Решение № 9967 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение 6023/25.10.2021 г., постановено по адм. дело 1640/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Ноли Норд ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р22221419008450-091-001 от 08.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1975/29.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 184 610,54 лв. и съответните лихви в размер на 3 979,79 лв. по фактури, издадени от Матич БГ ЕООД, Спиди Експерт ЕООД и Агарта Груп ЕООД и НАП е осъдена да заплати на Ноли Норд ЕООД разноски по делото в размер на 4865,84 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е неправилно, тъй като съдът е обсъдил единствено процесните фактури и съставените към тях съпътстващи документи договори, заявки, приемо-предавателни протокол, стокови разписки и напълно е игнорирал всички останали доказателства, свързани с параметрите на осъществяваната икономическа дейност на ревизираното дружество и доставчиците му, несъответствието на количеството закупени резервни части с ремонта на активите, липсата на доказателства за реализацията на закупените резервни части, липсата на счетоводна отчетност, която позволява проследяването на стоковите потоци и други факти, които обосновават извод за участие в доставки, представляващи данъчна измама. В тази насока се твърди, че такива факти са икономическия профил на доставчиците и счетоводната отчетност на ревизираното дружество. По отношение на доставките по фактури, издадени от Матич БГ ЕООД се твърди, че дружеството декларира големи обороти и малки размери на ДДС за внасяне, които не внася, има за управител гражданин на Р Сърбия, който за ревизирания период няма регистриран адрес в Р България и няма регистрирани влизания на територията на страната. Наред с това, неправилно съдът приел, че доставчикът Матич БГ разполага с обект за осъществяване на дейността си, съгласно договора за наем от 01.11.2018г., сключен между Д. Ангелова, като наемодател и Матич БГ без да съобрази, че доставчика не е осчетоводил документи за платен наем, а наемодателя Д. Ангелова не е собственик на посочения в договора обект. Според касатора е невъзможно проследяване придобиването и последващото влагане на конкретни части и консумативи в основната дейност, тъй като жалбоподателят и доставчика не са водили аналитична счетоводна отчетност. По отношение на доставките на услуги от Спиди Експерт ЕООД се сочи, че са извършени от подизпълнители Емси 25 ЕООД и Милена Милениум БГ ЕООД, за които е установено, че не разполагат с никакви наети лица, поради което не е ясно по какъв начин са извършили услугите. Неправилно са били кредитирани от съда представените договори и констативни протоколи за извършено абонаментно обслужване. Не е отчетено и обстоятелството, че Спиди експерт ЕООД и подизпълнителите му не разполагат с ремонтни бази, в които биха могли да извършват услугите. По отношение на фактурираните услуги от Агарта Груп ЕООД отново се твърди липса на кадрови ресурс за реално осъществяване на доставката абонаментно поддържане на уеб саит, както и липса на доказателства за приемането на резултата от услугата. По подробно изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се потвърди издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платена държавна такса. Ответникът Ноли Норд ЕООД, в приложен по делото писмен отговор и чрез юрисконсулт Я. Чолаков, в проведеното открито съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Правилно АССГ е приел, че са налице кумулативните условия за възникване и упражняване право на данъчен кредит по смисъла на чл.68 и чл.69 ЗДДС. При постановяване на решението съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и основателно са кредитирани представените доказателства, от които се установява реалното извършване на спорните доставки. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Дава подробно заключение, че постановеното решение е правило и следва да бъде оставено в сила, доколкото реалността на фактурираните доставки е установена, а със своите мотиви и изнесени факта данъчните органи по никакъв начин не са доказали, че ревизираното лице Ноли Норд ЕООД е знаело, че участва в данъчна измама. Върховен административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р22221419008450-091-001 от 08.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1975/29.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 184 610,54 лв. и съответните лихви в размер на 3 979,79 лв. по фактури, издадени от Матич БГ ЕООД, Спиди Експерт ЕООД и Агарта Груп ЕООД. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е констатирал, че е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в установената писмена форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен. Спорът между страните се свежда до това осъществени ли са реално доставките по фактурите издадени от Матич БГЕООД, Спиди експерт ЕООД и Агарта Груп ЕООД, за които не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 184 610,54 лв. Съдът е посочил и анализирал приложимите правни норми относно упражняване правото на данъчен кредит, позовал се е на практиката на СЕС и е обосновал извод, че данъчно задълженото лице, което претендира за него да е възникнало право на данъчен кредит е длъжно да докаже предпоставките за това. В този смисъл на ревизираното лице са дадени изрични и подробни указания в определението за насрочване на делото от 09.03.2021 г. Установено е, че за ревизирания период основаната дейност на дружеството е международен автомобилен транспорт с наети товарни МПС. Правото на данъчен кредит по процесните доставки на стоки е отказано, тъй като не е установен произхода на стоките, а по доставките на услуги кадровия ресурс и наличие на складови бази за извършване на услугите. АССГ не е споделил тези твърдения обосновани в ревизионния акт и е намерил, че същият е незаконосъобразен. При произнасянето си съдебният състав е посочил, че от представените пред него писмени доказателства и изслушаната по делото ССчЕ се налага извод за реалност на осъществените доставки. Получателите по доставките нямат задължение да установяват материалната и техническа обезпеченост на своите доставчици, а само факта на осъществяване на доставките на услуги и съответно стоки. Представените доказателства от ревизираното лице и неговите доставчици са непротиворечиви и взаимно си кореспондират, което води до извод, че органите по приходите неоснователно са отказали да признаят право на данъчен кредит по процесните фактури. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че отказът е в противоречие с практиката на СЕС и тълкуването направено на Директива 2006/112/ЕО. Първоинстанционният съд е обсъдил осъществените доставки на стоки и услуги по доставчици и е приел следното: По отношение на фактурите, издадени от Матич БГ ЕООД с предмет резервни части и консумативи за МПС, съдът е приел, че безспорно са налице облигационни отношения между Ноли Норд ЕООД, като получател, и Матич БГ ЕООД, като доставчик, осигуряващ периодичното и своевременно снабдяване с резервни части и консумативи за дейността му, съгласно представения в ревизионното производство Договор за поръчка от 01.11.2018 г., сключен между двете дружества. Приел е, че реалността на доставките на стоки е доказана с двустранно подписани и подпечатани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, с които се удостоверява предаването на стоките. От приетият по делото Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2018 г., сключен между Д. Ангелова - наемодател и Матич БГ ЕООД наемател за временно и възмездно ползване на складово помещение с площ 50 кв. м., находящо се в гр.Банкя, [улица] , съдът приел за доказано мястото на съхранение на стоките (резервни части и консумативи) от момента на закупуването им до момента на последяващата им продажба от Матич БГ ЕООД към Ноли Норд ЕООД. Относно констатациите на ревизиращите органи за липсата на назначени на трудов договор лица при предходните доставчици, съдът е посочил, че това няма пряко отношение към възможността им да осъществяват покупко-продажба на стоки, а дори и да се приеме, че не е доказан произход на фактурираните стоки, респективно материалната и техническа обезпеченост на доставчика, съгласно трайната практика на СЕС това не може да бъде основание да бъде отречена реалността на доставката, съответно да бъде отказано правото на данъчен кредит (решения на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11). По отношение на направените констатации във връзка с подизпълнителите на доставчика, съдът е посочил, че правото на данъчен кредит за получателя е обвързано само с пряката доставка и той не е длъжен да доказва обстоятелства по предходните доставки. По отношение на доставките на услуги с предмет "ремонт на МПС-та", "комплексно почистване на МПС-та", "части и консумативи на МПС-та", извършени от Спиди Експерт ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че извършването на ремонтните дейности, предмет на процесните фактури по договор, сключен между РЛ и посочения доставчик, за осигуряване на техническо обслужване, ремонт, поддръжка, профилактика и почистване на наетите от РЛ превозни средства, е доказано с представените заявки, ремонтни карти и констативни протоколи, в които се съдържат данни кое МПС или ППС е ремонтирано и кога, какви части са вложени и кое лице е извършило ремонта. Освен това за фактурираните услуги жалбоподателят е извършил плащане, а това е още едно косвено доказателство за реалността на доставките. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установило, че спорните фактури включват реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл. 114 от ЗДДС, доставките са платени, като предвид представените съпътстващите фактурите книжа е проследено и осчетоводяването им при доставчика. За неоснователни са приети съображенията на органите по приходите, че анализът на икономическия потенциал на участниците във веригите по превъзлагане на спорните стоки и услуги не може да се установи възможностите на дружествата да изпълнят конкретните услуги по договорите, доколкото няма данни за лицата, които са ги извършили. Посочил е, че правото на данъчен кредит за получателя е обвързано само с пряката доставка и той не е длъжен да доказва обстоятелства по предходните доставки. Още повече, че в случая по отношение на подизпълнителите Емси 25 ЕООД и Милена Милениум ЕООД е доказано, че са разполагали с необходимия персонал за осъществяване на доставките и не са посочвали подизпълнители. При проверката е установено, че основаната дейност на Емси 25 ЕООД е "сервизни, авторемонтни услуги и техническо обслужване, диагностика, монтажни и демонтажи операции, смяна на масла, консумативи, спирачни, охладителни и други течности на товарни МПС-та" и за проверявания период 01.06 - 31.11.2019 г. в дружеството са наети две лица по трудов договор на длъжности "автомонтьор" и "монтьор двигатели на МПС-та". Представени са приемо-предавателни протоколи, с които Ноли Норд ЕООД предава на Емси 25 ЕООД части и консумативи за извършване на ремонт по заявка, като ремонтната заявка се състои в смяна на частите и консумативите. При проверката Милена Милениум ЕООД подизпълнител на Спиди Експерт ЕООД е представен Договор за осигуряване на сервизни услуги от 01.03.2019 г., сключен между Спиди Експерт ЕООД - възложител и Милена Милениум ЕООД изпълнител. Установено е че, за ревизирания период дружеството "извършва ремонт на ремаркета, ушиване, ремонти, поправка на ТИР покривала" и има наети две лица по трудов договор на длъжности "дърводелец", "заварчик" и две лица на длъжност "машинен оператор шиене". В хода на ревизията е установено още, че Спиди Експерт ЕООД има наети две лица по трудов договор на длъжност "автомонтьор". По отношение на фактурите, издадени от Агарта Груп ЕООД с предмет "извършване на услуги по абонаментна поддръжка на уебсайт" съдът е приел, че безспорно са налице облигационни отношения между жалбоподателя и Агарта Груп ЕООД, видно от представения Договор за поддръжка и системно обновяване на интернет сайт от 01.12.2017 г., сключен между ревизираното лице и неговия доставчик с предмет: "месечна поддръжка на уеб сайт с име http: noli-nord. eu. В хода на ревизията е представен и Договор за поддръжка и системно обновяване на интернет сайт от 04.12.2017 г., сключен между Агарта Груп ЕООД и Стид Ко ЕООД с предмет: периодично обновяване и поддръжка на интерент сайт и Приложение 1 към договора, фактури, издадени от Стид Ко ЕООД към Агарта Груп ЕООД с предмет абонаментна поддръжка на уеб сайт www. noli-nord. eu, придружени с протоколи, видно от които изпълнителя предава, а възложителя приема без възражение изпълнението на услугите по договора. Приел е, че представените частни писмени документи не са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Установено било също, че Стид Ко, в качеството на подизпълнител на Агарта Груп ЕООД има 8 наети лица по трудов договор, от които едно лице на длъжност "техник компютърно програмиране и едно лице "техник компютърни системи", поради което е налице и кадрова обезпеченост по отношение изпълнението на спорните доставки, а невнесените и дължими осигурителни вноски по отношение на служителите на Стид Ко ЕООД, само по себе си, не може да обоснове извод за липса на реална доставка по спорните фактури. В заключение АССГ е приел, че реалното извършване на доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от Матич БГ ЕООД, Спиди Експерт ЕООД и Агарта Груп ЕООД, по които Ноли Норд ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, е доказано, поради което е счел издаденият РА за незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Правилно по изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития - доставка на стоки и предоставяне на услуги, поради което и правилно е отменен процесният ревизионен акт като е прието, че е незаконосъобразен. Направеният анализ на доказателствата представени от ревизираното лице, свързан с предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит налага извод, че е налице реалност на доставките. Този извод се основава на установената съдебна практика както на ВАС, така на Съда на Европейския съюз. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е свързано с наличие на посочените в чл.68 и чл.69 ЗДДС предпоставки, които следва да са осъществени кумулативното. Установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, заедно с притежаването на данъчен документ е условие за възникване право на данъчен кредит. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В конкретния случай намира приложение и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В настоящия казус това не е установено. Следва да се отбележи, че още в хода на административното производство са представени приемо-предавателни протоколи относно предаване на стоките /вещите и услугите, предмет на доставка/. Ангажирани са и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките договори, заявки, стокови разписки, констативни и технически протоколи, ремонтни карти, доказателства за плащания, банкови извлечение, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Противно на твърденията в касационната жалба приложените доказателства не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК. По делото са проведени две съдебни заседания, присъствал е представител на касатора, но не е направено оспорване на приложените от РЛ писмени доказателства. Изразеното в хода на ревизионното производство несъгласие на приходната администрация със съдържанието на документите и дали същите отразяват вярно посочените в тях факти не е равнозначно на оспорване пред съда, при спазване на процесуалните правила в съдебния процес. Доказателствената сила на приложените по делото писмени доказателства не е оборена. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но те са представени още в хода на ревизията и правилно са ценени от съда наред с всички други доказателства и твърдения на страните. Неправилно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен доставчик на Матич БГ ЕООД, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. Правилно съдът е приел, че произходът на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит и обосновано се е позовал на решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-18/13. Това становище многократно е застъпвано и от ВАС. В касационната жалба неправилно се поддържа, че съдът е обсъдил единствено процесните фактури и съставените към тях съпътстващи документи договори, заявки, приемо-предавателни протокол, стокови разписки и напълно е игнорирал всички останали доказателства. Само по себе си притежаването на фактура не е достатъчно основание за признаване право на данъчен кредит. Органите по приходите в обичайната си практика изискват към нея да са приложени доказателства за реалното предаване на стоката. В конкретния случай такива доказателства са представени, те са обсъдени от първоинстанционния съд и е формиран извод за наличие на реално осъществени доставки. Частните документи, които съставят търговците при извършване на различни дейности са част от документооборота, чрез който може да бъде установена реалност на доставките, като преценката им следва да бъде извършена за всеки конкретен случай и във връзка с фактическите установявания от решаващият съд. Такава преценка е направена от АССГ при постановяване на оспореното съдебно решение. Изводите на първоинстанционния съд за реално осъществени доставки на стоки по фактури с предмет резервни части и консумативи за МПС, издадени от Матич БГ ЕООД, се подкрепят както от представените от РЛ и от доставчика писмени доказателства, така и от приетото и неоспорено заключение по назначената ССчЕ. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките - предмет на процесните фактури, са договорени в двустранно подписани заявки за конкретно посочени части и консумативи за МПС, предадени съгласно представените приемо-предавателни протоколи, превозени от склада на доставчика до получателя с транспорт на РЛ и вложени в ремонтните дейности предвид представените стокови разписки. В тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството, че от страна на Матич БГ ЕООД не са били осчетоводени документи за платен наем на складово помещение, находящо се в гр. Банкя, наето по договор за наем от 11.11.2018 г., както и от факта, че наемодателят по посочения договор - Д. Ангелова не е представила документи за собствеността на ползвания от доставчика склад, не следва извод за липса на складова обезпеченост на доставчика, след като от страна на приходната администрация не са опровергани представените от доставчика и РЛ писмени доказателства - заявки, ППП, и пътни листи. Правилно първоинстанционният съд, при формиране на преценката си за действителност на осъществената доставката на стоки е ценил посочените документи като редовни и кореспондиращи помежду си, като е обърнал особено внимание на обстоятелството, че същите не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК. Отделно от изложеното обстоятелството, че стоките не са завеждани по материална сметка, а директно изписвани на разход в счетоводството на РЛ, също не може да бъде основание за отказ на право на данъчен кредит. Правилно, в тази връзка, съдът е приел, че в конкретния случай в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. Несподелимо е твърдението в касационната жалба, че от икономическия профил на доставчиците и счетоводната отчетност на ревизираното дружество следва извод за участие в доставки, представляващи данъчна измама. Със своите мотиви и изнесени факта по никакъв начин данъчните органи не са доказали, че ревизираното лице Ноли Норд ЕООД е знаело, че участва в данъчна измама. Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка, с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. По отношение на доставките на услуги по фактури, издадени от Спиди Експерт ЕООД, по делото са събрани многобройни писмени доказателства, включително и заключението по назначената ССчЕ, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на СЕС. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. От доставчика и РЛ са представени договор за осигуряване на техническо обслужване, както и доказателства за предаване и получаване на фактурираните услуги, а именно приемо-предавателни протоколи за извършени ремонти. Представени са и доказателства, че услугите са извишени от подизпълнители на доставчика - Емси 25 ЕООД и Милена Милениум ЕООД, за които е доказано, че са разполагали с необходимия персонал за осъществяване на доставките и не са ползвали подизпълнители. По отношение на доставките по фактури, издадени от Агарта Груп ЕООД, правилно първоинстанционния съд е приел, че са събрани доказателства, които индивидуализират предмета на доставката - "извършване на услуги по абонаментна поддръжка на уебсайт" и доказателства за извършването и чрез ползване на подизпълнител Стид Ко ЕООД, с който доставчика има сключен и Договор за поддръжка и системно обновяване на уеб сайт www. noli-nord. eu, придружени с протоколи, видно от които изпълнителя предава, а възложителя приема без възражение изпълнението на услугите по договора. Видно от заключението от ССчЕ - доставките по спорните фактури, издадени от посочените дружества - доставчици, са разплатени, а плащането е осчетоводено и при доставчика, и при получателя. При наличие на достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, получаване, приемане и плащане на услугите, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за липса на реални доставки, само поради липса на кадрова обезпеченост на доставчиците. Следва да се посочи и че по идентични казуси между същите страни е налице и формирана практика в този смисъл на състави на ВАС - Решение 2224 от 09.03.2022г. по адм. 7248/2021 г. на ВАС, първо отделение; Решение 4892/20.05.2022г. по адм. дело 7993/2021 г. на ВАС, осмо отделение; Решение 8842 от 12.10.2022 г. по адм. дело 10999/2021 г. на ВАС, осмо отделение и Решение 9010 от 17.10.2022 г. по адм. дело 9690/2021 г. на ВАС, осмо отделение, която се споделя и от настоящият състав на съда. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, Административен съд София град е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за разноски, в полза на ответника по касация Ноли Норд ЕООД, следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 415,90 лева, определени съобразно материалния интерес от касационното обжалване и на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,