Решение № 6893 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2019 г.

Решение № 6893 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. М., подадена чрез адв. Паскова и адв. Желева, против решение № 483/28.06.2019 г. на Административен съд – Х., постановено по адм. дело № 1195/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/112/04028/04/01 от 23.01.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. Х. В касационната жалба се поддържа довод, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Касаторът счита, че съдът неправилно е възприел заключението на допусната ССчЕ, като твърди, че към датата, на която е искал да подаде заявката за второ плащане, бил изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана му и е разполагал с необходимите документи за доказване на това. Излага съображения за порочност на дадените указания от служители на административния орган, които счита, че не следва да рефлектират върху него. Искането до Върховния административен съд, Осмо отделение е да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Х. и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Х., не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – Х. е била законосъобразността на АУПДВ № 24/112/04028/04/01 от 23.01.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Х., с който на И. М. е определено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо извършено първо плащане по договор № 24/112/04028 от 24.09.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и така посоченият договор е прекратен на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Като фактически обстоятелства за издаване на акта е посочено, че към 26.11.2013 г. земеделският производител не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т. 4. 4, б. "е" от договор № 24/112/04028 от 24.09.2009 г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорения и законоустановения срок, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 4, поради което и на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., както и т. 4. 4, б. "е" и т. 4. 7 от процесния договор и чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и във вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, посочената сума е дължима. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Административен съд - Х. е посочил, че обстоятелствата, които касаят подаването на заявка, както и тези, които са относими за подаване на искане за промяна на договора, е следвало да бъдат своевременно известни за оспорващия и именно негово е задължението да предприеме действия по изпълнение на уговореното в договора и съобразно нормативните изисквания. По отношение на възраженията на Михайлов, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства за това да е налично заблуждение за оспорващия относно реда за подаване на заявка и искане за промяна, което да е било създадено от служителите на административния орган. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 28 от Наредбата, която предвижда възможност да се подаде искане за промяна на договора, но не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на договора, като е взел предвид и факта, че лицето не твърди наличие на форсмажорни обстоятелства. В тази връзка съдът е приел, че подадените на 22-23.11.2013 г. искания за промяна на договора не само не могат да се разглеждат като заявка за второ плащане, но и сами по себе си са извършени след определения срок за депозиране на искане за промяна. Решението на Административен съд – Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В с. з. на 31.05.2019 г. процесуалните представители на Михайлов са направили искане за допускане на повторна експертиза, което е оставено без уважение. В протокола от съдебното заседание е отбелязано, че от страна на земеделския производител не се представят нови доказателства, които да касаят назначаването на повторна или допълнителна експертиза. Такива не са посочени и в касационната жалба, поради което извършеното от съда процесуално действие не може да се определи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Още повече, че спорът в настоящия случай касае неподаването на заявка за второ плащане в два месеца след изтичане на срока на договора, а не проверка на изпълнението на всички инвестиции, основни дейности и цели, определени в договор № 24/112/04028 от 24.09.2009 г. за отпускане на финансова помощ, каквато е била поставената задача на вещото лице. Съдът обосновано е приел, че оспореният АУПДВ № 24/112/04028/04/01 от 23.01.2018 г., с който на касатора И. М. е било определено публично задължение в размер на 24 446 лв., представляващо извършено първо плащане по договор № 24/112/04028 от 24.09.2009 г., ведно със законна лихва е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Въз основа на извършена задълбочена проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му, с оглед всички основания по чл. 146 АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност и липсата на основания за отмяната му. Правилно административният съд е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправни разпоредби. Видно от данните по делото спор между страните по установените и изложени в акта обстоятелства липсва – касаторът е ползвател по договор за отпускане на финансова помощ, сключен с ДФЗ, по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по който е отпусната и усвоена като първа вноска по договора сума в размер на 24 446 лева. Безспорно е, че срокът на договора е бил изменен по взаимно съгласие между страните до 24.09.2013 г., както че към 26.11.2013 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, а именно: не е подал заявка за второ плащане в договорно и законоустановения срок. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г., ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва върху нея, както и не получава второ плащане, когато не е подал заявка за второ плащане в два месеца след изтичане на срока на договора. Затова правилно и въз основа на действащите правила на Наредба № 9/03.04.2008 г. е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване на АУДПВ. Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно задължение по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 година. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20 а, ал. 1 ЗПЗП). Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК). В специалния закон, ЗПЗП, не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Според чл. 20 а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В касационната жалба се развиват аргументи за недобросъвестни действия от страна на администрацията като се твърди, че за касатора не съществувал вариант, при който да не спази устни наставления, дадени му от страна на длъжностни лица от Д. фонд "Земеделие", тъй като в противен случай нямало да бъде изправна страна по договора и щял да бъде санкциониран. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за неоснователни. От Михайлов не се сочат конкретни клаузи от договора, които биха били нарушени при подобно поведение от страна на земеделския производител, а решаващият съд правилно е обсъдил така изложените и пред него аргументи, като обосновано е приел същите за неоснователни. По тези съображения съдът законосъобразно е приел, че след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа неизпълнение на поето договорно и нормативно задължение, то следователно са налице материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона възможност за органа да поиска връщането на вече платени по договора суми. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 24/112/04028/04/01 от 23.01.2018 г. от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. Х. е законосъобразен административен акт и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение