Решение № 2246 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2019 г.

Решение № 2246 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационната жалба на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Б. против решение № 319 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3343/2018 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменена негова заповед № 3334/22.11.2018 г., издадена на основание чл. 224а ЗУТ за спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забрана достъпа до строеж: "Аптека" в ПИ с идентификатор 07079.820.386 по КККР на гр. Б., представляващ УПИ X-372, кв. 34 по плана на кв. Сарафово, гр. Б., ул. А. Д. ..... В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответното "Терекс Комерс" ЕООД гр. Б. писмено оспорва жалбата. Ответниците Н. Л. и Е. Л. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и при липса на основанията за издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правното основание за издадената заповед е чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ - строежът се извършва без влязло в сила разрешение за строеж. В случая е издадено разрешение за строеж № И-76/4.09.2017 г., за което има данни, че е оспорено. Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на оспорването е административният съд (арг. чл. 215, ал. 11 ЗУТ вр. § 44 от ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 25 от 26 март 2019 г.), но в отделно съдебно производство. Без доказателства за съобщаване на издаденото разрешение за строеж на всички заинтересувани лица при условията и по реда на АПК (чл. 149, ал. 1 ЗУТ) и за изтичане на срока за обжалването му, евентуално за произнасяне по оспорването му, не може да се приеме, че то е влязло в сила и поражда правни последици, независимо от удостовереното с подпис и печат върху екземпляр от него. Неправилно е позоваването от първоинстанционния съд на съставен след издаването на оспорената заповед протокол, с който служители на Община Б. удостоверяват връчването на копия от документи. Преценката за законосъобразността на оспорен административен акт се извършва въз основа на факти и обстоятелства, които са основания за издаването му от компетентния административен орган. Наличието на доказателства за оспорването на разрешението за строеж е основание за спиране изпълнението на строежа от административния орган като временна мярка до разрешаване на спора дали разрешението е влязло в сила. Като е приел, че не е налице основание за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. При този изход на делото, разноските са в тежест на оспорващото заповедта дружество и следва в полза на Община Б. да се присъди юрисконсултско възнаграждение, по своевременно направено искане за това и до нормативно установения минимум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,