Решение № 5980 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2009 г.

Решение № 5980 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Иванов Недялков от гр. Петрич, подадена против решение № 13968 от 16.12.2008 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 603/2008 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът повърхностно е разгледал спора, без да се съобрази с релевантните за спора факти и без да обсъди многобройните писмени доказателства и наведените в жалбата и в хода на производството доводи. Касаторът твърди, че неправилно е прието, че процесната заповед е надлежно мотивирана и оспорва изводите на съда за съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби при липса на виновно извършени от него дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповед рег. № К-7365/19.11.2007 г. на министъра на вътрешните работи, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Пиперкова, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на атакуваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение, тъй като от мотивите на процесната заповед не стават ясни провиненията на касатора, конкретизирани по време и правната им квалификация. Не е установено и цитираното в заповедта материалноправно основание - чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, касаещо системността на извършените нарушения на служебната дисциплина. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 13968 от 16.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Йордан Иванов Недялков от гр. Петрич против заповед № К-7365/19.11.2007 г. на министъра на вътрешните работи. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, трето отделение, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Тричленният състав на Върховния административен съд е преценил, че са спазени изцяло административнопроизводствените правила по налагане на конкретния вид наказание и тежестта на процесното дисциплинарно наказание - недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година, е съответстваща на материалноправните изисквания, предвидени в чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Оттук в мотивите на съдебното решение е изведен верен и обоснован извод, че нарушенията на жалбоподателя законосъобразно са квалифицирани като "системни" по смисъла на чл. 288, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният състав на Върховния административен съд точно е констатирал, че наложеното на жалбоподателя наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" съответства на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с материалноправното основание, визирано в чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР и съдържащото се в него фактическо основание - системни нарушения на служебната дисциплина. Правилно в мотивите на атакуваното съдебно решение е преценено, че жалбоподателят е осъществил нарушенията, описани в процесната заповед, за които се налага конкретното дисциплинарно наказание с минимален срок - една година. Събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не са оборени от Йордан Иванов Недялков и те доказват по безспорен начин извършените от него нарушения, изразяващи се в нарушаване на плановата и организационната дейност на ГПП- Кулата, непредприемане на мерки за подобряване на микроклимата на горепосоченото ГКПП, неправилно изготвяне на месечните графици за полагане на наднормен труд и липса на графици за посочения в заповедта период, както и неупражняване контрол върху подчинените и омаловажаване на дисциплинарно нарушение, извършено от служител на ГКПП. Жалбоподателят не е оспорил и опровергал приложените доказателства към административната преписка, обективираща проведеното дисциплинарно производство, от което съдът е извел заключение за действително осъществени от жалбоподателя нарушения, изискващи налагане на процесното дисциплинарно наказание. Основното възражение, развито в касационната жалба е за липса на мотиви, изложени в оспорената заповед № К-7365/19.11.2007 г. на министъра на вътрешните работи. Според решаващия съдебен състав това оплакване е неоснователно, тъй като в процесната заповед се съдържа прецизно вписано правно основание и е цитирана Обобщена справка рег. № 23629/13.08.2007 г., която представлява неразделна част от заповедта за налагате на дисциплинарното наказание. Визираната справка съставлява фактическото основание за постановяване на заповедта и няма спор, че тя е връчена надлежно на жалбоподателя на дата 03.10.2007 г., като в нея се съдържа подробно и конкретно описание на всички групи нарушения, допуснати от жалбоподателя. Следва да се има предвид, че в дисциплинарната преписка е приложено и Предложение рег. № 31685/31.10.2008 г., изготвено от директора на Главна дирекция "Гранична полиция", в което са вписани нарушенията на касатора със съответната конкретизация на времето на осъществяването им. Настоящият съдебен състав счита, че в горепосочените два документа провиненията на касатора са ясно формулирани, конкретизирани по време, правна им квалификация и материалноправно основание - чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, относно изискуемата системност на извършените нарушения на служебната дисциплина. Относно твърдението на касатора, че съдът повърхностно е разгледал спора, без да се съобрази с релевантните за спора факти и без да обсъди многобройните писмени доказателства и наведените в жалбата и в хода на производството доводи, настоящият съдебен състав счита, че е общо и бланкетно формулирано. Касационният жалбоподател не е уточнил кои факти не са обсъдени от първоинстанционния съд, не е конкретизирал кои доводи и кои писмени доказателства не са разгледани в хода на съдебното производство. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение съдържа подробно изясняване на фактическата обстановка и верни и обосновани изводи, произтичащи от нея във връзка с точно установените относими и правнорелевантни факти и обстоятелства в конкретния случай. По отношение възражението на жалбоподателя за липса на виновно извършени от него дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, петчленният състав на Върховния административен съд счита също за неоснователно. От приложената към преписката Длъжностна характеристика за длъжността "Началник на граничен контролно- пропускателен пункт I степен в граничен полицейски участък. . . ", която не е оспорена при приемането й от жалбоподателя, е вписано изрично, че същият има задължение да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ГКПП и отговаря за реда и обща организация на пропускателната дейност. Следователно в конкретната хипотеза касаторът в качеството си на началник на ГКПП - Кулата носи отговорност за цялостната полицейска дейност на пропускателния пункт и допуснатите провинения от подчинените му служители. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия