Решение № 7667 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16474/2010 г.

Решение № 7667 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16474/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на вр. чл. 145, вр. чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на "ПАПАС-ОЛИО" АД гр. Ямбол против решение № 321 от 18.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 34/02.02.2010 г. на същия административен орган, постановено по заявление за намаляване на на годишното водно количество по разрешително № 37/01.08.2003 г. за водоползване на минерална вода. Твърди, че с обжалваното решение не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, а е променена действителната воля на административния орган и се извършва изменение на решение № 34 от 02.02.2010 г. Ответникът - министър на околната среда и водите оспорва основателността на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят "ПАПАС-ОЛИО" АД гр. Ямбол е носител на разрешително № 0037/30.05.2001 г., изменено с № 0037/01.08.2003 г. за водоползване на воден обект, съгл. чл. 72 от Закона за водите за нуждите на предприятието, по силата на което има право да ползва до 31536 куб. м вода годишно. Със заявление, вх. № ПВ-1480 от 18.06.2007 г. дружеството е поискало от министъра на околната среда и водите изменение на разрешително № 0037/2001 г. чрез намаление на разрешеното за ползване количество вода до 2000 куб. м годишно. С последващо заявление вх. № ПВ-1480 от 16.07.2007 г. дружеството е представило необходимите допълнителни документи и е уточнило параметрите на исканата промяна в количеството вода за ползване, а именно до 7000 куб. м. годишно. С решение № 34 от 02.02.2010 г. министърът на околната среда и водите е изменил разрешение № 0037/30.05.2001 г., като е намалил разрешения годишен воден обем до 6307.2 куб. м, Изрично е посочил, че промяната се извършва от 16.07.2007 г., т. е. от датата на подаване на заявлението с уточнените параметри на количеството вода. С обжалваното в настоящото производство решение № 321/18.11.2010 г. административният орган е извършил поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 34/02.02.2010 г., чрез заличаване на израза "считано от 16.07.2010 г." в разпоредителната част на решението. В мотивите си е посочил, че действителната му воля е била да удовлетвори искането и да предизвика целените от заявителя правни последици занапред. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. По делото е спорен въпросът представлява ли наличието на дата, от който да се извърши изменението в разрешително № 0037/30.05.2001 г., различна от датата на издаване на административния акт, очевидна неточност, която може да бъде поправена по реда на чл. 62 от АПК. Видно от мотивната част на поправеното решение № 34 от 02.02.2010 г., административният орган не е изразил становище, че желае да придаде обратно действие на своя акт. Такава процесуална възможност не е предоставена в АПК. От обективираното в разпоредителната част на решение № 34/02.02.2010 г. волеизявление се установява конститутивното действие на административния акт. То се изразява в изменение на издаденото разрешително в частта му досежно обема на правото на водоползване чрез намалението му до искания от дружеството размер. Липсата на процесуална възможност в Административнопроцесуалния кодекс, а същото така и липсата на процесуална норма в специалния закон - Закон за водите, за придаване на обратно действие на административния акт, сочи, че административният орган не разполага с правомощие да придаде такова на своето волеизявление. По тази причина, макар и обективирано писмено, такова волеизявление /единствено досежно датата на изменение, различна от датата на постановяване на акта/ не може да породи валидно действие. Волеизявлението в тази част не се отразява на материалното административно правоотношение, регулирано с нормата на чл. 72 от Закона за водите - изменение по искане на заинтересованото лице на даденото разрешително. Според единствено приложимите административнопроизводствени правила, съдържащи се в АПК /поради липсата на специални такива в Закона за водите/ конститутивният административен акт има действие занапред. По тази причина, основателно може да се приеме, че решение № 34/02.02.2010 г. в частта "считано от 16.07.2007 г." съдържа очевидна неточност, която е поправена по реда на чл. 62 от АПК. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че жалбата на дружество "ПАПАС-ОЛИО" гр. Ямбол е неоснователна, поради което