протоколи) са формални и не обосновават невъзможност кандидатът да бъде допуснат до следващия етап от процедурата. В тази връзка е посочено, че представеният опис на документи към заявлението за участие съответства на образец № 1 от документацията, в образец № 2 – заявление за участие, са попълнени името и фамилията на представляващия кандидата, подписите на двата документа са идентични, както и липсват данни документите да са подадени в нарушена опаковка. При тези констатации е формиран извод, че независимо от липсата на име и фамилия върху образец № 1 може да се приеме, че е налице валидно заявление за участие, включително опис на документите към същото.

На следващо място, органът е приел, че доколкото комисията сама е посочила, че Търговският регистър на Република България е публичен и с осигурен безплатен достъп, то същата е имала възможност да провери посочените в ЕЕДОП за кандидата „КАИТ“ ЕООД и за третото лице „Тикси“ АД отговори относно наличието на описаните от комисията основание за отстраняване, независимо че дружествата са дали отрицателни отговори на въпроса дали тази информация е достъпна и безплатна за органите. В тази връзка е констатирано още, че в ЕЕДОП на „Телелинк Сити“ ЕООД, регистрирано в РБългария, по отношение на критерия „управление на активите от ликвидатор“ също е посочило отрицателен отговор на въпроса дали тази информация е достъпна и безплатна за органите, но на дружеството не е дадено указание за отстраняване на нередовности в заявлението, което според РУО на ОПОС представлява неравно третиране и прилагане от комисията на различен подход при оценката за съответствие с изискванията на възложителя.

По отношение на третата част от това нарушение при проверката е констатирано, че в част ІІ, раздел В от подадения ЕЕДОП на кандидата „КАИТ“ ЕООД е декларирано, че ще се ползва капацитета на трето лице, а в част ІV, раздел В от ЕЕДОП на кандидата и на третото лице е отразено, че „Тикси“ АД ще предостави допълнителен капацитет за обезпечаване работата на епика от ключови експерти, като в ЕЕДОП на „Тикси“ АД е посочено, че този капацитет касае ключови експерти № 1, № 2, № 5, № 6 и № 7. При тези данни е прието, че в заявлението за участие на отстранения кандидат са налични документи, изразяващи волеизявленията на кандидата и на третото лице за участие в поръчката и е налична информация за какво е необходим и за какво ще бъде използван капацитетът на третото лице при изпълнението на поръчката. В тази връзка е посочено, че в чл. 65, ал. 3 от ЗОП липсва изискване за формата на доказателствата за поетите от третите лица задължения, като приложените документи следва да се тълкуват в тяхната цялост, такова изискване – с какви документи ще се доказват поетите ангажименти, не е заложено и в документацията към поръката. Формулиран е извод, че от ЕЕДОП е видна волята на страните за участие в процедурата, поради което кандидатът неоснователно е бил отстранен на това основание.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената писмена форма и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като в хода на производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение за определяне на финансова корекция, съдът е приел следното:

По първото нарушение, съдът е приел за законосъобразен извода на административния орган за наличие на допуснато от възложителя нарушение на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, доколкото избрания за изпълнител участник „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД не е представил необходимата информация и документи, с които да докаже, че отговаря на всички критерии за подбор по обществената поръчка. С оглед на това, дружеството е следвало да бъде отстранено от процедурата, вместо което, този участник е избран за изпълнител, в нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП. При формиране на този извод, съдът след анализ на приложените по делото доказателства е споделил доводите на административния орган, че заложения в част ІІ, раздел ІІ, т. 2.29 от публикуваната документация критерий за подбор - минимум 5 години опит от участие в група или екип за извършване на дейности по изграждане или поддръжка и ремонт на системи за контрол и управление на масов градски транспорт, не е изпълнен по отношение на посочения от кандидата ключов експерт № 1 – Г. П. К.. Този довод е подкрепен с констатацията, че от анализа на посочената в ЕЕДОП информация се установява, че декларираните периоди за участие в проекти са от 05.12.2018 год. до 05.03.2020 год.; от 31.07.2014 год. до 31.03.2015 год.; от 17.12.2014 год. до 31.12.2015 год.; от 29.04.2015 год. до 29.10.2015 год., които периоди при коректно изчисляване се равняват на общ период, който не изпълнява критериите на възложителя.

С оглед горното, съдът е приел наличието на допуснато нарушение на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25%.

По второто нарушение, съдът е приел за неправилен и необоснован извода на РУО на ОПОС за допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП. При мотивиране на този решаващ извод, съдът е анализирал и трите констатации на административния орган, при което е изложил следните доводи:

Относно констатираното несъответствие във връзка с представения опис, съдът е споделил доводите на УО, че в заявлението за участие, попълнено по Образец № 2 от документацията са налични всички изискуеми реквизити, включително име и фамилия на представляващия кандидата. Посочено е също, че образеца е подписан и подпечатан с мокър печат и липсата на изрично посочване на имената на подписалото описа лице, не може да се възприеме като несъответствие с изискванията на документацията.

Относно второто констатирано от комисията несъответствие - посочване на отговор „Не“ на въпроса „Тази информация достъпна ли е безплатно за органите от база данни в държава - членка на ЕС?” по отношение на основанията за изключване - несъстоятелност, производство по несъстоятелност, споразумение с кредиторите, аналогична на несъстоятелност ситуация, съгласно националното законодателство, управление на активите от ликвидатор, прекратена стопанска дейност, съдът е приел извода на УО за неправилен. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че в случая комисията не е нарушила въведеното ограничение по чл. 67, ал. 8 от ЗОП да не изисква документи, до които има достъп по служебен път или чрез публичен регистър, доколкото такъв документ не е изискан, а е изискано единствено коректно попълване на данните, съдържащи се в ЕЕДОП за съответния участник. По мнение на съда, в случая не се касае до извършване на проверка за декларираните обстоятелства, а до изискване за попълване на формуляра в ЕЕДОП до всички участници в поръчката. В тази смисъл е приет за незаконосъобразен извода на РУО на ОПОС, че участника „КАИТ“ ЕООД е отстранен незаконосъобразно от участие в поръчката.

За незаконосъобразна е приета и третата констатация на УО на ОПОС относно отстраняването на участника „КАИТ“ ЕООД, поради липсата на представен документ за поети от трето лице („Тикси“ АД) задължения, с които да се докаже, че „КАИТ“ ЕООД разполага с ресурсите на трето лице. При формиране на този извод, съдът е приел, че дружеството „Тикси“ АД е представило отделен ЕЕДОП, от който се установява, че в случая не се касае за хипотезата на чл. 65, ал. 3 от ЗОП, а е приложимо изискването на чл. 67, ал. 2 от ЗОП, тъй като кандидатът е посочил, че ще използва капацитета на трети лица за доказване на съответствието с критериите за подбор.

При тези мотиви, съдът е приел, че в случая не е налице твърдяното от административния орган второ нарушение – на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП, което е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Независимо от така формирания извод и доколкото е приел, че възложителят е допуснал първото нарушение на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, съдът е обосновал наличието на нарушение представляващо нередност, за която се предвижда налагане на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № ОП-050/23.10.2020 год., сключен с изпълнителя „Телелинк Смарт Системс“ ДЗЗД на стойност 1 822 530 лв. без ДДС, съответстваща на наложената финансова корекция с решението УО.

С оглед изложеното, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното Решение № N-75/29.05.2024 год. на РУО на ОПОС е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция намира за нужно да вземе становище по касационната жалба на РУО на ОПОС и по частната жалба на „Бургасбус“ ЕООД.

След анализ на заявените от касационния жалбоподател – РУО на ОПОС твърдения и формулираното въз основа на тях искане, настоящият съдебен състав намира това касационно оспорване за процесуално недопустимо. В разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК е указано, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В настоящия случай, с оспорения съдебен акт, съдът е отхвърлил в цялост жалбата на Община Бургас против Решение № N-75/29.05.2024 год. на РУО на ОПОС, поради което, така постановеното съдебно решение се явява благоприятно за административния орган. Този извод не се променя от обстоятелството, че в мотивите на съдебното решение са развити доводи за липсата на второто констатирано от УО нарушение. Както правилно е посочил и съда, за двете констатирани нарушения, в условията на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности е определена една обща финансова корекция в размер на 25% и обстоятелството, че с диспозитива на съдебното решение, тази финансова корекция по същество е потвърдена, обосновава благоприятния изход от съдебното решение за РУО на ОПОС. С оглед на това, подадената от РУО на ОПОС касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

По отношение на частната жалба на „Бургасбус“ ЕООД, настоящата касационна инстанция намира същата за неоснователна. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че този субект не притежава качеството на бенефициер, поради което не притежава и надлежна процесуална легитимация да оспорва решението за определяне на финансова корекция. В подкрепа на този извод следва да се има предвид, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт, с който на бенефициера Община Бургас е определена финансова корекция. Следва да се има предвид също, че финансовата корекция е определена на този субект именно в качеството му на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект, подкрепян от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020.

В решение от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23, СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент № 1303/2013, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност - индивидуално, солидарно или по друг начин - за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В т. 68 от решението изрично е посочено, че „запитващата юрисдикция ще трябва да провери, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори“. От друга страна, в т. 78 от решението изрично е указано, че ако бъде установено, че допусналия нередността икономически оператор не е финансово отговорен пред съответния управляващ орган за изпълнението на разглеждания проект, общите принципи на правото на Съюза на добра администрация и на зачитане на правото на защита, както и чл. 47 от Хартата допускат този икономически оператор да няма право да участва нито в процедурата за определяне на финансова корекция, нито в съдебното производство по нейното оспорване.

В изпълнение на горното и след анализ на приложените по делото доказателства се установява, че съгласно т. 3.16 от АДБФП № Д-34-114/25.10.2019 год., в случай, че Управляващия орган или друг компетентен орган установи нарушение и/или неправомерно отпускане на държавни помощи от страна на Бенефициента, Управляващия орган има право да изиска от него, като страна по настоящия административен договор, да му възстанови всички изплатени средства по договора, ведно с лихва, определена по реда на приложимото законодателство за държавни помощи. В т. 3.17 изрично е указано, че правото на Управляващия орган по т. 3.16 може да бъде упражнено независимо от наличието или липсата на виновно поведение на Бенефициента, от причините и основанията за предоставяне на неправомерната държавна помощ и/или за допускането на нарушението на законодателството за държавни помощи. Както обосновано е посочил и първоинстанционния съд, в чл. 7 от договора са посочени приложенията, неразделна част от договора. Така видно от Приложение 1 – Одобрено проектно предложение, Раздел 11 – Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение, в т. 4 са уредени отговорностите на партньорите по отношение на установени нередности и финансови корекции, като е посочено, че при установени нарушения по процедурата за обществена поръчка, проведена и възложена от дружеството партньор, Община Бургас има право да не възстанови на партньора неверифицираните суми от страна на УО. Когато корекциите са установени след извършени плащания към дружеството-партньор, общината предприема действия за възстановяване на сумите в размера на финансовата корекция по реда и условията на административния договор. Аналогичен е и текста на чл. 16 от Споразумението за партньорство с рег. № 08-00-1428/20.09.2019 год. В Приложение № 2 към АДПБФ са включени Условията за изпълнение на одобрения проект по процедура „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. В Глава пета, Раздел ІІ – налагане на финансови корекции, чл. 65, ал. 1 недвусмислено указва, че в случаите по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Управляващия орган може да отмени изцяло или отчасти финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ като наложи на бенефициента финансова корекция. Раздел ІІ – ред за възстановяване на неправомерните разходи, чл. 65, ал. 1 вменява задължение на бенефициента да възстанови на Управляващия орган предоставената безвъзмездна финансова помощ, когато е: 1) определена индивидуална финансова корекция.

Предвид горното, обоснован и съответен на така цитираните клаузи и условия за изпълнение се явява извода на съда, че „Бургасбус“ ЕООД няма качеството на „бенефициер“ по проекта. Отговорността за финансова корекция пред ръководителя на УО според АДБФП и Условията за кандидатстване по програмата се поема изцяло от Община Бургас, като между нея и партньора „Бургасбус“ ЕООД е предвидена възможност за възстановяване на сумите в размера на финансовата корекция в зависимост от етапа на който са установени нередностите.

Предвид горното, законосъобразно първоинстанционния административен съд е заличил „Бургасбус“ ЕООД като заинтересована стана по делото и е прекратил производството по отношение на дружеството.

По отношение законосъобразността на оспореното решение на РУО на ОПОС, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.

Споделими са и изводите на съда, относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт.

По отношение на първото нарушение по чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, настоящия състав намира за законосъобразен извода на РУО на ОПОС, изцяло възприет и от първоинстанционния съд.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 107, т. 1 от ЗОП - освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява: 1. кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията. От друга страна съгласно чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, възложителят не сключва договор, когато участникът, класиран на първо място не докаже съответствието си с поставените критерии за подбор.

В настоящия случай, в Раздел ІІІ.1.3) от обявлението и т. 2.29 от документацията по поръчката е въведено изискването, кандидатите да разполаган с персонал и/или ръководен състав, с определен професионален опит, като по отношение на ключов експерт № 1 - Ръководител на екипа е въведено изискването да притежава минимум 5 (пет) години опит в участието в група или екип за извършване на дейности по изграждане и поддръжка и ремонт на системи за контрол и управление на масов градски транспорт.

От анализа на информацията, съдържаща се в ЕЕДОП на кандидата, определен за изпълнител – Консорциум „Телелинк Смарт Сисемс“ ДЗЗД се установява, че по отношение на ключов експерт № 1 - Г. П. К. това изискване не е спазено, доколкото за същия се доказва професионален опит от 3 години и 6 месеца, съгласно декларираните периоди на участие в цитираните в ЕЕДОП проекти от 05.12.2018 год. до 05.03.2020 год.; от 31.07.2014 год. до 31.03.2015 год.; от 17.12.2014 год. до 31.12.2015 год.; от 29.04.2015 год. до 29.10.2015 год.

С оглед горното, кандидата Консорциум „Телелинк Смарт Сисемс“ ДЗЗД не е отговарял на въведените от възложителя критерии за подбор, като в нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП не е бил отстранен от участие в процедурата и в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП с този участник е сключен договор.

Неоснователни се явява възраженията на касационния жалбоподател, че професионалният опит може да се докаже и със срока на гаранционната поддръжка и ремонта на електронната система. По повод тези възражения, обосновано първоинстанционния съд е посочил, че в условията на поръчката не е предвидена възможност за доказване на професионален опит по заявения от касатора начин. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че дори и по описаните в ЕЕДОП проекти да предвидено и да се е осъществявало гаранционно поддържане на изградените електронни системи, липсват каквито и да е данни или доказателства, че именно ключов експерт № 1 - Г. П. К. е осъществявал същите.

С оглед горното, правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел наличието на допуснато от бенефициера нарушение на чл. 107, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, което законосъобразно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Споделими са и изводите на съда относно липсата на извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП. Противно на възприетото от РУО на ОПОС, констатираните от страна на помощния орган на възложителя нередовности в ЕЕДОП на отстранения участник „КАИТ“ ЕООД не са формални и тяхното неотстраняване в изпълнение на указанията на комисията обосновава невъзможността кандидатът да бъде допуснат до следващия етап от процедурата. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния орган за неравно третиране, доколкото в случая не се касае до извършване на проверка за декларираните обстоятелства, а до изискване за попълване на формуляра в ЕЕДОП, което е относимо за всички участници в поръчката.

Предвид горното, обоснован се явява извода на съда, че в случая РУО на ОПОС неправилно е приел, че участника „КАИТ“ ЕООД незаконосъобразно е отстранен от участие в процедурата, с което е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 107, т. 1 и т. 5 и чл. 65, ал. 3 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Правилен и съответен на относимите нормативни разпоредби се явява и извода на първоинстанционния административен съд, че липсата на второто констатирано от административния орган нарушение не променя крайния решаващ извод за неоснователност на оспорването, доколкото първото нарушение е налице и е определена една обща финансовата корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договора, в условията на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности за двете нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи.

Предвид така развитите мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не са налице заявените касационни основания, поради което, оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора – неоснователност на оспорванията, заявените от страните искания за присъждане на разноски също се явяват неоснователни.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,