Решение № 10735 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2011 г.

Решение № 10735 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Антонов Стоинков против решение № 938 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 297/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което жалбата му против заповед рег. № 730/04.04.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОД МВР) - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не е отчетено обстоятелството, че наказанието е наложено след изтичане на предвидените в чл. 225 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) срокове, а решението е без мотиви относно законосъобразността на административния акт и е постановено при преценка на неотносими и липса на относими към правния спор доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОДМВР - Благоевград оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и при спазване формалните изисквания на закона. Актът е подписан от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Стоинков са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Законосъобразни и подробни са и съображенията на съдебния състав относно извършеното от Стоинков тежко нарушение на служебната дисциплина. Въпреки това решението следва да бъде отменено, тъй като при постановяването му не са констатирани допуснатите от дисциплинарно наказващия орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР наказанието е наложено след изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от откриване на нарушението. Според изричната разпоредба на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. В случая извършеното от служителя нарушение се изразява в непристойни действия на публично място и като проява на дребно хулиганство е санкционирано с глоба по административен ред по Указ № 904/1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), с влязло в сила решение № 4183/24.12.2010 г. по н. а. х. д. № 894/2010 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Следователно двумесечният срок за налагане на наказание следва да се изчислява от влизане на решението в сила. Към датата на издаване на заповедта 04.04.2011 г. този срок е изтекъл, независимо от ползвания от служителя 30 - дневен отпуск по болест от 02.03.2011 г. до 01.04.2011 г. (2 бр. болнични листове), период, през който съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗМВР срокът не тече. Поради това правото на органа да санкционира служителя по дисциплинарен ред е преклудирано, а издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Възражението на ответника, че решенията по УБДХ не се обхващат от нормата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР, поради което срокът следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР, настоящият състав намира за неоснователно. Смисълът на разпоредбата е да обвърже сроковете по ал. 1 и ал. 2 с влязъл в сила съдебен или административен акт, с който деянието на служителя е признато за престъпление или за административно нарушение. В случая с решението по н. а. х. д. № 894/2010 г. на Районен съд - Гоце Делчев са установени непристойни прояви, оскърбително отношение и сбиване, извършени от Стоинков на публично място. Това поведение е квалифицирано като акт на дребно хулиганство и санкционирано с административно наказание. Същевременно тези непристойни действия, нарушаващи обществения ред са и несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронват престижа на службата. След като за същите непристойни прояви Стоинков вече е санкциониран по административен ред с влязъл в сила съдебен акт, следва да се приеме, че двумесечният срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за налагане на наказание тече при условията на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР или от влизане на решението на съда в сила. Ето защо като приема, че цитираният текст не може да намери приложение, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който не кореспондира със закона. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. С оглед допуснатото от административния орган нарушение на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски ОД на МВР - Благоевград следва да заплати на касатора сумата сумата 665.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,