Решение № 2313 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2015 г.

Решение № 2313 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2015 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 1 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 373/2014 г. по описа на Административен съд Русе, II състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и недопустимост на обжалваното решение. Касаторът поддържа, че в уведомителното писмо /УП/ в оспорената му част е отразено, че прихванатите суми са удържани от оторизираните субсидии в резултат на санкции от минали периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми или мерки. Счита, че в тази си част УП не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като има само информативен характер, поради което съдът се е произнесъл при липса на годен за обжалване индивидуален административен акт. Алтернативно изразява становище за неправилност на решението. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Александра Тодорова Спиридонова, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба в приложени по делото писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съден акт.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение по жалба на Александра Тодорова Спиридонова е отменено Уведомително писмо/УП/ № 02-180-6500/2516 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и извършено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. в частта, в която е извършено прихващане от оторизираната субсидия на суми по схема/мярка СЕПП - 2876,83 лева, СНДП - 94,11 лева и СЕПП - 171, 03 лева, както и ДФЗ е осъден да заплати на лицето разноски в общ размер на 610 лева.

Съдът е приел, че УП в оспорената му част е издадено от материалнокомпетентен орган, но при неспазване на установената от закона писмена форма - при липса на мотиви, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон.

В мотивите на обжалвания съдебен акт АС Русе е формирал констатации, че на стр. 8 от УП табл. 2 в колона "Прихваната сума" са посочени приспаднати суми от оторизираната субсидия /за всяка отделна мярка/схема/ в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, като органът не е конкретизирал фактическото основание за така извършеното прихващане - въз основа на какъв административен акт са наложени санкциите, кога е издаден, кой го е издал и дали същият е влязъл в сила. Освен това според съда в УП в посочената част не е конкретизирана и хипотезата за всяко едно удържане на суми, а само общо са посочени различните варианти, с което е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В допълнение съдът е приел, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване на правото на защита на лицето, доколкото са нарушени чл. 12 и чл. 35 от АПК. За първи път пред АС Русе органът е въвел като основание за извършеното прихващане Заповед № 030170-РД/335 от 22.10.2012 г. на директора на ОД - Разград на ДФЗ, което е възприето като недопустимо. В заключение съдът е обосновал извод, че прихващането на посочените суми с УП е извършено в нарушение чл. 5б от Регламент 885/2006, тъй като не е установено с надлежен акт както по основание, така и по размер и това води до незаконосъобразността на УП в оспорената му част.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалвания съдебен акт, доколкото твърди, че УП в посочената му част досежно извършеното прихващане със съответните суми има само информативен характер и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно е от табл. 2 на стр. 8 от процесното УП, че сумите от 2876,83 лева /по СЕПП/, 94,11 лева /по СНДП/ и 171,03 лева / по СЕПП/ са извадени от оторизираните суми по всяка една от мерките. Това означава, че с извършеното от административния орган прихващане се засяга неблагоприятно правната сфера на лицето и в тази си част УП също разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

1. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд съображения за незаконосъобразност на УП в обжалваната му част, като издадено при липса на мотиви, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Както се установява от съдържанието на писмото и липсата на други допълнителни писмени доказателства, няма изложение нито на фактическото, нито на правното основание за извършеното прихващане със съответните суми по отделните мерки/схеми за подпомагане. Правилно АС Русе е приел, че УП в съответната му част не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото липсва отразяване въз основа на какъв административен акт са били наложени санкции или са налице недължимо оторизирани суми, респ. са налице изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Недопустимо е за първи път в съдебното производство органът да посочва акта, въз основа на който се извършва прихващането, както обосновано е заключил първоинстанционният съд. Освен това съдът се е мотивирал, че с влязъл в сила съдебен акт посочената от ДФЗ заповед № 03-170-РД/335 от 22.10.2012 г. на директора на ОД - Разград на ДФЗ е отменена, което означава че не е налице влязъл в сила акт, въз основа на който ДФЗ да извърши прихващане с оторизираните суми по заявлението на жалбоподателката.

В допълнение съдът е развил съображения за материална незаконосъобразност на УП в посочената му част. Съгласно чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията предвижда, че без да се накърнява каквато и да е мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установено в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициент.

Правото на ЕС изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. В процесния случай прихващането на суми не е установено с надлежен акт както по основание, така и по размер.

Прихващането през всяка следва оторизация на сума за замеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по размер и без да ставата ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, би довело до нарушаване на чл. 58 от Регламент 1122/2009, посл. изр., съгласно който ако сумата не може да бъде изцяло прихвана в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина. В конкретния случай обосновано съдът е приел, че не става ясно прихванатата сума удовлетворява или не вземането на ДФЗ от оспорващия, кое поред е това прихващане и ако остават неиздължени суми, те в какъв размер са.

По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че АС Русе е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото и твърденията на страните, приложил е правилно материалния закон, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на УП в оспорената му част.

Следователно, доводите, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение