Решение № 8767 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2014 г.

Решение № 8767 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Т. К. Т. и М. П. Д., двамата от с. Паничерево против решение № 206 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 335/2013 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, в частта, с която се отхвърля жалбата на първия срещу Заповед № КД-14-24-275/25.06.2013 г. на началника на СГКК-Стара Загора относно промяната в границата между ПИ с идентификатори 22767.501.238 и 22767.501.239 в с. Паничерево, Община Гурково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводственитеправила, като се иска отмяната й. Ответниците Т. Г. Т., Е. Г. Д. и началника на СГКК - Ст. Загора не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваната част от решение, административният съд приема, че оспорената заповед в частта за изменение на имотната граница между имотите е законосъобразна и постановена в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Промяната в данните за границата между поземлени имоти и произтичащата от нея промяна в площта им представлява изменение на одобрената КК като съдържаща непълноти и грешки и се развива по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Неправилно и в противоречие с § 1, т. 10 от Наредбата, решаващият съд квалифицира дейността по отстраняване на несъответствията в тези данни за НИ като дейност по поддържане на КК в актуалност. Наведените в заявлението, по което е образувано адм. производство, несъответствия в основни кадастрални данни са такива, които са съществували към момента на одобряването на КК, независимо че са установени със съдебно решение, влязло в сила след това. С него е "признато за установено по отношение на Т. К. Т., че Т. Г. Т. е собственик по давностно владение на 60,43/473 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 22767.501.239 в с. Паничерево, находяща се в северната част на имота, граничеща от север с имотната граница, от юг - със северната стена на къщата на ответниците и от изток и запад с имотните граници...", показана на скица от делото. С оглед забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реално определени части от ПИ когато са по-малки от размерите по чл. 19 ЗУТ, следва да се приеме, че в случая е придобита по давност ид. ч. от имота, а описаните граници касаят владението. Данни за него не се нанасят върху КК и то не променя имотната граница между съседните имоти. Това съдебно решение няма обективните предели на решението по специалния иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и няма изпълнителна сила. С него не се определя точното местоположение на имотната граница между ПИ, в резултат на което би се променила и площта им. Това решение не подлежи на "изпълнение" по смисъла на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. и не замества акта за непълноти и грешки в процедурата за изменение на одобрената КК, съдържаща непълноти и грешки. В случая съставеният акт не е подписан от оспорващия, който като собственик на ПИ, от който се отнема плащ, е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и това задължава административният орган да откаже исканото изменение на имотната граница. Оспорената заповед в тази част е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени и тази част от заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,