Решение № 13626 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2010 г.

Решение № 13626 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интернешънъл Асет Банк" АД, клон Кремиковци - гр. София, представлявано от Иван Йовев Колев - директор, като пълномощник на главния изпълнителен директор Елен Георгиев и от изпълнителния директор Алексей Цветанов, против решение № 14/15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7017/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ за такса битови отпадъци /ТБО/ № РД-22-20/3.09.2009 г., издаден от кмета на Столична община. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че дружеството не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като имотите на дружеството не попадат в район, в който се предоставят тези услуги. Имотите не са включени в т. 1 от заповед № РД-09-1795/28.10.2005 г. на кмета на Столична община и съдът неправилно е приел обратното. Касаторът счита, че общината следва да докаже действителното предоставяне на услугите по отношение на имота на дружеството, но това в случая не е сторено. Поради това че услугите не са извършвани от общината, дружеството е сключило договор с "АЕС-Х" ООД с предмет извършване на сметосъбиране и сметоизвозване за 2006 г., за изпълнението на който са представени и 4 броя фактури. Наред с това, при условията на евентуалност, касаторът поддържа, че цялото задължение за такса битови отпадъци за 2006 г. е платено. С четири платежни нареждания през 2006 г. е платена сумата 13583,56 лв. за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Впоследствие, след покана от Столична община - № 001-3/27.04.2007 г., с платежни нареждания реф. М 00380/16.05.2007 г. и М00382/16.05.07 г. е платна сума в размер на 11546,10 лв. и лихва 646,47 лв. Неправилно съдът е приел, че с двете плащания са погасени задължения на дружеството за ТБО за 2001 г. В заключението на вещото лице не е даден категоричен отговор на този въпрос, а от писмо изх. № 22-07-00/048/12.12.07 г. на Столична община и покана за доброволно изпълнение изх. № 11/21.04.08 г. е видно, че общината е приела задължението за ТБО за 2006 г. за погасено. Последващото отнасяне на внесените суми за погасяване на задължение за 2001 г. е неправомерно и е лишило дружеството от възможността за правна защита, включително да направи възражение за погасяване по давност на задълженията за 2001 г. и 2002 г. По подробни съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания АУПОВ. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника адв. Тодор Пасков се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Интернешънъл Асет Банк" АД, клон Кремиковци против акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-20/3.09.2009 г., издаден от вр. и. д. кмет на Столична община, с който за дружеството е определено задължение в размер на 8150,19 лв. за такса битови отпадъци за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и лихви за просрочие към 24.06.2009 г. в размер на 2874,03 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят е декларирал придобиването на 14 броя сгради /административна сграда, бараки, гаражи/, находящи се в гр. София, кв. Ботунец, чиято отчетна стойност съгласно декларацията за 2006 г. е в размер на 1 811 149,37 лв. Съгласно заповед № РД-09-1795/28.10.2005 г. са определени границите на териториите в район "Кремиковци", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и според съда имотите на жалбоподателя са включени в т. 1 от тази заповед. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че имотите се намират извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, като в тази връзка е посочил, че тези имоти не фигурират в т. 2 и т. 3 от заповедта, в които са посочени районите или имотите, за които не се предоставят услугите. Жалбоподателят не е подавал молба по чл. 11а от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (отм.), съответно не е издавана и заповед на кмета по чл. 11б, ал. 3 от същата наредба. Според съда след като общината е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намират имотите на жалбоподателя, без значение е сключването на договори от последния със специализирана фирма за сметосъбиране. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че същият е заплатил задълженията си за 2006 г. съдът е приел, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано по делото, не може да се направи категоричен извод в този смисъл. Безспорно е, че дружеството е внесло сума в размер на 13583,62 лв., представляваща част от определената такса за битови отпадъци в размер общо на 21733,81 лв. През периода 2000 г. - 2008 г. дружеството е натрупало задължения, произтичащи от неплатена такса битови отпадъци в размер общо на 41173 лв. Относно двете плащания направени с платежни нареждания № М00380/16.05.07 г. и № М00382/16.05.07 г., съответно за 11546,10 лв. и 646,47 лв. са погасени задължения на дружеството за периода 2001 г. - 2004 г., тъй като в нарежданията е отразен референтен период 2000 г. - 2006 г. Поради това че в тези нареждания не е посочено изрично кое от няколкото съществуващи задължения с произход местни такси се погасява, каквато възможност задълженото лице е имало, то следва да се приеме, че волята на лицето е била да се погасят задълженията възникнали през периода 27.01.2000 г. - 31.12.2006 г., а не само задълженията за данъчния период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Според съда, административният орган логично е отнесъл плащането като частично погасяване на задължение за периода 2001 г., видно от писмо МДТ - 2600-349/17.11.2009 г. Затова съдът е приел, че задължението за 2006 г. в размер на 8150,19 лв. не е погасено чрез плащане. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че касаторът е собственик на недвижими имоти - 14 броя сгради /административна сграда, бараки, гаражи/, находящи се в гр. София, кв. Ботунец, които имат отчетна стойност за процесната 2006 г. е в размер на 1 811 149,37 лв., съгласно подадената декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 22 036/8.02.2006 г. Спорът между страните е свързан с дължимостта на таксата за битови отпадъци за 2006 г. относно услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. За останалите две услуги - обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, таксата в размер общо на 13583,62 лв. е внесена от дружеството с четири платежни нареждания през съответните тримесечия на 2006 г. Относно действително предоставяне на тези услуги, респективно относно дължимостта на внесените суми между страните не е съществувал спор. В този смисъл, неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба, че не е ясно предоставянето на коя от услугите се оспорва от касатора. Спорният предмет е изяснен в първоинстанционното производство и не е променен пред настоящата инстанция. Неоснователно е първото възражение, направено в касационната жалба, според което имотите, притежавани от дружеството не са намират в район, в който се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване от общината. Изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината, съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В случая е издадена заповед № РД-09-1795/28.10.2005 г. на кмета на Столична община, в която по т. 1 са посочени границите на териториите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като в първо тире от тази точка е посочен кв. Ботунец. Безспорно е, че имотите притежавани от касатора се намират в кв. Ботунец, като по делото липсват данни за улицата, на която се намира имота, включително и в подадената декларация. В т. 1, първо тире на заповедта са използвани различни подходи при индивидуализиране на имотите, като за част от тях са посочени улиците, за друга част - номера на жилищни блокове, а трета част от имотите са изброени конкретно. Имотите на касатора не са посочени конкретно. Същевременно, в т. 2 от заповедта са посочени имотите, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, като за кв. Ботунец е посочено, че това са всички празни места във и извън регулация. Безспорно това изключение е неприложимо, тъй като са касае за застроен урегулиран имот. В т. 3 от заповедта е посочено, че няма имоти, които не се обслужват от фирмите, сключили договор със Столична община за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. От анализа на съдържанието на посочените точки от заповедта следва извода, че за всички застроени имоти в кв. Ботунец общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно, не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при което таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира. След като общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намират процесните имоти, без значение за дължимостта на местната такса за тези услуги е обстоятелството, че касаторът е сключил договор с фирма за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и е заплатил на същата възнаграждение по издадените фактури. Както се посочи, в чл. 71, т. 1 ЗМДТ е регламентирано, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се държи, когато услугата не се предоставя от общината, а в конкретния случай тази хипотеза не е налице. Предвид изложеното, правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че за 2006 г. дружеството дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване. По делото не се спори, че размерът на тази такса, съобразно Наредбата на общинския съвет за процесната година е в размер на 8150,19 лв. Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд само относно извършените плащания за такса битови отпадъци и в резултат на това - относно погасяването на съществуващите задължения или част от тях. От представените по делото писмени доказателства и заключенията /основно и две допълнителни/ на съдебно-счетоводната експертиза, която е изслушана по делото, се установява, че дружеството е платило на четири вноски през 2006 г. суми в размер общо на 13583,62 лв., които се отнасят за такса за обезвреждане в депо или други съоръжения и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. С платежни нареждания реф. М 00380/16.05.2007 г. и М00382/16.05.07 г. са платени суми в размер съответно на 11546,10 лв. и 646,47 лв. Страните спорят по въпроса какви задължения са погасени с тези две плащания, като касаторът твърди, че с тях са погасени задълженията за 2006 г. и е надвнесена сума в размер на 3395,21 лв., а ответникът по жалбата поддържа, че с тези суми са погасени задължения за ТБО за 2001 г. При събраните по делото доказателства, изводът на първоинстанционния съд по този въпрос е необоснован. Не може да бъде напълно споделено и становището на нито една от страните. Спорът по този въпрос следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, която предвижда, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. На първо място, въпросът относно съществуването на задължение на ТБО за 2001 г. е разрешен с влязло в сила решение, поради което този въпрос не може да бъде обсъждан в настоящото производство. В двете платежни нареждания реф. № М 00380/16.05.2007 г. и М 00382/16.05.07 г. като основание за плащането е посочено, съответно "такса смет - кл. Кремиковци, декларация М061/27.01.2000 г., а по второто - " такса смет - лихва - кл. Кремиковци, декларация М06/27.01.2000 г. " Видно е от съдържанието на тези нареждания, че дружеството не е заявило кое от съществуващите задължения за такса битови отпадъци погасява с тези плащания. Безспорно е, че няма изрично посочване в самите нареждания, а липсват данни или твърдения, че до кредитора на вземанията /съответния компетентен орган/ е изпратен и съответно получен друг документ, в който да е направен избора за поредността на погасяванията. Недопустимо е по тълкувателен път да се извлича воля на платеца на задължението относно поредността на погасяването на задълженията. Следователно, в случая задълженото лице не се е възползвало от предоставеното му по закон право да избере кое от няколкото публични задължения за ТБО погасява с обсъжданите плащания. Затова приложение следва да намери второто изречение на чл. 169, ал. 3 ДОПК, което предвижда, че когато не е заявена поредността на погасяване на задълженията, те се погасяват съразмерно. Следва да се посочи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК, тъй като в нея изрично е посочено, че се отнася до задължения за данъци. Недопустимо е нормата да се тълкува разширително и по отношение на задълженията за такси, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва в тази връзка да се отбележи, че правилото на чл. 169, ал. 3, изр. второ ДОПК не може да бъде изключено от намерението на Столична община да погаси най-старото от съществуващите задължения. Също така, спорното задължение за 2006 г. не може да се приеме за погасено само поради съдържанието на изпратените до длъжника писмо изх. № 22-07-00/048/12.12.07 г. и покана за доброволно изпълнение изх. № 11/21.04.08 г., в които не са посочени съществуващи задължения за ТБО за 2006 г. По изложените съображения в конкретния случай съществуващите няколко задължения за такса битови отпадъци за периоди от 2001 г. до 2006 г. са погасени съразмерно с извършените плащания по платежни нареждания реф. № М 00380/16.05.2007 г. и М 00382/16.05.07 г. Като е достигнал до различен извод и е приел за дължимо цялото задължение за 2006 г. в размер на 8150,19 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Изводите на съда са изградени при неправилно приложение на закона и необоснованост. Задължението за плащане, произтичащо от неплатена ТБО за 2006 г., което е предмет на настоящото производство, следва да бъде определено като резултатна величина от установения размер на задължението за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване - 8150,19 лв. и погасената част от това задължение, съразмерно, предвид извършените плащания по посочените платежни нареждания. За изясняване на този въпрос делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да бъде назначена счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на погасените задължения за ТБО, съответно лихви, за периода 2001 г. - 2006 г., с плащанията по платежни нареждания реф. № М 00380/16.05.2007 г. и № М 00382/16.05.07 г., като се вземе предвид съществуващия неплатен размер на тези задължения - главници и лихви, за всеки от периодите /преди посочените плащания/, при прилагане на принципа на съразмерност на погасяването съгласно чл. 169, ал. 3, изр. второ ДОПК. За правилното решаване на спора съдът следва да изясни, включително чрез заключение на вещото лице какъв е размера на задълженията за ТБО по години, за да може да се изчисли размера на погасената част от тези задължения съразмерно, което е от решаващо значение за размера на задължението за ТБО за 2006 г., който остава за плащане и е предмет на настоящото производство. Следва да се има предвид, че в това производство съдът не може да се произнася по твърдението на дружеството за погасяване по давност на част от задълженията за ТБО /тези за 2001 г. и 2002 г./, тъй като тези задължения не са предмет на настоящото производство. Доколкото дружеството не е направило избор за поредността на погасяванията, съображения за което бяха изложени по-горе, то следва, че съразмерно са погасени всички съществуващи задължения за ТБО, дори и част от тях да са били погасени по давност. Този извод следва от факта, че от длъжника до кредитора не е направено изрично възражение за погасяване по давност преди плащането на сумите, а длъжникът може доброволно да плати свое съществуващо задължение, макар то да е било погасено по давност. При този изход на спора не се възлагат разноски по делото. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение