Решение № 6174 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 944/2018 г.

Решение № 6174 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 944/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Ж. А. Б. и З. А. К., чрез проц. им представител адв. Х. Н. и на Л. П. Б. и К. П. Б., чрез проц. им представител адв. Е. Ц., и двете против решение № 1534/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 279/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. А. Б., М. А. К., И. Д. Б., Б. К. Б., С. К. Ш. и К. К. С., [населено място], против заповед № АБ-21/10.03.2017 г. на кмета на община Сандански, с която е одобрен ПУП-ПР за УПИ [номер], с площ 524 кв. м. и нов УПИ [номер], с площ 349 кв. м. (съгласно вариант ІІ от СТЕ, по гр. д. № 1422/2008 г. по описа на РС Благоевград) и двата с отреждане на жилищно строителство. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното производство поради необжалваемост на процесната заповед. В разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ липсва задължение проектът за разделянето на имота да бъде представен от всички съделители. Когато не всички съделители са съгласували и представили общ проект за разделянето на имота, като част от тях не са внесли проект за одобрение на изменението на плана за регулация или са внесли различен такъв, те имат право на възражения, както и на жалба срещу заповедта за одобряването му. В противен случай заповедта за одобряването на изменението би била окончателна съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ, към която препраща чл. 201, ал. 3 ЗУТ. По същество касационните доводи са неоснователни. Част от изложеното в жалбите е несъстоятелно и неотносимо към настоящото производство, тъй като касае въпроси от делбеното производство. Друга категория процесуални нарушения, дори да са допуснати, правилно са преценени от първоинстанционния съд като несъществени, тъй като тази преценка е в зависимост с това дали и доколко са повлияли върху съдържанието на процесния съдебен акт, както и дали са довели до нарушаване правото на защита на страните. Подобни нарушения не са допуснати. Касаторите в настоящото производство са упражнили в пълна степен правото си на защита. Едновременно с това при изяснена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и верни правни изводи и е приложил точно материалния закон. Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 и 2 ЗУТ. С разпореждане № 89 на МС от 1967 г. [населено място] е обявен курортен град, а предвижданията на действащия застроителен план са за ниско застрояване. Решаващият съд законосъобразно е преценил, че исканото изменение попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗУТ. В конкретния случай изискването на тази разпоредба не е спазено, защото един от новообразуваните имоти е с площ под 500 кв. м. Вярна е и тезата, че по останалите посочени основания по т. 1 и 2 на чл. 134, ал. 2 ЗУТ, заповедта е немотивирана, като фактически мотиви не могат да се извлекат и от съдържащите се в административната преписка документи. Липсва и позоваване от страна на административния орган на такива документи. По този начин волята му остава неясна, а именно - защо приема, че материално правните предпоставки за прилагане на горните разпоредби са налице. Това нарушава правото на защита на засегнатите от заповедта лица. Следва да бъдат споделени и изложените мотиви за липса на фактически обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 134, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и обуславящи приложимост на тази разпоредба. Неоснователно е и възражението, че след отмяна на процесната заповед, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК. Заповедта е отменена поради несъответствие с материалния закон и с това спорът е разрешен по същество. Хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е неприложима за конкретния случай. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответниците К. А. Б., М. А. К., И. Д. Б., Б. К. Б. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав