Решение № 13142 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове /ИА СОСЕЗФ/, чрез пълномощника му Л. Золев, против решение 17963 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 3652/2025 г. по описа на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се като незаконосъобразен извода на съда, че само формално са осъществени изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител с твърдения за реално съкращаване на длъжността, функциите на която са възложени за изпълнение на други служители в администрацията, с цел оптимизиране на дейността по правно обслужване в съответствие с принципа по чл.6 АПК. Налице са доводи за спазени изисквания за мотивиране на новото щатно разписание на дирекцията, предвидено в чл.14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/. Посочено е, че отказът на съда да допусне до участие в производството по делото пълномощниците на органа съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендират се разноски. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба са поддържат от пълномощниците на касатора Л. Золев и В. Спасов, притежаващи юридическа правоспособност. Ответникът М. П. М., в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба във връзка с оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С оспореното решение, административният съд е отменил Заповед ЧР-14/01.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове /ИА СОСЕЗФ/, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, във връзка с ПМС 180 от 23.05.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове и заповед РД-56/03.06.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение с М. П. М. за длъжността главен юрисконсулт в дирекция Финансово-стопанска и административно-правна дейност, считано от 01.04.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови горния резултат решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. писмена форма, но в нарушение на материалния закон и на целта на закона. Изложени са съображения, че не са осъществени предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл., тъй като в случая, в изпълнение на съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с М. М. на основание по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, служителят е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, но веднага след възстановяването му, е издадена оспорената уволнителна заповед на същото правно основание. С оглед на горните факти - едновременно издаване на двете заповеди, съдът е преценил, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която към датата на възстановяване на служителя не е съществувала. Съдът е извел правни изводи, че приложеното правно основание по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл би било осъществено ако след възстановяването на М. на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които тази длъжност е престанала да съществува, какъвто не е настоящият случай. Преценявани са предпоставките, относими към съкращаването на процесната длъжност, като е прието, че същите не са осъществени, тъй като длъжността, заемана от М., продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, в който смисъл са и мотивите на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходната уволнителна заповед. Сочи се, че едновременното издаване на двете заповеди - за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение, представлява недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От фактическа страна е установено по делото, че М. П. М. е заемал длъжността главен юрисконсулт в дирекция Финансово-стопанска и административно-правна дейност в ИА СОСЕЗФ; че с ПМС 180 от 23.05.2024 г. е изменен и допълнен Устройствения правилник на агенцията, въз основа на който, със заповед РД-56/03.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ е утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 01.06.2024г., а със заповед ЧР-38/05.06.2024г. служебното правоотношение с М. е прекратено на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. По жалба на последния, с решение 2874/19.03.2025г. на ВАС по адм. дело 53/2025г. издадената заповед е отменена и по заявление на служителя, същият е допуснат да заеме длъжността главен юрисконсулт в дирекция Финансово-стопанска и административно-правна дейност в ИА СОСЕЗФ със заповед РД-27/01.04.2025г., след което с процесната заповед ЧР-14/01.04.2025г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ, служебното му правоотношение повторно е прекратено, считано от 01.04.2025г., на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. При горната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, първоинстанционният съд е извел съответни на материалния закон правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно е прието, че същата е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като последица от фиктивното изпълнение на задължението на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, тъй като в противоречие със смисъла и целта на разпоредбата, служителят е възстановен на несъществуваща длъжност. Извършените структурни промени и утвърденото ново длъжностно разписание на ИА СОСЕЗФ, в сила от 01.06.2024 г., не обосновават приложението на хипотезата на съкращаване на длъжността по отношение на служителя, тъй като не установяват промени в длъжностното разписание, настъпили след възстановяването му, респ. не установяват изменение в щата, в резултат на което процесната длъжност да е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Длъжностното разписание, утвърдено със заповед РД-56/03.06.2024 г., на което се е позовал административният орган, не може да представлява фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото утвърждаването на новата щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването на М. на длъжността, последвало отмяната на предходната уволнителна заповед. Съкращаването на длъжността би било основание за издаване на процесната заповед, само в случай, че след възстановяването на служителя на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които тази длъжност е престанала да съществува, респективно е намален броят на лицата, които я упражняват, каквито не са обстоятелствата, установени по делото. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не съществува към момента на издаване на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение, поради което оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт по см. на чл.146, т.4 АПК. Правилни са и изводите на административния съд, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона- отменително основание по чл.146, т.5 АПК. Назначението на служителя на несъществуваща в щатното разписание като позиция длъжност и прекратяването на служебното му правоотношение в същия ден, представлява заобикаляне на нормативното задължение по чл.122, ал.1 ЗДСл за възстановяване на държавния служител на заеманата от него длъжност в изпълнение на влязлото в сила решение за отмяна на предходната уволнителна заповед. Както сочи съдът в обжалваното решение, в конкретния случай е извършено формално възстановяване, без промяна в длъжностите разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. От изложените съображения, следва извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед и противоречие на същата с целта на закона, поради което оспореното съдебно решение за нейната отмяна е правилно и следва да се остави в сила. В отговор на наведените в касационната жалба оплаквания, следва да се посочи, че с влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходната уволнителна заповед, е отречено наличието на предпоставките, относими към съкращаването на процесната длъжност, като е прието, че същите не са осъществени, тъй като длъжността, заемана от М., продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, а нови фактически обстоятелства не са настъпили. Приложената към касационната жалба докладна записка, предхождаща издаването на оспорената заповед е неотносима към изискванията за писмен доклад по чл.14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, тъй като с нея не се мотивира необходимост за приемане на ново щатно разписание на администрацията, а е изготвена във връзка с уволнението на държавния служител. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Същият се свързва с отказа на съда да допусне до участие в производството по делото, упълномощените от органа длъжностни лица, който отказ е обоснован с липсата на данни в приложените пълномощни за притежавана от тях юридическа правоспособност. Анализът на съдържанието на пълномощните на служителите на ИА СОСЕЗА потвърждава правилността на изводите на съда. Видно е, че упълномощените лица заемат длъжности държавен одитор, съотв. старши одитор, т.е. не изпълняват длъжност юрисконсулт, а доказателства за това, че имат юридическо образование по делото не са представени. С оглед на изложеното и противно на твърденията в касационната жалба, само от вписването в пълномощните на разпоредбите на чл. 17, ал.3 АПК и чл.32, т.3 ГПК, не следва, че упълномощените лица отговарят на изискванията на закона за надлежно представителство, респ. че могат да представляват административния орган в съдебното производство. От друга страна, неучастието по делото на представителите на органа, не е възпрепятствало процеса на събиране на доказателства, нито възможността за защита на страната. Същата е депозирала писмено становище по жалбата и е приложила относимите за спора доказателства, а съдът ги е обсъдил и е дал отговор на всички наведени доводи и възражения в мотивите на съдебния акт. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са засегнати, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от административния съд. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,