Решение № 2775 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2020 г.

Решение № 2775 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Даков, подадена чрез процесуалния представител адвокат Черкезова, срещу решение № 667 от 27.10.2020 г., постановено по адм. дело № 662/2020 г. от Административен съд – Плевен. С него е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД-11-163/23.07.2020 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, [адрес]. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на община Плевен чрез юрисконсулт Банджаков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Плевен е било образувано по жалба на Д. Даков против Заповед № РД-11-163/23.07.2020 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, [жк]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът – обект на заповедта, е общинска собственост. Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с № РД- 10-203/01.03.2019 г. на кмета на община Плевен. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Съдът е посочил още, че в случая, процесната заповед с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е издадена след влизане в сила на решението по адм. дело № 336/2019 г. на АдмС- Плевен, предмет на което е било прекратяването на наемното правоотношение между страните и предпоставките за това. Поради това, не следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител, касаещи Заповед № РД- 10-203/01.03.2019 г на Кмета на Община Плевен, за прекратяване на наемното правоотношение, доколкото този въпрос е решен с влязло в сила съдебно решение. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на Заповед № РД-11-163/23.07.2020 г. на Кмета на Община Плевен – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът – предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че въз основа на заповед № РД-11-03/08.01.2019 г. на Кмета на Община Плевен за настаняване в процесното общинско жилище е сключен договор за наем между Д. Даков от една страна и ОП "Жилфонд" - Плевен от друга. Договорът е с дата 10.01.2019 г. и е за срок от 5 години. Със заповед № РД-10-203/01.03.2019 г. на кмета на община Плевен наемното правоотношение е прекратено. Издадената заповед за прекратяване на наемните правоотношения, е била предмет на адм. дело № 336/20219 г. по описа на АдмС - Плевен, по което, с решение № 94/07.02.2020 г., влязло в сила на 07.02.2020 г., жалбата на Д. Даков е била отхвърлена като неоснователна. По делото се установява също, че с уведомление № ЖФ-94 Д- 4812-1/08.04.2020 г., на Кмета на Община Плевен, Даков е уведомен, че след влизане на решението по а. д. № 336/2019 г. на АдмС- Плевен в сила, ползването на описаният недвижим имот е без правно основание. С уведомлението е даден 5 - дневен срок, считано от получаването му, Даков доброволно да освободи имота. В уведомлението изрично и посочено, че същото да се счита и за уведомление за откриване на производство по чл. 65 от ЗОС, за принудително изземване на имота. Видно от направеното отбелязване, уведомлението е връчено на Даков на 13.07.2020 г. – лично. Установява се, че от страна на Даков са депозирани възражения, посочени от Кмета на Общината, в процесната заповед, като неоснователни. Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи не на правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С оглед на това следва да се посочи, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. Поради това и не следва да се разглеждат нито от административния съд, нито от настоящата съдебна инстанция повдигнатите въпроси относно това дали Даков е собственик или не на друг имот, както и дали касатора е бил или не с постоянен адрес в град Плевен през последните 5 години, тъй като това са въпроси относими към законосъобразността единствено на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която, както беше отбелязано, е влязла в сила. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,