Решение № 1923 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2008 г.

Решение № 1923 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Костадин Бурев от гр. Бургас, подадена от процесуалният представител Станка Маджарова срещу Решение № 759 от 11.08.2008 г. по адм. д. № 1487/2007 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците РДНСК - Бургас и Община Бургас не ангажират становище по касационната жалба. Ответниците - физически лица не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-02-БС-31/26.10.2007 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна сграда" в УПИ ХII-161, кв. 84 по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Бургас. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен до 2000 г. без строителни книжа, за който има влязъл в сила отказ за узаконяване. Обсъдена е неприложимостта на режима по § 16 ПР на ЗУТ, с оглед годината на изграждане на процесната постройка и несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната "масивна сграда" е изградена без строителни книжа, изискуеми по действащия правен режим на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) и съставлява допълващо застрояване в УПИ ХII-161 на гараж и складови помещения. Безспорно установено от приложения отказ за узаконяване от 4.11.2002 г. на главния архитект на община Бургас е и обстоятелството, че процесния строеж е деклариран по реда на чл. 226 ЗУТ за узаконяване, която процедура е приключила с негативен акт - отказ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, дори и да се приемат твърденията, че е изграден през 1982 - 1983 г. от бащата на жалбоподателя, тъй като по действащия към момента на изграждането и към настоящия момент ПУП не е предвидено допълващо застрояване в УПИ ХII-161. Предвид това е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,