Решение № 11358 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2010 г.

Решение № 11358 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 50 от 26.1.2010 г., постановено по адм. дело № 646 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. Бургас, в частта, с която е отменен РА № 200800322 от 13.2.2009 г. на ТД на НАП Сливен, потвърден с решение № РД-10-88 от 17.4.2009 г. на директор на Д "ОУИ" Бургас за определено данъчно задължение на "Аполон импекс" ООД, гр. Сливен по ЗКПО за 2007 г. В касационната жалба са развити подробни доводи и въз основа на тях се твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебният акт в атакуваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Аполон импекс" ООД, гр. Сливен не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебно решение № 50 от 26.1.2010 г., постановено по адм. дело № 646 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. Бургас, с която е отменен РА № 200800322 от 13.2.2009 г. на ТД на НАП Сливен, потвърден с решение № РД-10-88 от 17.4.2009 г. на директор на Д "ОУИ" Бургас за определено задължение на "Аполон импекс" ООД, гр. Сливен по ЗКПО за 2007 г. в размер на 80563,14 лв. със съответните лихви. За да отмени акта в тази му част първата инстанция е приела, че констатациите по заключението на вещото лице са достатъчни, за да се установи, че направеният от дружеството разход в размер на 586088 лв. е осъществен действително въз основа на рални доставки. Поради което неправилно не е признат този разход и са приложени нормите на чл. 26, т. 2 ЗКПО и чл. 22, т. 1 от същия закон като е определен корпоративен данък в посочения размер. Решението е неправилно. Постановено е при нарушение на процесуалните правила и материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е направил пълна обща преценка на събраните доказателства, а е обосновал решението единствено въз основа на изготвеното заключение на съдебносчетоводна експертиза. Настоящата инстанция не споделя изложеното в касационната жалба относно "удостоверителната функция на вещото лице", тъй като неговото заключение представлява част от доказателствения материал по делото, което е събрано като резултат от определено ниво на специални знания на определено лице, които знания съда не притежава. Заключението служи на съда, за да се разкрие чрез него истината по делото. Съдът го преценява с оглед всички останали данни по делото, подобно на останалите доказателства. В тази насока заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. Същевременно обаче то се отличава съществено от тях, тъй като би могло да се каже, че вещото лице "замества" съда в част от неговата дейност по доказването, тъй като ако съда би разполагал с необходимите знания, той би могъл сам да достигне до същите изводи, в които се състои заключението на вещото лице. Понеже е средство за доказване, вещото лице е допустимо при установяване на факти, не по приложение на закона. Подобно на всяко друго доказателствено средство, заключението на вещото лице подлежи на обсъждане в устните състезания и при преценка от страна на съда. Отричането или позоваването на вещото лице не би могло да бъде голословно. Следва да бъде надлежно обосновано като се преценят и останалите данни по делото. Затова твърденията за "удостоверителна функция и др." на вещото лице са правно необосновани и не могат да намерят потвърждение в основните принципи при преценка на заключението като част от доказателствения материал по делото. От друга страна обаче данните на вещото лице подлежат на пълна преценка от съда с оглед останалите доказателства по делото. В конкретния случай вещото лице само изнася данни относно надлежното осчетоводяване на посочената сума като разходи, представляващи суми, платени от дружеството, което безспорно са част от фактите, относими към доказване на извършени от дружеството разходи, но от друга страна, тези данни са недостатъчни и не са подкрепени от никакви други доказателства. Процесните разходи се твърди, че са били направени като резултат от извършени сделки с живи животни, закупени от ответника по касация през 2007 г. от физически лица. Голяма част от тези лица обаче при извършените насрещни проверки са заявили, че не са доставяли животни на дружеството - пр. стр. 381 от делото лицето Петър Минчев - продавал на други физически лица и не познава изобщо наименованието на дружеството, стр. 466 - Георги Кошев декларира, че не е продавал "агнета и орехи" на "Аполон импекс" ООД. От друга страна са отрекли и подписите си на приложените към делото разписки за предаване, видно от представените по делото лично написани декларации. Тези лица няма пречка да бъдат разпитани в съдебното производство относно факта на предаване на животните, но това не е поискано и направено. Разпитаният свидетел Христо Ангелов не изнася никакви данни, които да са относими към това фактическо предаване. Няма представени и доказателства за извършени от ответника по касация плащания на тези физически лица, не са представени разходни касови ордери, транспортни документи и т. н. Следователно единствено данните от експертизата, която е била оспорена в съдебното производство относно направените правни изводи в нея, не биха могли да бъдат достатъчни да се приеме, че разходите, за които се твърди, че са направени от дружеството са документално обосновани, че извършените плащания са по действително направени доставки на живи животни. Като резултат трябва да се приеме, че изнесените от дружеството твърдения за извършени действително разходи не се подкрепят от никакви доказателства и в съдебното производство. Поради което неправилно съда е отменил ревизионния акт относно определените данъчни задължения по ЗКПО и е признал тези разходи. Налице са основанията по чл. 22, т. 3 вр. с и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаване за данъчни цели на счетоводните разходи. Решението следва да бъде отменено и няма пречка да се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна. Трябва да се отмени и решението в частта за разноските. На касатора се дължат разноски за тази част пред двете инстанции в общ размер на юрисконсултското възнаграждение - разпоредбите на чл. 161, ал. 1 изр. последно на ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - до минималното за адвокат и с оглед разпоредбата на чл. 9 от същата - 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение