Решение № 2899 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2015 г.

Решение № 2899 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова чл. 65, ал. 1 ЗОС Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на район "Надежда" - Столична община, подадена чрез старши юрисконсулт Елена Иванова Йорданова, против решение № 1685/16.03.2015 г. по адм. д. № 4718/2012 г. на Административен съд - София, второ отделение, 26-ти състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага твърдения, че към момента на издаване на заповедта за изземване на недвижимия имот - 03.01.2012 г., наемните отношения на Борис Отракчийски със Столична община са били прекратени, поради което са били налице условията за издаване на процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответниците по касационната жалба - Дора Иванова Динкова и Дебора Борисова Ортакчийска, редовно призовани, се представляват от адв. Янев. Молят да се отхвърли касационната жалба. Заявяват, че заповедта за прекратяване на наемния договор за общинския имот е отменена със съдебно решение. Ответникът Борис Димитров Ортакчийски, редовно призован, се представлява от адв. Саулова. Моли да се остави в сила обжалваното решение, поради това че първоинстанционният съд правилно е съобразил решението по преюдициалния спор. Ответниците претендират направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество счита същата за неоснователна. Решението на АССГ е правилно. Правилно е обсъдена предходна заповед от 10.11.2011 г. на кмета на район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС е прекратено наемното правоотношение с Борис Ортакчийски. След като тази заповед е била отменена с влязло в сила съдебно решение, не са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 ЗОС, за да се приеме, че общинският имот се владее или държи без основание. Последиците от отмяната на първата заповед възстановяват прекратеното наемно правоотношение, възникнало във връзка с договора за наем от 06.02.2008 г. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - София-град е сезиран с жалба на Дора Иванова Динкова и Дебора Борисова Ортакчийска, срещу заповед № РД-09-003/3.01.2012 г., на кмета на район "Надежда", СО, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 34, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е наредено изземването от Борис Димитров Ортакчийски на общинско жилище, находящо се в гр. София, район "Надежда", поради държането му на отпаднало правно основание. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. Приел е, че е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на фактите е посочил, че процесната заповед е издадена при липсата на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Административният съд е приел, че след като заповед № РД-09-528/10.11.2011 г. на кмета на район "Надежда" е отменена с влязло в сила съдебно решение, наемното правоотношение следва да се счита за възстановено и съставлява правно основание за упражняваната от страна на Борис Ортакчийски и членовете на неговото домакинство фактическа власт върху общинското жилище. Решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото са подробно изяснени. Със заповед № 78/27.09.1994 г. на ръководителя на направление "Жилищно настаняване" при Общински народен съвет, община "Надежда", Борис Ортакчийски и членовете на семейството му - в това число жалбоподателките, са били настанени под наем в апартамент № 5, вх. А, бл. 434, район "Надежда", СО. Сключен е договор за наем от 06.02.2008 г. между кмета на Столична община, район "Надежда" и Борис Ортакчийски. Със заповед № РД-09-528/10.11.2011 г. на кмета на район "Надежда", на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС е прекратено наемното правоотношение с Борис Ортакчийски за посоченото общинско жилище. Законосъобразността на заповед № РД-09-528/10.11.2011 г. на кмета на район "Надежда" е била предмет на съдебен контрол по адм. д. № 485 по описа на АССГ за 2012 г., по жалба на жалбоподателките в настоящото производство. С решение № 4234 от 20.07.2012 г., постановено по същото дело, е отменена заповед № РД-09-528/10.11.2011 г. на кмета на район "Надежда" за процесното общинско жилище. Решението е оставено в сила с решение № 7366/2.06.2014 г. по адм. д. № 10817/2012 г. на ВАС, III отделение. Административният съд правилно е анализирал установените по делото факти. Правният интерес на касационните жалбоподатели от воденето на настоящия спор се извежда от настанителната заповед, с която в общинското жилище са настанени както Борис Ортакчийски, така и членовете на неговото семейство - съпруга и дъщеря. След като наемното правоотношение с Ортакчийски не е прекратено, видно от посочените по-горе съдебни решения, то не се счита прекратено и по отношение на членовете на семейството му. От това следва, че не са налице законовите предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, за изземване на общинското жилище както от титуляра на наемното правоотношение, така и от касационните жалбоподателки. За да бъде иззето общинско жилище от настанените в него лица, е необходимо същото да се владее без основание. Доказателствата по делото установяват, че касационните жалбоподатели владеят имота на валидно правно основание - наемно правоотношение, което не е било прекратено. Съдът е изложил обосновани изводи, произтичащи от приложимия материален закон и решението му следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1685/16.03.2015 г. по адм. д. № 4718/2012 г. на Административен съд - София, второ отделение, 26-ти състав. Решението е окончателно.