Решение № 3878 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2020 г.

Решение № 3878 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 1906 от 28.10.2020 г. по адм. дело № 2308/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради необоснованост, материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. Н., чрез пълномощника си адв. М. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от лице с правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 1680 от 17.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Н. Н. и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "началник отдел Регионална разплащателна агенция", ОД – Пловдив на ДФЗ с ранг II младши, считано от 18.08.2020 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, като ДФЗ е осъден да заплати понесените от жалбоподателя разноски в размер на 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до отмяна на оспорвания акт. От представените по делото доказателства, съдът е установил, че държавният служител е бил поканен да даде писмени обяснения и да бъде изслушан, но не от ДНО, а от дисциплинарния съвет, което е нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на заповедта само на това основание, съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Заседанието на дисциплинарния съвет в настоящия случай е проведено на 14.08.2020 г., преди да е изтекъл 3-дневният срок за депозиране на писмени обяснения. Такива писмени обяснения са постъпили в административния орган с дата 19.08.2020 г., но не са били взети предвид и не са били обсъждани в нарушение на императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с представените по делото доказателства са изводите на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и не са спазени от административния орган. В случая безспорно е установено по делото, че служителят формално е изслушан от дисциплинарния съвет, но не и от наказващият орган, даден му е срок за писмени обяснения, но заповедта за уволнение е издадена преди да е изтекъл 3-дневният срок, в който държавният служител може да депозира такива и без да бъдат обсъждани. Цялото дисциплинарно производство е протекло за един ден - 14.08.2020 г., когато е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, проведено е заседание от дисциплинарния съвет, изслушан е държавният служител, на същата дата съветът е изпратил и доклада си на наказващият орган. На 17.08.2020 г. е издадена е оспорената заповед и връчена на служителя на същата дата - 17.08.2020 година. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от административния орган. Ако той не е изпълнил тези свои императивни задължения, уволнението се отменя, без да бъде разглеждан спора по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, както правилно е процедирал съдът. Поради това настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 610 лева, за което са представени писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде определено в предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение