Решение № 7081 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2015 г.

Решение № 7081 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "П. Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р., против Решение № 150/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 93/2015 г., по описа на Административен със С. З., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 17/22.01.2015 г., издаден от главен експерт "МДТ" в Дирекция "ФСДУС" в О. Р.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което оспореният АУЗД бъде отменен изцяло. Ответникът - Директор на Дирекция" ФСДУС" при община Раднево, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображения на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение на Административен съд С. З. е отхвърлена частично жалбата на "П. Д." ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 17/22.01.2015 г., издаден от главен експерт "МДТ" в Дирекция "ФСДУС" в О. Р.. За да постанови този резултат съдът е приел, че О. Р. реално е престирала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот и доколкото "П. Д." ЕООД не попада в кръга на лицата, освободени от заплащането на ТБО на основание, регламентирано в ЗМДТ или в НОАМТЦУТОР, за него е налице задължение за заплащане на такса за тази услуга за недвижимия имот - собственост на дружеството. Реалното извършване от О. Р. на дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези две услуги като основание за възникване на задължението за заплащане на ТБО, е установено от представените по делото доказателства и заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза. Решението е правилно. Предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от О. Р. в района, в който се намира имота на дружеството - жалбоподател, е безспорно установено от доказателствата по делото, поради което не е налице първото материалноправно основание по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, обуславящо недължимост на ТБО от страна на жалбоподателя за тази услуга. Не е налице и втората законово регламентирана хипотеза на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при наличието на която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване - имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. От доказателствата по делото е видно, че услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и община Раднево има депо за обезвреждане на битови отпадъци и услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се осъществява по установен график с почистване на улиците, площадите, тротоарите и други поради което следва да се приеме, че услугата е предоставяна редовно и за нея се дължи такса. Правилно съда, въз основа на доказателствата по делото е приел, че за всички проверявани периоди е налице предоставяне и ползване на услугата. На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кмета на община Раднево е определил районите, в които услугата ще се предоставя и имота на жалбоподателя попада в тях. Неоснователни са доводите на касатора, че не е имал достъп до контейнерите за битови отпадъци. Такива доказателства по делото няма. Законосъобразно е прието от съда, че таксата по чл. 62 от ЗМДТ за процесните години е определена въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и разпоредбите на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на общината. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. З. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение