Решение № 4463 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2019 г.

Решение № 4463 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Тодоров от [населено място], чрез пълномощника адв. Т. Бойновски, срещу решение № 105/02.07.2019 г., постановено по адм. д. № 23/2018 г. на Административен съд – Л., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него иск, против Национална здравноосигурителна каса гр. С., за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи заплатена от ищеца стойност на имплант в полза на УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С. от дата 19.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2016 г. до подаване на исковата молба в размер на 5032, 27 лв., както и за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени нематериални вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, влошено здравословно състояние, непостигнат максимален ефект от операцията, напрежение, стрес, притеснение, страхове, срам, безсъние и липса на желание за социални контакти, както и законна лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане, които материални и нематериални вреди са причинени от отменен с влязло в сила на 19.08.2016 г. съдебно решение № 71/22.07.2016 г. по адм. д. № 207/2015 г. по описа на Административен съд – Л., като незаконосъобразен административен акт Решение № РД-Е112-86/29.06.2015 г. на управител на НЗОК, с което е постановен отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2) на задължително здравно осигурено лице. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Моли съдебното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалните си представители адв. Бойновски и адв. Николова, които поддържат касационната жалба и излагат аргументи по същество на спора. Ответникът по касационната жалба – Национална здравноосигурителна каса, в представен по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Д. Асенова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на иска за неимуществени вреди, моли да бъде намален съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Представя писмена защита с доводи по същество на спора. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд - Л. е бил сезиран с искова молба от Б. Тодоров от [населено място] против НЗОК, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинени материални вреди, представляващи заплатена от ищеца стойност на имплант в полза на УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С. от дата 19.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2016 г. до подаване на исковата молба в размер на 5032, 27 лв., както и обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени нематериални вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, влошено здравословно състояние, непостигнат максимален ефект от операцията, напрежение, стрес, притеснение, страхове, срам, безсъние и липса на желание за социални контакти, както и законна лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане. В молбата се сочи, че вредите са причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт Решение № РД-Е112-86/29.06.2015 г. на Управител на НЗОК, с което е постановен отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2) на задължително здравно осигурено лице, с влязло в сила на 19.08.2016 г. съдебно решение № 71/22.07.2016 г. по адм. д. № 207/2015 г. по описа на Административен съд – Л.. С оспореното пред настоящия съд съдебно решение постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: В исковата молба се твърди, че ищецът е български гражданин, здравно осигурено лице с непрекъснати осигурителни права по смисъла чл. 109 от ЗЗО. Установено от административния съд е, че Б. Тодоров страдал от [диагноза] и лекуващите го лекари преценили, че му е необходимо лечение с дълбока мозъчна стимулация /ДМС/. Във връзка с това е подал заявление до директора на НЗОК, чрез Районната здравноосигурителна каса - Л. (РЗОК) за финансиране на лечението в чужбина, входирано под № 90-04-96 от 02.04.2015 г. С писмо изх. № 35-00-564/03.04.2015 г. РЗОК – Л. е изпратила заявлението заедно с приложените към него писмени материали на Управителя на НЗОК – С., където е заведено с вх. № Е 112-02-8/06.04.2015 г. На заседание проведено на 14.04.2015 г. Комисията за разглеждане на искания на здравно осигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2), заплащано от НЗОК в случаите, когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (наричана за краткост Комисията), е взела решение да се изискат експертни писмени становища в процеса по разглеждане на заявлението. Установено по нататък по делото е, че на 19.05.2015 г. ищецът е платил по банков път на УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди/ за покупката на имплант за дълбока мозъчна стимулация за [диагноза] /лист 20-22 от адм. д. № 12589/2017 г. по описа на АССГ/. На 21.05.2015 г. е издадена фактура. На 25.05.2015 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С., където на 27.05.2015 г. е извършена операция за имплантиране на 2 бр. електроди за дълбока мозъчна стимулация и вътрешен пулсов генератор /Епикриза на лист 18 от адм. д. № 12589/2017 г. на АССГ/. На 01.06.2015 г. ищецът е изписан с подобрение. С вх. № Е 112-02-8/05.06.2015 г. в НЗОК е постъпило становище от доц. д-р Г. Поптодоров, в което е посочено, че лечението чрез ДМС в Р. Б. може в безопасни срокове да бъде осъществено в Клиниката по Неврохирургия – УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С., поради което експертът не препоръчва издаване на разрешение за планирано лечение в ЕС за сметка на НЗОК. На 24.06.2015 г. в деловодството на НЗОК е постъпило писмено становище и от доц. д-р А. Брусарски, заведено с вх. № Е 112-02-8/24.06.2015 г. В него е отразено, че предлаганото лечение с ДМС може да бъде осъществено в Клиниката по Неврохирургия – УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД в гр. С., процедурата се покрива по КП 200. Не се поема обаче заплащането на имплантируемата система за стимулация с ориентировъчна цена около двадесет хиляди евро. Комисията е приела, че в конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, поради което е решила да предложи на Управителя на НЗОК издаване на отказ за планово лечение в лечебно заведение на територията на ЕС на Б. Тодоров. Констатирано по делото е още, че с Решение № РД-Е112-86/29.06.2015 г. управителят на НЗОК е отказал издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2) на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице Б. Тодоров. Издаденото решение за отказ на управителя на НЗОК е обжалвано от ищеца и с Решение № 71/22.07.2016 г. по адм. д. № 207/2015 г. по описа на Административен съд - Л., (влязло в сила на 19.08.2016 г.) решението е отменено като незаконосъобразно, и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Изнесени са твърдения за търпени болки и страдания в резултат на забавянето на оперативната интервенция. Въз основа на тези констатации по отношение на претърпените имуществени вреди е прието, че въпреки, че в случая заплащането на импланта в размер на 40 000 лв. е станало на 19.05.2015 г., а незаконосъобразният административен акт е издаден на 29.06.2015 г., т. е. повече от месец след заплащането на сумата за импланта от ищеца по сметка на УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С., то заплащането му не е по никакъв начин пряка и непосредствена последица от постановения и отменен като незаконосъобразен изричен отказ на управителя на НЗОК. Изложил е лаконични мотиви че личния избор на ищеца да му бъде извършена операция в българско лечебно заведение, в случая УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С. по КП 200 има за пряка последица заплащането на импланта, който съгласно КП 200 не се заплаща от НЗОК към онзи момент. По тези съображения решаващият съд е приел, че искът в тази част е неоснователен и недоказан. По отношение на иска за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страхове, срам, безсъние, липса на желание за социални контакти, първоинстанционният съд е приел, че твърдените вреди не се доказват и подкрепят от събраните по делото доказателства. Направил е извод, че допуснатите по делото свидетелски показания не доказват, че неимуществените вреди са последица от постановения отказ на административния орган. Приел е, че същите са последица от това, че ищеца е взел пари на заем, за да заплати импланта поставен му на 27.05.2015 г., а не са от постановения повече от месец след операцията отказ на НЗОК. Въз основа на така приетото е направил извод за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, което е довело и до неговата необоснованост. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът обаче е достигнал до необосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касаторът се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от Тодоров за допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са основателни. Съдът приема, че в правната сфера на лицето са възникнали вреди. Имуществените такива в размер на 40 000 лв., представляващи заплатена сума в полза на МБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С. за извършена имплантация на ДМС се доказват от данните по делото. Спорът се свежда до това дали така установените вреди са пряка и непосредствена последица от отменения отказ на управителя на НЗОК № РД-Е112-86/29.06.2015 г. Съдът намира, че искът относно предявените имуществени вреди е основателен и доказан, предвид следното: Не се спори по делото, че Б. Тодоров страда от тежко инвалидизиращо заболяване – [диагноза] - тежка степен. На 02.04.2015 г., чрез РЗОК Л. касаторът е подал заявление до директора на НЗОК за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване. Към заявлението Тодоров е приложил всички изискуеми по закон медицински документи. Заявлението заедно с приложените към него писмени доказателства е препратено на НЗОК С. с писмо изх. № 35-00-564/03.04.2015 г. Не се спори също, че в законоустановения за това срок по чл. 57, ал. 5 от АПК – на 04.05.2015 г. директорът на НЗОК не се е произнесъл по подаденото заявление. Мълчаливият отказ е оспорен на 14.05.2015 г. пред Административен съд – С.-град, който с определение № 3108 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 5438/2015 г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото за подсъдност на Административен съд – Л., където е образувано адм. д. № 115/2015 г., което по късно е било прекратено във връзка с обжалването на постановения на 29.06.2015 г. изричен отказ на управителя на НЗОК. Не се спори, едва след този момент на образуване на адм. д. № 115/2015 г. пред Административен съд - Л. с Решение № РД-Е112-86/29.06.2015 г. на управителя на НЗОК, на Тодоров е постановен и изричен отказ за издаването на формуляр S2 – издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК при следните мотиви: Прието е, че лицето отговаря на условието да е здравноосигурено лице и лечението, за което се иска обезщетението е сред заболяванията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК, поради което е налице условието на чл. 20, § 2, второ изр. от Регламент(ЕО) № 883/2004 г. В чл. 28 от Конституцията на страната е закрепено основно човешко право – правото на живот, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 КРБ) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията). Съгласно текста на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Всяко решение на НЗОК трябва да бъде съобразено с тези основни конституционни права на българските граждани, което в случая тя не е направила. Основното човешко право на здравеопазване предполага държавата да осигури на всеки свой гражданин достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите, inter alia, на равнопоставеност и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ - чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето. Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата, предоставена своевременно и по най-щадящия за болния начин. Безспорно установено от експертно решение № 3246/05.12.2013 г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ гр. Л. Тодоров е с 97 % ст. на увреждане с чужда помощ, поради което и с оглед неизвестността на произнасяне на органа, същият на 19.05.2015 г. е заплатил със собствени средства в размер на 40 000 лв. поставения му имплант за дълбока мозъчна симулация за [диагноза] в МБАЛ "Св. И. Р." ЕАД – гр. С.. Настоящият състав намира, че несвоевременното лечение е равносилно на отсъствие на лечение в хипотезата на конкретния казус, доколкото се касае за лице, страдащо от [диагноза], чиито характер призюмира бързо и своевременно лечение, за да бъде то ефикасно. За болните с диагнози, застрашаващи живота своевременното лечение е от съществено значение. Неоснователни в този смисъл са релевираните от процесуалния представител на НЗОК доводи, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и издадения и отменен като незаконосъобразен акт на управителя на НЗОК. Безспорно е също така, че към 04.05.2015 г. е налице такъв отказ на управителя на НЗОК, който е бил оспорен в законоустановения по АПК срок от ищеца. Мълчаливият отказ, съгласно нормата на чл. 58 от АПК представлява непроизнасяне в срок да се издаде актът. Според основния принцип на служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 1 на АПК, при условията посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Тези изисквания от управителя на НЗОК не са спазени В случая, както е установено и от първоинстанционния съд, Решение № РД Е112-86/22.07.2016 г. на управителя на НЗОК, с което е отказано издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, е отменено с решение № 71/22.07.2016 г., постановено по адм. д. № 207/2015 г. по описа на Административен съд – Л.. Отмяната на отказа за издаване на разрешение в чужбина е материално-правно равнозначна на признаване правото на лечение. Последица от пораждането на правото е поемането от компетентната държавна институция на необходимата сума за лечението (чл. 36, ал. 1 от ЗЗО). Безспорно е установено, че Тодоров е заплатил лично, 15 дни след мълчаливия отказ на управителя на НЗОК поставения му имплант на стойност 40 000 лв. – л. 20-22 от адм. д. № 12589/2017 г. на Административен съд – С.-град. Н. разход се установява от приложеното по делото и неоспорено от ответника по касация преводно нареждане от банка ДСК АД до У. Б. АД - клон К., операционна бележка на банка ДСК АД и фактура с № 1000111696/21.05.2015 г. Следва да се посочи, че от представените по делото медицински доказателства се установява, че непредприемането на оперативна процедура за поставянето на имплант на Тодоров, неминуемо ще доведе до постепенно влошаване на здравословното му състояние, като към момента на постъпките за извършването на плановото му лечение заболяването му от [диагноза] е в напреднал стадии. Съгласно чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., разрешително за получаване на подходящо лечение извън държава-членка по пребиваване се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Според чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 г. на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, не може да се прави отказ за даване на разрешението, което се изисква, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава съответното лице и когато лицето не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата-членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. С Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., влязъл в сила на 01.05.2010 г. е отменен Регламент (ЕИО) № 1408/71 г. на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагане на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Във връзка с отправено преюдициално запитване относно тълкуването и прилагането на чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 г. на Съвета от 14 юни 1971 г., Съдът на ЕС със свое Решение № С-173/2009 г. по делото "Елчинов срещу НЗОК" е приел в т. 65 от същото, че не може да се откаже разрешение за лечение, когато първото условие на посочената разпоредба е изпълнено и в държавата-членка, в която пребивава лицето не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение. В т. 66 от това решение е отразено, че при преценката на обстоятелството, дали в държавата-членка по пребиваване на лицето може да бъде получено своевременно ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по случая, като отчете не само медицинското състояние на лицето към момента на подаване на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му. В т. 68 и сл. от Решението е посочено, че не може да бъде отхвърлена молбата за разрешение, когато в държавата-членка по пребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефективност, като това обстоятелство следва да се проверява във всеки отделен случай. Прието е, че прилагането на тази презумпция не само би довело до ограничаване на обхвата на чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г., но и би създало пречка за свободното предоставяне на услуги в здравеопазването, която пречка не може да бъде обоснована с императивни съображения от обществен интерес.