Решение № 52 от 17.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2408/2013 г.

Решение № 52 от 17.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2408/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по искане, депозирано от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд 4129/2013 г. по описа на Бургаски районен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В искането се твърди, че са налице основанията за възобновяване на нохд 4129/2003 г., тъй като, одобрявайки с протоколно определение от 01.10.2013 г. внесеното от РП-Бургас споразумение между прокуратурата и подсъдимия Т. О., РС-Бургас е нарушил материалния и процесуален закон. Нарушението на материалния закон, според Главния прокурор се изразява в това, че съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК неправилно е заменил наказанието "лишаване от свобода" с "пробация", тъй като съобразно редакцията на посочената разпоредба към момента на довършване на деянието м. януари 2004 г., наказанието лишаване от свобода се заменя с "поправителен труд", "пробация" или "глоба". Предвид § 11, т. 1 и § 89 от ЗИДНК - ДВ бр. 92/2002 г., то към момента на довършване на продължаваното престъпление по настоящето дело, замяната на наказанието "лишаване от свобода" с "пробация" не е могла да се извърши, тъй като не е била влязла в сила нормата, въвеждаща това наказание; наказанието поправителен труд също не може да бъде наложено, тъй като това наказание е отменено, поради което единственото наказание, което е могло да бъде наложено е било "глоба" в съответен размер. Като е одобрил замяната на наказанието "лишаване от свобода" с наказание "пробация", районният съд е нарушил материалния закон и същевременно е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е следвало да одобри споразумение, противоречащо на закона. Моли се нохд 4129/2013 г. да бъде възобновено, да бъде отменено протоколното определение от 01.10.2013 г. за одобряване на споразумението между защитника на подсъдимия Т. Т. О. и прокурор от РП-Бургас и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на РП-Бургас. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, подадено от Главния прокурор по съображенията, изложени в него. Моли да бъде възобновено наказателното производство и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, тъй като счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Осъденият Т. Т. О., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС, поради което не взема становище по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор, становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С протоколно определение от 01.10.2013 г., постановено по нохд № 4129/2013 г., Районен съд-Бургас е одобрил внесено споразумение между Т. Т. О. и неговия защитник адв. Д. от една страна и прокурор от РП-Бургас от друга, съгласно което подсъдимият О. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 10.01.2004 г. до 15.01.2004 г. в [населено място], [жк], при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на Н. И. и Д. Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на 247.54 лв., за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК му е наложено наказание "пробация" със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една година, и е прекратил наказателното производство по нохд 4129/2013 г. по описа на съда. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл. 420, ал. 1 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Същото е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: При одобряване на внесеното от РП-Бургас в съда споразумение за решаване на делото по реда на чл. 382, ал. 1 от НПК, Бургаският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. Престъплението, в извършването на което Т. Т. О. се е признал за виновен по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до осем години. От описаното в съдебния протокол споразумение между подс. О., защитника му и прокурор от РП-Бургас е видно, че е постигнато съгласие на Т. О. за извършването на посоченото по-горе престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК, а именно "пробация" със съответните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото. Преди да одобри споразумението, съдът е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и само когато то не противоречи на закона и морала, съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК да пристъпи към одобрението му. В конкретният случай е било налице нарушение на материалния закон, което обаче РС-Бургас не е констатирал, поради което и не е предприел действия по предлагане на промени в споразумението и в крайна сметка е одобрил споразумение, противоречащо на закона. Доводите, изложени в искането на Главния прокурор относно допуснатото нарушение на материалния закон са верни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази насока е необходимо да се отбележи следното: доколкото за престъплението по чл. 194 от НК не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, споразумението в частта относно приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК е било законосъобразно, тъй като именно това е разпоредбата, която се прилага при замяна на наказание лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел с по-леко наказание. От момента на довършване на престъплението, в осъществяването на което Т. О. се е признал за виновен-15.01.2004 г. до момента на одобряване на споразумението от РС-Бургас са последвали различни изменения в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК и съгласно чл. 2, ал. 2 от НК, както прокуратурата, така в последствие и съда е следвало да следи за приложението на най-благоприятния закон, а това е закона, действал към момента на довършване на престъплението-редакцията ДВ бр. 92/2002 г., предвиждал замяна на наказанието "лишаване от свобода", когато не е предвиден най-ниския предел с наказание "поправителен труд", "пробация" или с "глоба от 100 да 1000 лева". Съгласно § 89 от преходните разпоредби на ЗИДНК - ДВ бр. 92/27.09.2002 г., § 11 /чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и "в" от НК/ по отношение наказанието "пробация" влиза в сила от 01.01.2005 г., т. е към момента на довършване на деянието по настоящето дело, не е възможна замяна на наказанието "лишаване от свобода" с "пробация", тъй като нормата, въвеждаща това наказание не е била влязла в сила. Не е възможно и налагането на наказание "поправителен труд", независимо, че към момента на довършване на престъплението, това наказание се е предвиждало в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, доколкото впоследствие същото е отменено въобще като наказание - ДВ, бр. 103/23.11.2004 г./. При това положение, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", съобразена и с нормата на чл. 2, ал. 2 от НК, единственото наказание, което може да се наложи на О. е "глоба" в съответен размер. Като е одобрил споразумение, в което е бил нарушен материалния закон във връзка с определяне на наказанието, което Т. О. следва да понесе за извършеното от него престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, Районен съд-Бургас е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатите от РС-Бургас нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НК, представляват и основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство, поради което същото следва да бъде възобновено, определението за одобряване на споразумението-отменено и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение