Решение № 15065 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2018 г.

Решение № 15065 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Вейсялов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място], срещу решение № 80 от 23.05.2018 г., постановено по адм. дело № 141/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Твърди неправилност на решението и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Ответниците - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София и Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, считат касационната жалба за неоснователна. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че К. Вейсялов е предявил иск за сумата от 60 000 лв. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София и Министерство на правосъдието за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени в периода 20.12.2014 г. - 11.03.2015 г. болки и страдания, последица от неправилно приложение на лекарствен продукт "Нифедипин" и неправилно лечение от медицинския персонал при ОЗ – [населено място], което е причинило на ищеца инфаркт. Съдът е обосновал извод, че извършването на медицинска дейност по отношение на лишените от свобода не представлява типична административна дейност, която е една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата. Посочил е, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание и тези изисквания са били осъществени - на ищеца е осигурявана възможност за посещение в МЦ в Затвора – [населено място] за провеждане на лечение по лекарско предписание. По тези съображения е отхвърлена исковата молба на К. Вейсялов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София и Министерство на правосъдието за обезщетяване на претърпените вреди в размер на 60 000 лв. в резултат на неправилно проведено лечение в медицински център ОЗ – [населено място], в периода от 20.12.2014 г. до 11.03.15 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, но в частта за разноските е неправилно и в тази част следва да бъде отменено. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г. /, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху състоянието на ищеца, а се твърди единствено чувство на страх, незащитеност и малоценност. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ответниците не могат да носят отговорност. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Неправилно е решението единствено в частта, с която възнаграждението за юрисконсулт, поради отхвърляне на иска, се възлага в тежест на ищеца. Специалният закон съдържа специални процесуални правила относно отговорността за разноски, които дерогират приложението, както на чл. 143 АПК, така и нормите на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, при отхвърляне на иска ищецът дължи единствено заплащане на разноските по производството, но не и възнаграждението за адвокат или юрисконсулт на ответната страна, ако тя е била представлявана от такъв. В тази част решението като неправилно следва да се отмени. Направеното от ответниците искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение