Решение № 5716 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Видин против Решение 982/08.07.2024 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело 311/2024 г. С решението си съдът отменил Решение 2153-05-3/21.05.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата на В. Ц. П. против разпореждане [номер]/04.04.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин, и вместо него е постановил друго, с което отменя разпореждане [номер]/04.04.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин, с което е възобновено производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на В. Ц. П. и е прекратена пенсията. В жалбата се поддържа, че П. е получила лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на Експертно решение 3550/25.10.2019 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ Света Петка , което според касатора налага прекратяване на изплащателната пенсия поради отпаднало основание. С оглед наличие на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК-неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, моли за неговата отмяна и отхвърляне на оспорването. Втората касационна жалба е от В. Ц. П. против Решение 982/08.07.2024 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело 311/2024 г., като доводите й са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. В случая съдът не се съобразил със задължителните указания на Върховен административен съд, дадени в мотивите на Решение 2957/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 11126/2023 г. Жалбоподателката сочи, че e атакувала само прекратяването на личната пенсия, но не и възобновяването на производството. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че неправилно в обжалвания акт не е прието, че е нарушен и законът.Иска се от съда да се отмени първоинстанционното съдебно решение, в обжалваните части. Ответникът по касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Видин - В. Ц. П. не изразява становище. Ответникът по касационната жалба на В. Ц. П. - директорът на ТП на НОИ - Видин, счита същата за неоснователна, поради което моли да се отхвърли. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за правилност на решението на Административен съд Видин. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Жалбоподателката В. Ц. П. е подала заявление вх. 2112-05-365/18.11.2019 г. за отпускане на пенсия и добавка за инвалидност, което обстоятелство удостоверява с ЕР 3550/25.10.2012 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД гр.Видин. Съгласно ЕР лицето е със [заличен текст], като й е била определена пожизнено 96% намалена работоспособност без чужда помощ. С разпореждане [номер] от 28.11.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин, считано от 10.10.2019 г. на П. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 252,34 лева. Към преписката е приложено и разпореждане от 18.03.2020 г., с което пенсията е определена в същия размер и начална дата. Установява се по делото и съгласно приложено писмо от 03.11.2021 г. на Районна прокуратура - Видин, че ЕР 3550/25.10.2019 г. е издадено въз основа на неистински и подправени документи. На това основание с Разпореждане от 16.11.2021 г., личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна и в хипотезата на чл. 95, ал.1, т.7 КСО, считано от 03.11.2021 г. В. Ц. П. е оспорила това разпореждане за спиране на административното производство, а жалбата и срещу него е била отхвърлена с Решение 2153-05-15/23.12.2021 г. на директор на ТП на НОИ-Видин. Със заявление вх. 2107-05-31 от 11.05.2022 г. и молба вх. 1023-05-54 от 29.08.2022 г. е поискано от заявителя възобновяване на личната пенсия за инвалидност. Искането е отказано с разпореждане [номер]/09.09.2022 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин, потвърдено с Решение 1040-05-30/28.10.2022 г. на директор на ТП на НОИ-Видин. Последното решение е оспорено и окончателно отменено с Решение 2957/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 11126/2023 г. по описа на ВАС. Съдът е приел за установено и на основание приложено писмо 03045/2020 г. от 14.05.2024 г. на РП-Видин, досъдебно производство 368 ЗМ 290/2020 г. по описа на ОДМВР-Видин, че административното производство по КСО е спряно, тъй като не е открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, в това число и Амбулаторен лист 1328 от 14.10.2019 г. и ЕР 3550/25.10.2019 г., издадени на жалбоподателя В. Ц. П.. С оглед на приетите за релевантни фактически обстоятелства, посочени в последно цитираното писмо 03045/2020 г. от 14.05.2024 г. на РП-Видин, административният орган е издал разпореждане [номер]/04.04.2024 г., с което ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин възобновил производството по спиране на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 55 от АПК и прекратил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.10.2019 г. (дата на отпускане на пенсията с ЕР 3550/25.10.2019 г. по чл.74 от КСО), на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Според органа причините за прекратяването са, че съгласно Протокол Г-41/26.08.2021 г. за извършена графическа експертиза, съдържаща се по ДП 368 ЗМ-290/2020 г., подписът на д-р Е. Димова не е изпълнен от нея в ЕР 3550/25.10.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Света Петка АД-Видин. Последният се явява неистински диспозитивен документ, поради това, че не е издаден от всички лица, посочени за негови автори, следователно не е годно основание за изплащане пенсията на жалбоподателя. Директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил обжалваното разпореждане с процесното решение, предмет на първоинстанционен съдебен контрол. При така установените факти по делото, относими за правния спор съдът е приел, че Решение 2153-05-3/21.05.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата на В. Ц. П. против разпореждане [номер]/04.04.2024 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Видин е материално незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените правила. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователен е касационният довод на директора на ТП на НОИ - Видин, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно определя съществото на съдебния спор, а именно дали са били налице основанията по чл. 97, ал. 1, т.4 КСО, за възобновяване изплащането на пенсията на жалбоподателката. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В случая по делото не е спорно, че с разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Видин личната пенсия за инвалидност на В. П. е била спряна на основание чл.95, ал.1, т.7 КСО, до приключване на наказателното производство по воденото разследване по ДП 290/2021 г. по описа на ОДМВР-Видин. На основание последно цитирания текст законодателят е предвидил процедура, която да удостоверява фактическото основание за възобновяване на спряното административно производство, започнало по заявление на лицето, а именно след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал.1 КСО за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й. Предвидено е на основание чл. 97, ал.1, т.4 КСО изплащането на пенсията да се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл.95, ал.1, т. 6 и т. 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че административният орган - директорът на ТП на НОИ-Видин при издаване на оспореното решение е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до материална незаконосъобразност на акта. Обосновал се е аргументирано с обстоятелството, че органът е основал своя акт на факти, които не са доказани по реда на АПК с предвидените доказателства и доказателствени средства, което е нарушение на правилата, посочени в чл.39 и чл. 49 АПК. В случая директорът на ТП на НОИ-Видин не е изпълнил задължението си да назначи графологическа експертиза на основание цитираните текстове на АПК, а е дал вяра и е изградил своите убеждаващи мотиви за неистинност на експертното заключение на базата на експертиза, която не е назначена и приета по реда на АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че кредитирането на доказателство, което не е изготвено и събрано от административния орган по предвидения в АПК процесуален ред, е в нарушение на основни правни принципи, в т.ч. чл. 4, чл. 7, ал.3 и чл.8, ал.1 от АПК. Административният орган с издаване на процесното Решение 2153-05-3/21.05.2024 г. не е съобразил, че макар да е налице наличие на законова норма, допускаща спиране на отпуснатата пенсия, това спиране е времево ограничено, доколкото касае пропорционалността на мярката, обективирана в административния акт и дали тя е в съответствие с целта, която следва да се постигне с него. Очевидно е, че при продължителен период на спиране на административното производство по издаване на акта, поради образувано досъдебно производство органът е този, който следва да обоснове времетраенето й към датата на приключване на устните състезания по порвоинстанционното дело. Такива доказателства не са ангажирани от негова страна. Както вече се е произнасял Върховният административен съд (виж напр. Решение 2957/12.03.2024 г. по адм. дело 11126/2023 г. на ВАС, Решение 1482/08.02.2024 г. по адм. дело 5476/2023 г. на ВАС), спирането на наказателното производство не би трябвало да предопределя за един значителен период от време, възможността и правото на лицето да получава това плащане от фондовете на ДОО. Във връзка с касационното възражение за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, направено от В. Ц. П., следва да бъде посочено, че правилно е отменено от съда потвърденото разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Видин изцяло. Този извод следва от обстоятелството, че възобновяването на спряното административно производство по чл. 95, ал.1, т. 7 КСО, няма самостоятелно процесуалноправно значение извън контекста на висящо административно производство, а в случая то е било неправомерно прекратено. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение