Решение № 3591 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15471/2011 г.

Решение № 3591 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15471/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията против решение № 13455 от 20.10.2011 г., постановено по адм. д. № 5939/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Димитрина Димитрова Велкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № СП-192/07.04.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че държавната служителка е работила на длъжност "главен експерт" в сектор "Маркоиздаване", отдел "Развитие на пощенски услуги" в дирекция "Политика на съобщенията", от която длъжност служебното й правоотношение е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. със заповед от 12.10.2009 г. Последната е обявена за нищожна, с влязло в сила съдебно решение на 22.03.2010 г. Със заповед от 06.04.2010 г., считано от 07.04.2010 г., Велкова е възстановена на длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На същият ден органът по назначаването е издал и оспорената в първоинстанционното производство заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на държавната служителка на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактически основания за издаване на тази заповед са посочени длъжностни разписания в сила от 12.10.2009 г. и 01.03.2010 г. От последните е установено, че за длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" са предвидени 8 щатни бройки, без да е налице промяна. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ПМС № 232 от 28.09.2009 г. за закриване на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения регламентира, че служебните правоотношения на служителите от дирекциите "Политика в съобщенията", "Информационно общество и информационни технологии", "Иновации и управление на проекти" на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и на работниците и на служителите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които обслужват функции във връзка с осъществяването на политиката в съобщенията, информационното общество и информационните технологии, преминават към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл. Предвид длъжността, заемана от Велкова законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод, че в случая е налице хипотеза по чл. 87а, предл. трето от ЗДСл., а именно, преминаване на дейност от закрита администрация в друга и че служебното правоотношение с държавната служителка не е прекратено, а е преминало към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка, правилно е отбелязано, че при възстановяване на държавния служител на предишната длъжност при условията на чл. 122 от ЗДСл., е без правно значение дали заеманата от държавния служител длъжност съществува към момента на явяването му, за да я заеме. В случая, в изпълнение на решението на Административен съд София - град от 15.02.2010 г., постановено по адм. д. № 7511/09 г., жалбоподателката е възстановена на длъжност "главен експерт" в дирекция "Съобщения". Безспорно е установено, че в периода 06.04. - 07.04.2010 г., когато е издадена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, не е настъпила структурна промяна, водеща до съкращаване на длъжността "главен експерт" като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което по отношение на Велкова не е било налице материално-правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Нещо повече, в длъжностните разписания, на които се е позовал органът по назначаването в оспорената заповед, не е налице промяна на бройките, предвидени за заемане от длъжността "главен експерт", като и по двете длъжностни разписания те са 8 бр. Ето защо изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. На тази база е и заключението, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, не е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,