Решение № 7454 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2014 г.

Решение № 7454 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калоян Тодоров Илиев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Враца срещу решение № 23 от 25.10.2013 г., постановено по адм. дело № 339/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. В жалбата си касаторът твърди, че съдът необосновано при събраните доказателства е отхвърлил предявените два обективно съединени иска. Поради това намира решението за незаконосъобразно и иска от касационния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите му претенции. Релевира неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Административен съд - Враца е отхвърлил предявените от Калоян Илиев два обективно съединени иска против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, с които ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, касаещи неговото здравословно състояние и обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди поради неосигуряване на подходяща храна, съобразно с религиозната му принадлежност. Ищецът е твърдял, че в продължение на пет години не му е осигурявана нужната храна, която да е съобразена с неговата религиозна принадлежност. Твърди, че е гладувал два месеца, за да принуди с действията си служителите на ответника да съобразят храната му с това обстоятелство. По иска си за неимуществени вреди поради бездействие на служителите на ответника да му осигурят адекватно лечение на заболяване, което ограничава престоя му на слънце, ищецът е изложил подробни твърдения, като е посочил и периода, който е за престоя му в затвора в гр. Враца. За да изясни обстоятелствата по делото, съдът е събрал гласни и писмени доказателства - медицински епикризи, становище на Омбудсмана на РБългария и писмо, изходящо от ответника, в което се сочи, че прехраната на лишените от свобода де осъществява в хранителен блок на затвора при спазване на всички санитарни хигиенни изисквания. При тези доказателства, съдът е приел, че иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, свързани със здравословното състояние на ищеца е неоснователен и недоказан. Приел е, че ищецът не е доказал наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността - отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника, че медицинската диагноза на лицето, както и медицинската дейност и резултатите от нея не подлежат на съдебен контрол. По искането на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, свързани с неговото хранене, съдът е приел, че ответникът няма задължение да съобразява храната на лишените от свобода с религиозната им принадлежност, поради което не може да се формира и бездействие, от което да произтичат вреди. Решението е неправилно. С исковата молба и с допълнителна молба по делото, ищецът е твърдял незаконосъобразност на бездействия на служителите на ответника при и по повод на изпълнение на техните служебни задължения. Ищецът не е твърдял и не е претендирал обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт или действие на ответника, поради което съдът извън предмета на иска е изложил съображения за тези обстоятелства. В производствата по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е обвързан с фактическите основания на исковата претенция, които очертават предмета на доказване. В решението си административният съд не е посочил кои от твърденията на ищеца е изяснявал с приетите доказателства и прилагайки хипотезата на относимата правна норма кои приема за установени и защо. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е очертал предмета на всеки един от предявените искове, като ясно отличи кои са обстоятелствата, за които ищецът представя доказателства, какви са конкретните вреди от тях и основно за какъв период се претендират. Не е обсъдил представените писмени доказателства в контекста на твърденията в исковата молба, като не е посочил каква фактическа обстановка по спора приема за установена, от кои представени доказателства и по какви съображения и правни изводи не приема за установени някои от твърденията на ищеца. Освен това съдът е изложил твърде общи и некореспондиращи с конкретните твърдения и приетите доказателства правни изводи. Не е намерил правна норма от националното законодателства, която да задължава ответника да извърши определени действия по осигуряване на подходяща храна за ищеца с оглед на неговата религиозна принадлежност и не е разгледал спора в духа на европейското законодателство и съдебната практика на ЕСПЧ, а именно по приложението на чл. 9 от ЕКПЧ. Едва след като очертае предмета на делото, съдът следва да обсъди наличието или не на останалите кумулативни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно налице ли са вреди, за какъв период са установени, от какъв характер са те и в какъв размер следва да се присъди обезщетение. Административен съд - Враца е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва решението да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение