Решение № 74 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от М. М. А., гражданин на Сирия, против решение 14058 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 476 по описа за 2025 г. на Административен съд София-град. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като навежда наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на М. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение 12586 от 03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил, от фактическа страна, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България в началото на август 2024 г. (л. 48 от първоинстанционното дело), А. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. В-13-1003/13.08.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ в София, кв. Враждебна, рег. УП 6949/13.08.2024 г. по описа на ДАБ л. 63, пак там. Въз основа на изготвения за чужденеца Регистрационен лист (л. 61-62, пак там) и копие от Едноличен граждански регистър (л. 45-46, пак там) е установено, че А. е роден на [дата] в [населено място], Област Ракка, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание]), без образование, по професия строител, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП 6949/14.08.2024 г. л. 47 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-16164 от 02.10.2024 г. л. 39, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. На 10.09.2024 г. с търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 6949 от същата дата л. 40-44, пак там. На 03.12.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 12586, връчено на чуждия гражданин на 31.12.2024 г. Административен съд София-град, като разгледал по същество жалбата на А. против Решение 12586/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ, я е преценил за неоснователна. Аргументирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 23.08.2024 г. и за състоянието по сигурността в провинициите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс (от л. 21 до л. 32 от първоинстанционното дело), е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. На основание чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е отчел новите данни за държавата по произход на чужденеца, предоставена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство Справка, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. от л. 87 до л. 89, пак там. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 12586/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обективно изясняване на относимите по делото фактически обстоятелства, при правилна преценка на приобщения доказателствен материал и след като на възраженията на страните е даден аргументиран отговор. Не са допуснати нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява за правилни и обосновани изложените от решаващия състав на Административен съд София-град съображения, обусловили извода му за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на бежански статут в Република България, поради което не намира за необходимо да ги повтаря и към които, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща като мотиви на собствения си акт. Към тях следва да се добави следното: Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗУБ по време на производството за предоставяне на международна закрила чужденецът е длъжен да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Съобразно чл. 75, ал. 3 от с.з., когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В конкретния случай обясненията на кандидата за статут не биха могли да се определят като последователни и непротиворечиви. От съпоставката между заявеното от чужденеца при проведеното с него в хода на административното производство интервю и споделеното в проведеното пред настоящия съд на 15.10.2025 г. заседание, ясно личи нежеланието му за изясняване на неговото лично положение. След като жалбоподателят е посочил в интервюто, че не е имал проблеми в родината си заради изповядваната от него религия или принадлежността му към етническата група на арабите, нито е твърдял опасения от преследване, основано на религия или етнос, за първи път на ниво касация, е заявил, че, ако се завърне в Сирия, за него съществува опасност да бъде преследван и убит, подкрепяйки лице от друг етнос или изповядващо различна от неговата религия. За първи път е заявил и че е търсен от редовната сирийска армия, действаща по време на управлението на Президента Башар Асад, за да бъде военизиран и да участва в нейните действия . Твърдения за получавани призовки за изпълнение на задължителната, към момента на напускане на държавата по произход, наборна военна служба или за мобилизиране, в случай на широкомащабна военна мобилизация заради вътрешния въоръжен конфликт по време на управлението на Асад, чужденецет не е направил нито в хода на административното производство, нито в хода на производството пред първата инстанция. Недопустимо е за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това изложените в съдебното заседание пред настоящия съд нови обстоятелства във връзка с личната история на сирийския гражданин следва да се оставят без разглеждане по аргумент от нормата на чл. 220 АПК. Да се приеме обратното означава да се разшири спорът, такъв какъвто вече е разгледан от първоинстанционния съд. Обоснована на данните по делото е преценката на Административен съд София-град, че по казуса не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на А. на хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), тъй като от изготвените в хода на административното производство две справки за обществено-политическата обстановка и ситуация на сигурност в Сирия (л. 21-32 от първоинстанционното дело) се установява, че в родината на търсещия закрила, към датата на постановяване на спорния акт, е налице вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не е придружен от повсеместно безогледно насилие. Налице са възможности за разселване в по-малко засегнати от този конфликт райони. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Така изложеното обосновава извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Директива 2004/83/ЕО е отменена с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), но текстът на чл. 15 от отменената директива е повторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено от СЕС в гореобсъдените решения е запазило своето значение. Вътрешно противоречиви са оплакванията на касационния жалбоподател относно съобразяването от първоинстанционния съд на актуалните, към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, данни за състоянието по сигурността в Сирия, предоставени от ответния административен орган. От една страна са изложени доводи, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 142, ал. 2 АПК, след като обществено-политическата обстановка в родината на чужденеца е претърпяла съществено изменение след падането на режима на Президента Башар Асад. От друга касаторът е поставил под съмнение достоверността на данните от Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. (от л. 87 до л. 89 от първоинстанционното дело), изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, заявяйки, че не е извършен задълбочен анализ на цялостния обем информация за Сирийска арабска република, приета по делото . От трета е изразил становище, че изводите на първата инстанция са формирани на база фрагментирано събрана и преценена информация . Член 4, пар. 3, буква а) от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решението по нея. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС) уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът ex nunc подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита, при необходимост, новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се оспорва. Прилагателното цялостно пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение на СЕС от 25.07.2018 г. по дело C-585/16 (Серин Алхето срещу Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците), т. 111 и т. 113; Решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело C-652/16 (Н. А., Р. А. срещу Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците), т. 92 и т. 93). В изпълнение на тези свои задължения и на основание чл. 142, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е обсъдил освен информацията за положението в Сирия от справките, съдържащи се в административната преписка, и информацията за държавата по произход на чужденеца, обективирана в представената в съдебното заседание от 08.04.2025 г. от ответния административен орган справка. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ, съответно обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено, доколкото от данните по първоинстанционното дело се установява безпротиворечиво, че чуждият гражданин не е депозирал искане пред административния съд за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му по произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Не е инициирано и производство по оспорването им. По изложените съображения, като е заключил, че оспореното Решение 12586/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отвхърлил подадената срещу него жалба, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия