Решение № 1227 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2009 г.

Решение № 1227 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Крис-92" ЕООД, гр. Първомай, срещу Решение № 759/05.06.2009 г. по адм. дело № 478/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 16002188/12.12.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 115/14.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът твърди в касационната си жалба, че решението е необосновано и незаконосъобразно, излага конкретни оплаквания единствено против РА, но не и срещу решението, иска отмяната му и отмяна на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението съдът е приел, че с РА е отказано законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за м. 12.2001 г. в съответствие с чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) и за м. 05.2002 г. в съответствие с чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) в общ размер на 6 673,56 лв. по доставки на "Тотем 2000" ЕООД и ЕТ "Илина - Стефан Лачков". Съдът е изложил подробни мотиви защо неподписването на ревизионния доклад /РД/ от един от членовете на екипа, извършили ревизията не е съществено процесуално нарушение - тъй като последният няма самостоятелно значение, а е етап от ревизионното производство по издаване на РА и освен това е подписан от останалите ревизиращи органи. Касационната жалба не съдържа конкретни касационни оплаквания срещу решението на съда, което е предмет на касационен контрол. По въпроса за липсата на един подпис върху РД съдът е изразил становище, което се споделя и от настоящия съдебен състав, а оплакването по отношение ненамирането на доставчиците на адресите им се отнася до факт, който не е обсъждан в мотивите на съда като надлежно основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит. При липсата на конкретни касационни оплаквания съдът в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК проверява служебно материалноправната законосъобразност. Безспорно както през 2001 г., така и през 2002 г. начисляването от страна на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) на ДДС е кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит съответно в чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за 2001 г. и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за 2002 г. При липса на тази предпоставка правото на приспадане не възникване и съдебното решение и РА в този смисъл са съобразени с приложимото материално право. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение