Решение № 11137 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 672/2024 г.

ВАСПето отделение17.10.2024 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 428 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 326/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Агро Дид-1 ЕООД, ЕИК-203543035, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева за разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Василева, против решение 428 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 326/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на приложимите нормативни разпоредби, регулиращи правилата за подпомагане на млади земеделски стопани. Иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация Агро Дид-1 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Д. Попов, в представения писмен отговор на касационната жалба и нарочна молба, оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски по представен нарочен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. Агро Дид-1 ЕООД е регистрирано с уникален регистрационен номер (УРН) 747917 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на 03.05.2021 г. За кампания 2021 г. на същата дата - 03.05.2021 г., е подало заявление подпомагане с 240/040621/25108, с което е заявило за подпомагане площи по различни схеми и мерки - схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за преразпределително плащане (СПП), схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) и схема за млади земеделски стопани (МЗС). Към заявлението управителят да дружеството - Д. Д. Д., е приложил своя диплома за завършено висше образование по специалност Фермерство , издадена от Висше училище Земеделски колеж Пловдив. Към датата на заявяването той е бил на [възраст], като роден е на [заличен текст]. Дружеството е вписано в Търговския регистър на 18.05.2015 г. с предмет на дейност - включително: Земеделие и животновъдство . След извършени проверки е постановено оспореното пред Административен съд Стара Загора уведомително писмо изх. 02-240-2600/203 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Агро Дид-1 ЕООД, са оторизирани и изплатени суми, респективно са наложени намаления, както следва: по СЕПП е оторизирана и изплатена сумата от 4457,32 лева, а намалението е 9,21 лева; по СПП е оторизирана и изплатена сумата от 3127,66 лева, а намалението е 52,76 лева; по ЗДП е оторизирана и изплатена сумата от 2761,85 лева, а намалението е 46,59 лева и по МЗС няма оторизирана и изплатена сума, а намалението е 2233,26 лева, т. е. отказана е цялата искана сума. Уведомителното писмо е обжалвано в частта за извършените намаления на подпомагането, за които е отказано плащане. В поясненията към таблица 1 на писмото е посочено, че в колона 3 "Намаления" се отчитат: Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ. Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Наложена ставка на корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. за кампания 2021 е в размер на 1,658907 %. Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 г. не е налагано такова. Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 г. не е налагано такова. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че жалбоподателят се е справил с тежестта да докаже правото на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани, посредством подаване на заявление за подпомагане в срок, придружено от изискуемите се от него доказателства по чл. 15 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), както и че отговаря на условията на чл. 50, ал. 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013 - физическо лице, което е създало първото си земеделско стопанство като негов ръководител и собственик с решаващо право на глас, преди не повече от пет години спрямо годината на кандидатстване и което е на не повече от 40 години в годината на подаване на заявлението. Поради това съдът е установил, че жалбата в частта й относно постановения отказ да се изплати подпомагане за 2021 г. по мярката за млади земеделски стопани е основателна. Като неоснователна е преценена жалбата в частта й по искането за отмяна на извършените намаления, поради прилагане на ставката финансова дисциплина. Изложено е, че по заявлението за подпомагане за 2021 г. е поискана помощ по СЕПП в размер на 4456,53 лева, по СПП - 3180,42 лева, по ЗДП - 2808,44 лева, които и без схемата МЗС, по която е отказано признаване на правото на подпомагане, имат общ сбор над 2000 евро, поради което правилно е приложена ставката корекция финансова дисциплина . Съдът е посочил, че е налице основанието, което е изложено в колона 3 Намаления . При тези мотиви първоинстанционният съд е отменил обжалваното уведомителното писмо в частта му, с която е отказано подпомагане по схемата за млади земеделски производители за 2021 г. и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за подпомагане по тази схема, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. За останалата част на уведомителното писмо, с която са извършени намаления, поради прилагане на ставка корекция финансова дисциплина на сумите за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП за 2021 г., съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да оторизира исканата сума от 2233,26 лева по мярката за млади земеделски стопани. Тези изводи не се опровергават от изложените факти в представеното по делото писмено становище с изх. 02-240-2600/203#2 от 27.06.2023 г. на издателя на акта. Обстоятелството, че Д. Д. Д. е бил регистриран като едноличен търговец (ЕТ) на 04.10.2005 г., с вписан предмет на дейност Отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури , не може да бъде противопоставено на правата които той има по чл. 15 от Наредба 3/17.02.2015 г. и чл. 50, ал. 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013. Тези разпоредби намират приложение за стопани, които за пръв път създават земеделско стопанство, а органът не е установил Д. да е имал такова в качеството му на ЕТ. От събраните по делото доказателства се установява, че той макар да е бил регистриран като едноличен търговец с посочения предмет на дейност, въобще не е бил регистриран в регистрите по Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Следователно липсват данни да е създал земеделско стопанство, с оглед изискванията на чл. 50, ал. 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013, а съгласно информация подадена от Националната агенция по приходите, в периода 2007 - 2021 г., той е нямал и декларирани приходи от продажби на земеделска продукция. Към мотивите на първоинстанционния съд следва да се допълни, че процесното писмо в частта на отказа бъде оторизирана исканата сума по мярката за млади земеделски стопани, е издадено при липса на мотиви и изложени фактически основания. Представеното писмено становище с изх. 02-240-2600/203#2 от 27.06.2023 г. е изготвено след подаване на жалбата срещу административния акт. Следователно то не представлява доказателство събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсира и липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на тази част от процесното писмо. Следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение на Административен съд Стара Загора трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него деловодни разноски. Видно от представените договор за правна защита и съдействие, ведно с платежно нареждане, претендираната от него сума е в размер на 550 лева, представляваща изплатен хонорар за един адвокат. По повод направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е под размера за този род дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно изплатеното за касационната инстанция възнаграждение за един адвокат в размер на 550 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което Държавен фонд "Земеделие" следва да възстанови на Агро Дид-1 ЕООД този разход по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение