Решение № 8323 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2025 г.

ВАСОсмо отделение31.07.2025 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на КАЛУ ЕООД против отказ на Министъра на финансите за издаване на разрешение за отсрочване на публични вземания, обективиран в Решение изх. 26-00-593/24 от 27.02.2025 г.

ОСЪЖДА "КАЛУ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес],, с ЕИК 207098547, да заплати на Министерство на финансите разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред 5-членен състав на Върховния административен съд.

Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение изх. 26-00-593/24 от 27.02.2025 г. министърът на финансите е отказал издаване на разрешение за разсрочване на публично вземане, дължимо от КАЛУ ЕООД, установено с подадена от данъчно задълженото лице годишна данъчна декларация по реда на чл. 92, ал. 1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат за 2023 г., в размер на 1 044 303,01 лв. към 27.01.2025 г., в т.ч. главница: 964 539,45 лв. и лихва 79 763,56 лв. Срещу така постановения отказ е подадена жалба от КАЛУ ЕООД, ЕИК 207098547, гр. Пловдив, чрез управителя Т. П., представляван от адв. И. П. Пунев. Прави се оплакване за незаконосъобразност на отказа по съображения, че с предприетите мерки по обезпечаване и предварително изпълнение на публичните задължения по същество е отнета възможността на дружеството да осъществява дейността си. Възразява се, че е нямало как да се предоставят данни за 2025 г., тъй като дружеството е подало искането си на 21.08.2024 г. Като допълнително основание за незаконосъобразност се сочи, че произнасянето на министъра по подаденото искане е извън законоустановения срок. Жалбоподателят счита, че е бил нарушен и принципът на служебното начало, прогласен в чл. 5 ДОПК, тъй като от дружеството в хода на административното производство не са били изискани допълнителни доказателства за установяване на предпоставките за разсрочване на публичните му задължения. От Върховния административен съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на министъра на финансите. Ответният по жалбата - Министър на финансите чрез процесуалните си представители в съдебно заседание пред настоящата инстанция, взема становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, както и основателността й по наведените в нея оплаквания и съобразно основанията на чл. 146, вр. с чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, от дружеството, инициирало издаване на акта и негов адресат. При липса на доказателства за датата на връчването му, изрично заявено с писмо вх. на ВАС 8974/22.05.2025 г. от пълномощник на министъра на финансите (с. 93), настоящият състав приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от връчване на отказа. Делото е родово подсъдно на ВАС, на основание чл. 187, ал. 1, т. 2 ДОПК, предвид че издателят на акта е министър. Отказът за разсрочване на публичните задължения на жалбоподателя е обективиран в Решение изх. 26-00-593/24 от 27.02.2025 г. на министъра на финансите. Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по молба на КАЛУ ЕООД /с. 33/, подадена до министъра на финансите и до директора на ТД на НАП Пловдив, вх. на ТД на НАП Пловдив 70-00-6605/21.08.2024 г., към която са приложени искане за разсрочване на публични вземания в размер на 1 136 818,74 лв., установени с декларация, за срок от 12 месеца. Искането е придружено с декларации по чл. 183, ал. 5, т. 1 ДОПК, по чл. 183, ал. 5, т. 2 ДОПК, и за съгласие за разкриване на сведения, представляващи служебна тайна по смисъла на чл. 72-74 ДОПК, за служебно ползване за целите на конкретното производство; справки за вземания от клиенти към 31.07.2024 г. и други везания към 31.07.2024 г.; баланс и ОПР към 31.12.2023 г.; текущ баланс; прогнозен отчет за парични потоци; паричен поток; показатели и финансов анализ и рентабилност; справки за всички задължения и разходи по години; анализ за дейността на дружеството. В последния е посочено, че дейността на дружеството е в сферата на услугите, като няма нает персонал, а Т. П. работи сам като самонаето лице. Дружеството е създадено главно за опериране и работа на пазара в Р. България и евентуално съвместна дейност по реализиране на различни инвестиционни проекти с дружества от Р. Италия и евентуално дружества със седалище в други страни членки на ЕС. Административният орган е установил размера на задълженията към момента на произнасянето си отчел е намаляването му от 1 136 818,74 лв., към датата на подаване на искането на 1 044 303,01 лв., в т.ч. главница 964 539,45 лв. и лихва 79 763,56 лв. Министърът на финансите е извършил съгласуване по искането с органите на НАП, при което му е представено отрицателно становище от директора на ТД на НАП Пловдив и от директора на НАП. За да откаже исканото отсрочване на публичните задължения, административният орган преди всичко е отчел компетентността си да се произнесе по искането по смисъла на чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК, т.е. относно задължения за данъци общо в размер над 300 000 лева. С оглед размера на публичните задължения на дружеството за данъци законосъобразна е преценката на органа, че е компетентен да се произнесе по искането за разсрочване на задълженията на КАЛУ ЕООД за данъци. По отношение наличието на предпоставки за уважаване на искането за разсрочване на публични задължения административният орган е съобразил уредбата на чл. 183, ал. 2 ДОПК относно условията, при които се допуска разсрочване като е счел, че не са спазени условията по т. 1, т. 3 и т. 4, както и изискването по чл. 183, ал. 8 ДОПК, и на това основание е формирал изводите си за неоснователност на искането за разсрочване и е издал обжалвания отказ. Оспореният административен акт е издаден съгласно чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК от компетентен орган - министър на финансите, в предвидената от закона форма, мотивиран е и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Актът е издаден при спазване и правилно тълкуване на приложимия материален закон. Не представлява съществено процесуално нарушение неспазването на срока за произнасяне по чл. 185, ал. 4 ДОПК, тъй като това няма за последица погасяване на правомощието на министъра на финансите за постановяване на решение по подаденото искане, а съгласно чл. 185, ал. 6 ДОПК, непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. В жалбата не са изложени аргументи относно правните изводи на министъра на финансите за неспазване на условията по т. 1, т. 3 и т. 4 на чл. 183, ал. 2 ДОПК, както и изискването по чл. 183, ал. 8 ДОПК. Съдът като извърши проверка на акта във връзка с всички основания по чл. 146 АПК и като съобрази преценката с нормативно установената тежест на доказване, която в случая на постановен отказ тежи върху оспорващия, който трябва да установи, че са били налице условия за издаване на искания от него акт, намира жалбата за неоснователна поради това, че не са били налице условията по чл. 183, ал. 2 ДОПК за издаване на положителен и благоприятен за молителя акт. В чл. 183, ал. 2 ДОПК са уредени кумулативните условия, които следва да са налице, за да бъде допуснато отсрочване или разсрочване на публични задължения. Тези условия могат да бъдат систематизирани като положителни и отрицателни, т.е. едните задължително следва да са налице - т. 3 - 4, а друго - т. 1 трябва да не е налице, като отсъствието на което и да е положително условие, респективно наличието на отрицателно условие, е пречка за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване. По чл. 183, ал. 2, т. 1 ДОПК въпреки, че не са представени данни за наличните парични средства на дружеството към момента на подаване на искането, както и предоставените справки са с прогнозен характер, тъй като се отнасят и за период след подаване на искането, от наличните данни се установява, че вземанията на КАЛУ ЕООД са в размер, значително по-голям от размера на публичните задължения, за които се иска разсрочване. Обоснован е изводът за неспазването на това условие, тъй като задълженията на дружеството биха могли да бъдат погасени изцяло с наличните парични средства (към които се прибавят сумите, които биха постъпили при събиране на изискуемите към датата на искането вземания на длъжника от трети лица на стойност близо 11 млн.лв.). По чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК административният орган стига до извод за неспазване на това условие, позовавайки се на представените от дружеството коефициенти за рентабилност, ефективност и финансова автономност и установените стойности с Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представените доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток (Наредбата), приета с Постановление на Министерския съвет 85 от 17.04.2006 г. От анализа на представените данни министърът на финансите е установил, че част от стойностите на коефициентите на КАЛУ ЕООД са извън границите, посочени в Наредбата за рентабилността на собствения капитал за 2024 г. (0,02), при изискване стойността му за годината, в която е подадено искането за разсрочване, да е не по-малка от 0,05; и за рентабилност на активите за 2024 г. (0,02), при изискване стойността му за годината, в която е подадено искането за разсрочване, да е не по-малка от 0,05. Така установеното неизпълнение на условието поради наличие на коефициенти, което не са в границите на наредбата не се опровергава от твърдения в обратния смисъл, от събрани доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е възможен обратен извод като жалбоподателят не е проявил активно процесуално поведение за събиране на такива доказателства. По спазване условието на чл.183, ал.2, т.4 ДОПК административният орган е преценил въз основа на събраните писмени доказателства по преписката и по образуваните срещу молителя изпълнителни дела, че общата стойност на обезпечените вземания съобразно данните за наложени обезпечителни мерки запори върху банкови сметки, не покрива изцяло размера на дълга. Отчетено е също, че отправеното предложение за налагане на обезпечения върху вземания на дружеството от трети лица не може да бъде реализирано, тъй като не са предоставени достатъчно индивидуализиращи данни на тези дружества, които са и чуждестранни юридически лица. Така направените фактически изводи на органа не се опровергават от събрани по делото доказателства, а съотнесени при тези обстоятелства към изискванията на разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ,т. 4 ДОПК, съдът ги намира за законосъобразни. Представените с жалбата пред съда протоколи от проверки на ТД на НАП Пловдив не установяват релевантни за спора факти. Въз основа на изложеното дотук съдът не намира основания за отмяна на обжалвания административен акт. Обжалваният административен акт е валиден, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е установен и приложен материалният закон, при съответствие и с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и заявеното искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, представляван от юристи, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 200 лева по реда на чл. 144 АПК, вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 187, ал. 5, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение